Родени за ченгета

54

Мейс влезе под душа и дълго ми косата си. Това им беше лошото на мотоциклетните каски: в тях главата ти дяволски се поти. Загърна се в дебел халат и излезе от банята, предприемайки първата си обиколка на огромната къща, която обаче изглеждаше като джудже в сравнение с истинския палат отсреща. Всеки нормален човек, с изключение на мен, би свикнал с този начин на живот, каза си тя. Което не й попречи да се възхищава на скъпото обзавеждане, на аранжировката и вниманието към всеки детайл. Личеше си, че Марти Олтман наистина е била изключително надарена. Нищо чудно, че Ейб я обожаваше, което се долавяше от начина, по който говореше за нея.

Как ли ще се почувствам, ако някой мъж ме обожава?

Тя бръкна в раницата и извади тетрадка с имената и адресите на информаторите, които беше ползвала, когато работеше в полицията. Откри името, което й трябваше, и набра номера. Отсреща вдигнаха бързо, но се наложи да изчака няколко прехвърляния, докато в слушалката най-после прозвуча познатият женски глас.

— Здравей, Шарлот, обажда се Мейс.

— Мейс Пери ли?

— Ами колко жени с името Мейс познаваш?

— Още ли си в онзи ужасен затвор?

— Не, излежах си присъдата и излязох.

— Слава богу!

— А ти още ли се радваш на топлото си местенце в Автомобилната инспекция?

— Че как иначе — иронично отвърна Шарлот. — Отхвърлих няколко фантастични оферти от Холивуд, за да остана тук и по цял ден да се разправям с откачалки!

— Значи няма да имаш нищо против да обслужиш един нормален клиент.

— От опит знам, че това е прелюдия към поредната услуга, която ще ми поискаш.

— Имам името и адреса. Трябва ми само снимката.

— Вече не работиш в полицията. Иначе щях да чуя.

— Наистина е така, но се опитвам да се върна.

— Напоследък нещата станаха много трудни, Мейс. Отвсякъде дебнат електронни очи.

— А какво ще кажеш за един старомоден факс?

— Идеята ми звучи добре.

— Ще ми помогнеш, нали? За последен път, в името на доброто старо време!

В слушалката прозвуча тежка въздишка.

— Добре. Дай ми името и номера на факса си.

Десет минути по-късно Мейс стоеше до факса в малкия кабинет на втория етаж. След още две машината си свърши работата и листът изскочи от нея. Мейс го грабна. Беше фотокопие на шофьорска книжка.

Истинският Андре Уоткинс се оказа нисък, с гъста черна коса. Носеше очила, но нямаше брада. Ръстът му беше отбелязан в съответната графа. Доста по-скромен от ръста на човека, който ги посрещна в онзи апартамент. Дали истинският Уоткинс се е занимавал с придружаване на самотни дами? — запита се тя. Беше толкова необичайна професия, но може би наистина я бе упражнявал. Което означаваше, че фалшивият Уоткинс си беше направил труда да проучи биографията му.

По обратния път Мейс попадна на четириместно джакузи, скрито зад матирана стъклена преграда. Колебанието й продължи само секунда. Изтича в кухнята, отвори вградения в стената охладител за вино и измъкна бутилка каберне. Наля си една чаша и забърза обратно. След кратък оглед на контролния панел напълни джакузито, съблече халата и се плъзна в пенливата вода. Минута по-късно грабна телефона си от ръба на ваната и набра Рой.

— Къде си?

— На работа — отвърна той. — Забрави ли, че все пак не съм безработен?

— Добре, мърморко. Познай какво правя аз.

— Какво?

— Глезя се.

— Как? Като се упражняваш в стрелба? Или предпочиташ да налагаш бездомниците с желязото, от което хвърчат искри?

— Лежа в джакузито на Олтман и пия червено вино.

— Нали щеше да започваш работа?

— Вече започнах. Току-що приключихме срещата си с професора, на която уточнихме предстоящите задачи. И реших да се почерпя, защото проверката в Автомобилната инспекция потвърди подозренията ми, че онзи тип не беше истинският Андре Уоткинс.

— Значи излезе права.

— Да, но това повдига много въпроси, на които нямам отговор. Кога ще свършиш работа?

— В четири и половина. Обикновено приключвам рано.

— Ще мина да те взема с хондата на Олтман.

— Какво стана с дукатито?

— Реших да му дам почивка. Ти взе ли си кола под наем?

— Да, „Мъркюри Маркиз“. Голяма е колкото апартамента ми, но нямаха други.

— А с аудито какво стана?

— Безнадеждно повредено е.

— Съжалявам, Рой.

— Къде ще ходим в четири и половина? И за какво съм ти?

— Ще ти обясня, като се видим.

— Пак ли ще има стрелба?

— Възможно е.

— В такъв случай имам една молба.

— Казвай.

— При следващото си плацикане в джакузито да пиеш виното си с мен.

— О, колко си секси, когато си мил, Рой!