Родени за ченгета

69

По-късно същата нощ Дон Хоуп и Карл Райгър крачеха по дълъг коридор няколко етажа под земята, облицован със специален материал, който не позволяваше електронно наблюдение. А сградата беше една от най-сигурните в страната, по-обезопасена дори от командния център на ЦРУ във Вирджиния и щабквартирата на Агенцията за национална сигурност в Мериленд.

Спряха пред тежка метална врата и напрегнато се спогледаха. Хидравликата изпъшка и вратата се плъзна встрани. Прекрачиха прага. Металният портал автоматично се затвори след тях.

Седнаха на двата стола, поставени пред бюрото. Джарвис Бърнс отлепи поглед от компютърния екран и бавно вдигна глава. После свали очилата и ги остави пред себе си. Ръката му машинално се плъзна надолу и започна да масажира бедрото. Райгър понечи да каже нещо, но той поклати глава и изпусна дълбока въздишка. Новодошлите си размениха тревожни погледи. Дълбоките въздишки бяха лош знак.

— Интересен развой на събитията. За съжаление неприятен. Нещата стават все по-сложни.

Всяко от кратките изречения прозвуча рязко, като къс откос от карабина МР5.

— Разрешавате ли да говоря откровено? — попита Хоуп.

— Разбира се.

— Срещнахме се с шефката на полицията. Подадохме й информацията както наредихте, внушавайки й, че източникът е директор Донъли. Тя повярва на версията за местни терористи и ви е задължена. По мое мнение сестрата и адвокатът не са проблем поне засега.

Бърнс се облегна, направи палатка с пръстите си и спря поглед на двамата мъже пред себе си.

— На какво се основава това мнение? — попита той. — Може би на провалите ви?

— Не сме се провалили.

— Наистина ли? Ами „Трябва да се фокусираме върху А-“? Проникнахме в компютъра на Толивър. Вие знаехте за имейла до Кингман, но го оставихте. Спокойно можехте да го изтриете още преди да бъде прочетен.

— Не го направихме, защото изглеждаше съвсем невинно — отговори Райгър. — Решихме, че го е изпратила по погрешка, неволно натискайки клавиша. Имейлът дори не беше завършен.

— Напротив. Бил е достатъчно завършен, след като те откриха смисъла му преди вас. Стигнаха до Уоткинс и отидоха в апартамента му, където завариха един от моите хора. В резултат му се наложи да импровизира светкавично.

— Нямахме представа, че тя държи пощенска кутия — възрази Райгър. — Докато я наблюдавахме, нито веднъж не се е отбивала там.

— Което означава, че или е ходила преди това, или някой друг го е правил вместо нея.

— Но вашият човек просто не е трябвало да им отваря, когато са позвънили на вратата на Уоткинс — изтъкна Хоуп.

— Ако беше постъпил така, Мейс Пери със сигурност щеше да проникне с взлом, повярвай ми — въздъхна Бърнс. — Разбира се, полицията също знае за Уоткинс. Можехме да изтрием имейла, след като Пери и адвокатът са го прочели, но това със сигурност щеше да означава, че тя ще сподели подозренията си със сестра си. А изчезването на листа от пощенската кутия щеше да изглежда още по-подозрително. Както и да е, вече нищо не можем да направим. От друга страна обаче, те вече разполагат със стария боец и несъмнено ще го обвинят в убийство.

— Което означава, че все пак сме си свършили работата.

— Не, не сте я свършили. Но повече издънки не можем да си позволим.

Мускулестата ръка на Хоуп легна върху бюрото.

— Реагирахме бързо още от самото начало. Нямаме никаква вина за пропуските в операцията, независимо колко е секретна. А и вие ни включихте в нея по съвсем други причини.

— Технически погледнато, вие сте временно прикрепени към Министерството на вътрешната сигурност, което никога не се ангажира със секретни операции. На практика ти и Райгър сте заредени непроследими оръжия. А ние ви включихме за изпълнението на конкретна задача. В нашата работа винаги се случват непредвидени неща. Тя е оплетена и мръсна, непрекъснато се налагат промени. Когато сключваме сделка с един дявол, гледаме той да е мъничко по-добър от следващия. В противен случай нямаше да имаме нужда от вас. А сега сте ни необходими, за да оправите своите бъркотии.

