Родени за ченгета

102

Рано сутринта дукатито с рев напусна имението на Олтман. Полицайката, която го караше, имаше задачата да разхожда евентуалните си преследвачи по второстепенните пътища на щата Вирджиния поне два часа. Няколко минути по-късно през портала излезе и бентлито, шофирано от Хърбърт. Той отиваше на близкия пазар, но първо трябваше да мине през центъра на Вашингтон. На задната седалка лежеше Мейс Пери.

Трийсет и пет минути по-късно тя вече влизаше в Юниън Стейшън. Купи си билет от близкия автомат и зае мястото си в експресния влак, който трябваше да потегли след няколко минути. Настани се до прозореца и отправи поглед към панорамата навън. Предстояха й малко повече от два часа път, през които трябваше да обмисли подробно посещението си в адвокатската кантора „Хамилтън, Петрочели и Сприслър“. Когато влакът пристигна в Нюарк, Мейс взе такси до двайсететажната офис сграда в центъра на града. Пътуването до там й отне петнайсет минути.

Цялата кантора бе в мрамор и полирано дърво, а по стените висяха скъпи картини. Излъчваше солидното спокойствие, характерно за традициите и наследеното богатство, въпреки че според справката на Рой в интернет тя беше регистрирана само преди петнайсет години. Беше специализирана в областта на гражданските дела и най-вече разводите. Управляваше се от три съдружнички — Джули Хамилтън, Манди Петрочели и Кели Сприслър, всички от Ню Джърси, завършили един и същ юридически факултет в една и съща година. Веднага след дипломирането си те бяха регистрирали съвместна фирма, която, пак според справката на Рой, беше заработила успешно още от първия ден, а нейните собственички се радваха на много висока репутация в юридическите кръгове на Нюарк. В момента там работеха четиринайсет юристи, плътно ангажирани с бракоразводните дела на богати клиенти, голяма част от които живееха и работеха в Манхатън.

Рецепционистката — безупречно изглеждаща жена малко над трийсет — се намръщи, когато Мейс обясни коя е и какво иска.

— Те не желаят да разговарят с вас! — безцеремонно отсече тя.

— Знам и затова реших да дойда лично. Въпросът е наистина важен. Не можете ли поне да им кажете, че съм тук?

Жената вдигна телефона, изрече няколко фрази в слушалката и я върна на мястото й.

— Беше мис Хамилтън.

— И? — попита с надежда Мейс.

— Желае ви приятно пътуване до дома.

— Може ли да я чуя по телефона?

— Невъзможно.

— Бих могла да изчакам, докато някоя от тях излезе.

— Мис Хамилтън очакваше подобна реакция и ме помоли да ви предам, че сградата разполага с ефикасна охрана, а вие едва ли изгаряте от желание да прекарате няколко месеца в затвора за незаконно проникване.

— Охо, започвам да харесвам тази жена още преди да съм я видяла! Е, добре. В такъв случай ще бъда принудена да се обърна към ФБР. Познавам няколко агенти от местното бюро. Добри и съвестни хора. Надявам се, че вашата фирма ще успее да функционира известно време без компютри, тъй като става въпрос за разследване на убийство с възможна връзка с националната сигурност.

— Какво искате да кажете? — стреснато я погледна рецепционистката.

— Конфискацията на компютрите е стандартна процедура при този тип разследвания.

— Споменахте националната сигурност?

— Джейми Мелдън беше федерален прокурор. По всяка вероятност убийството му е дело на терористична организация.

— О, боже! Ние нямаме нищо общо с цялата история!

— Предполагам, че ФБР все пак ще пожелае проверка.

Мейс извади мобилния си телефон, натисна бутона за бързо набиране и каза:

— Специален агент Морели, ако обичате. Търси го Мейс Пери.

— Почакайте!

Жената на прага беше около четирийсет, висока колкото Мейс, но малко по-пълна. Беше със сако и пола, с черен чорапогащник и обувки на висок ток. Кестенявата й коса бе късо подстригана. Мейс изключи телефона. Всъщност беше набрала 411, но това свърши работа.

— Вие ли сте Джули Хамилтън? — попита тя. — С вас разговарях по телефона, нали?

— Мога да ви отделя пет минути.

— Чудесно.

Тръгнаха по коридора. Пътьом Хамилтън отвори две врати и кимна на хората вътре. Влязоха в малка заседателна зала. След тях се появиха още две жени.

— Моите партньорки Манди Петрочели и Кели Сприслър — кратко ги представи Хамилтън.

Петрочели беше висока, кокалеста и изрусена, докато Сприслър беше дребна и жилава, с прибрана на кок червеникава коса. И трите излъчваха спокойствие и компетентност. Мейс си помисли, че вероятно наистина са отлични юристи. Ако някога имам брачни проблеми, може би трябва да се обърна именно към тях.

