Родени за ченгета

19

— Допускаш грешка!

Бет се беше преоблякла в спортен екип и току-що бе приключила с вдигането на гирички и половинчасовото бягане на тренажора на приземния етаж. Наближаваше полунощ, но и на двете сестри не им се спеше. Седяха една срещу друга във всекидневната, а Слепеца се беше свил на кълбо в краката на Мейс.

— Мислех, че искаш да приема тази работа — отбеляза тя.

— Имам предвид Рой Кингман. Не би трябвало да излизате заедно.

— Защо?

— Защото все още не сме свалили подозренията си от него за убийството на Толивър. Самата ти си в период на пробация и трябва да избягваш всякакви контакти със съмнителни типове.

— Именно това е причината. Искам да го наблюдавам.

— Но може да се окаже, че общуваш с убиец.

— Няма да ми е за пръв път.

— Тогава обаче действаше под прикритие.

— И сега правя нещо подобно.

— Но вече не си ченге.

— Няма бивши ченгета.

— Не става така. И мисля, че вече сме водили този разговор.

— Може би.

— Аз работя по случая, Мейс. Ако започнеш да си пъхаш носа, всичко може да отиде по дяволите. Ще пострадам аз, ще пострадаш и ти. Сега най-важното за теб е да започнеш живота си на чисто.

— Добре де, ясно — въздъхна Мейс и се облегна назад.

— Дано наистина ти е ясно. Кога започваш при Олтман?

— След два дни. Той иска да се преместя при него, в къщата за гости.

— Мислех, че ще останеш известно време при мен — изненадано я погледна Бет.

— Най-вероятно ще правя и двете. Ще стоя при теб, а ще ходя там само когато го изисква работата.

— Добре — съгласи се Бет, но без да крие разочарованието си.

— Спокойно, не те изоставям.

— Знам. Но двегодишното ти отсъствие ми стига. Искам порасналата Мейс Пери да остане край мен.

— Ще остане — докосна ръката й Мейс. — Ние с теб имаме да наваксваме много неща.

— О, щях да забравя. Мама се обади. Иска да те види.

Мейс силно удари възглавницата, която държеше.

— Само това може да ме разплаче! — процеди тя. — Кога?

— Какво ще кажеш за утре?

— А ти ще дойдеш ли?

— Съжалявам, няма да мога. Програмата ми е плътно запълнена.

— Още ли живее с робите си в онази плантация?

— Последния път, когато отидох да я видя, беше решила да отпусне пожизнени заплати на всичките си прислужници.

— А мъжлето й?

— Няма мърдане. Под як чехъл е.

— Няма ли да е по-добре, вместо да й ида на гости, да се съблека гола и да тичам из квартала Тринидад с надпис АБН на гърба?

— Може би ще е по-малко опасно за теб — усмихна се Бет. — О, Лоуел Касел ти изпраща поздрави. Помоли ме да ти предам, че рай има, но Мона Данфорт никога няма да бъде допусната в него.

— Голям сладур е този Лоуел! Какво е открил? — Замълча за миг и побърза да добави: — Не си пъхам носа, просто съм любопитна.

— Толивър е била изнасилена.

— Следи от сперма?

— Да. Плюс два пубисни косъма и някакви влакънца. По дрехите й е имало петна.

— Ще трябва да дремна, иначе едва ли ще оцелея от посещението при мама — надигна се Мейс. — Ти няма ли да си лягаш?

Бет беше извадила своето блекбъри и отговаряше на имейли.

— Двеста шейсет и три бройки, и съм готова — отвърна тя.

— Още ли отговаряш на всички имейли, получени през последните двайсет и четири часа?

— Това е част от работата ми.

— И никога не изключваш машинката, нали?

— Ти не беше ли същата? — вдигна глава Бет.

— Доставяше ми удоволствие.

— И на мен ми доставя…

— Да бе, как не. Бившият ти беше истински извор на удоволствия. Аз изгубих две години от живота си, но ти, сестричке, изгуби цели осем!

— Не твърдя, че Тед е виновен за всичко. Моята работа…

— Той прекрасно е знаел с какъв човек се свързва.

Бет престана да чука по клавиатурата.

— Я иди да спиш. За срещата с мама ще имаш нужда от цялата си енергия.