— Аз съм Мейс Пери, частен детектив от Вашингтон — представи се тя.

— По същество, ако обичате — хладно я изгледа Сприслър.

— Разбира се. В петък миналата седмица Даян Толивър е била брутално убита в кабинета си, а тялото й е било сложено в голям хладилник. Няколко дни по-късно трупът на Джейми Мелдън е открит в контейнер за смет. В деня на убийството двамата са вечеряли заедно. Според нас Толивър е поискала срещата, за да го запознае с някаква незаконна дейност и да потърси помощта му. Не знаем защо е избрала именно него. Вече установихме, че двамата никога не са били особено близки.

Трите адвокатки се спогледаха.

— Чух да споменавате в приемната, че има някаква връзка с националната сигурност — обади се Хамилтън.

— Подозираме терористичен акт — кимна Мейс.

— Защо тогава сте тук, а не във ФБР? — попита с гърлен глас Петрочели.

— Бих искала да ви дам смислен отговор, но не разполагам с такъв. Единственото ми желание е да разбера откъде се познават Мелдън и Толивър.

— А как изобщо стигнахте до нас? — пожела да узнае Сприслър.

— Чрез Джо Къшман, бившия съпруг на Даян. Той има много високо мнение за вашата фирма.

— Вероятно защото остана почти гол след развода — каза Петрочели.

— В момента представляваме неговата компания — добави Сприслър. — Така става, когато се предлагат наистина първокласни юридически услуги. Противниците се превръщат в клиенти.

— Да се върнем на причината за посещението ви — сухо я подкани Хамилтън.

— Добре. Откъде се познават Мелдън и Толивър?

— Нямаме причини да не ви кажем. И бездруго информацията е публична тайна. Преди да се обърне към нас, Даян е ползвала услугите на Джейми, който е завел делото й за развод.

— Докато още е бил на частна практика в Ню Йорк ли?

— Точно така.

— Но аз имам сведения, че по същото време той е бил адвокат на мафията.

— Джейми представляваше много компании и лица, занимаващи се с разнообразна и понякога незаконна дейност — остро отвърна Хамилтън. — Но това не означава, че е бил адвокат на мафията.

— Добре. Но същевременно е бил адвокат по бракоразводни дела в Ню Джърси, нали?

— Даян живееше в Ню Джърси, но работеше в Манхатън — поясни Сприслър.

— Често срещана практика — добави Петрочели.

— И бракоразводните дела на Мелдън ли са били „често срещана практика“?

Хамилтън прочисти гърлото си.

— Не.

— Затова ли ви прехвърли топката?

— С него бяхме работили и преди. Той беше наясно, че специализираме в бракоразводните дела.

— Защо тогава не ви е прехвърлил делото още в самото начало?

— Въпрос на избор на подходящото време — поясни Хамилтън.

— Подходящото време? Някои бракоразводни дела се точат с години. Защо е било нужно да бързате?

— Джейми извади ограничителна заповед срещу Джо Къшман, който е заплашвал Даян. По очевидни причини заповедта трябваше бързо да влезе в действие. С годините опознахме Джо и не вярвам той да е изпълнил заплахите си.

— Но това не обяснява участието на Мелдън. Как се е запознал с Толивър?

— Мисля, че няма никакво значение! — излая Сприслър, която сякаш бе готова да скочи под масата и да захапе прасеца на Мейс.

— Според мен има — спокойно отвърна тя. — Убедена съм, че и ФБР ще е на същото мнение.

— Те бяха приятели — промълви Хамилтън след няколко секунди напрегнато мълчание.

Мейс вдигна вежди.

— Много добри приятели — подчерта Хамилтън.

— Разбирам. А Джо Къшман бил ли е в течение на тяхната връзка?

— Без да потвърждавам или отричам думите ви, които са чисто хипотетични, бих казала „не“.

— Но те все пак не са се събрали — рече Мейс.

— Съпругата на Джейми се разболя от рак на гърдата — каза Петрочели. — Трябва да признаем, че той направи всичко за нея.

— Ние бяхме изненадани, че се премести във Вашингтон и стана федерален прокурор — добави Хамилтън. — Но до известна степен го разбирахме. Очевидно е искал да започне на чисто.

— Бяхме потресени от новината за смъртта му — прошепна Сприслър.

— Както и много други хора — каза Мейс.

След като не получи съществени отговори на допълнителните си въпроси, тя напусна кантората и се върна на гарата. Беше доволна, че най-накрая установи наличието на връзка между Толивър и Мелдън, но не виждаше как това би помогнало на разследването им. Седна да чака влака с неприятното чувство, че отново са на изходна позиция, а времето им изтича.