— Вижте, те не откриха нищо в кабинета на Толивър. Проследяващото устройство в компютъра й вече е отстранено. Не мога да разбера какъв е проблемът.

— Сега ще разбереш — отвърна Бърнс, натисна един клавиш пред себе си и завъртя монитора, на който се беше появила снимката на Мейс Пери. — Това е нашият проблем!

— Боже! — простена Райгър и отчаяно вдигна ръце. — Та тя дори не е ченге! Пусната е под гаранция и възможностите й са ограничени. Действа изцяло на своя глава, без разрешението на сестра си. Не виждам какви проблеми може да ни създаде!

— Наистина ли? — мрачно го изгледа Бърнс. — А случайно да си прочел психологическата й характеристика?

— Каква психологическа характеристика? — полюбопитства Райгър.

Бърнс стана от мястото си и закуцука към тях.

— Направили са й я, когато е пожелала да работи под прикритие. Доста интересно четиво. Тя никога не се отказва, Райгър. Никога! Лично познавах баща й, който беше федерален прокурор на окръг Колумбия. Убиха го, когато Мейс беше на дванайсет години. Тя така и не го прежали. Готова е да умре, но да докаже правотата си!

— Според мен би трябвало повече да се тревожите за шефката на полицията. Тя е твърда като гранит и притежава страхотен ум.

Бърнс се облегна на ръба на бюрото.

— Отдавна познавам Бет Пери — кимна той. — Наистина е сериозен противник, но предпочита да действа в строго определени граници. За разлика от сестра си, която не се спира пред нищо. Откровено признавам, че Мейс Пери ме плаши. Позволим ли й да прецака нещата, никой от нас няма да бъде в безопасност. — Очите му се спряха върху лицето на единия, а после и на другия. — Никой от нас! В момента работим за доброто на страната ни, но с нас е свършено, ако всичко стане публично достояние.

— Но тя дори няма право да носи оръжие! — възкликна Хоуп.

Бърнс удари с ръка по плота.

— Което повдига въпроса защо е толкова трудно да я елиминираме! Тази вечер в юридическата кантора бе пропуснат златен шанс. Докато вие разговаряхте с Бет Пери, изпратих там специално подбран екип да свърши работата, но се получи издънка.

— Не може да не си давате сметка, че ако я ликвидираме, сестра й ще преобърне земята, за да разбере кой го е направил — отбеляза Райгър.

— Така е — съгласи се Бърнс. — Всяка от тях е готова да умре за другата.

— Точно това имах предвид.

— Но аз искам да умре само едната. А после ще помогнем на Бет да стигне до заключението, че е дело на някой от многобройните врагове, които сестра й си е създала, докато е работила в полицията. Куршумът в главата си е куршум в главата, по дяволите!

— Абсолютна глупост! — изригна Райгър. — Премахваме дадена мишена, но после се оказва, че тя е говорила с някой друг. Отиваме при него, но той или тя е изпратил писмо до трети, когото също трябва да издирим. Кога спира всичко това, Бърнс?

— Надявам се, преди да рухне разузнавателната система и сигурността на тази страна — прошепна Бърнс и закова очи в Райгър. — А ти внимавай как разговаряш с мен! Нима си забравил йерархичния принцип?

Известно време Райгър го гледаше с пламтящи очи, после бавно извърна глава.

— Добре, добре — обади се Хоуп и се облегна на стола си. — Нека го направим както трябва. Прекратяваме проследяването й и просто я водим към стрелбището. А после ще си свършим работата бързо и чисто.

— За да придам допълнителна спешност на мисията ви, ще добавя, че нещата започват да се размирисват.

— Ресурси?

— Имате пълна свобода на действие. Не е нужно да натискате спусъка. За тази работа си има хора, които ще отговарят на необходимото описание. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа.

— Преди да предприемем каквото и да било, искаме писмена заповед! — отсече Райгър. — С всички нови подробности, подписана от съответните упълномощени лица!

— Отлично знаете, че заповедта за отстраняване не е отменена — недоволно каза Бърнс.

— Тук не става въпрос за избиване на разни типове с тюрбани, а за американски граждани — намеси се Хоуп. — Това е различно. Вече убихме трима, но сега се нуждаем от нова заповед.

— Къде пише, че американските граждани не могат да бъдат терористи? — изгледа го Бърнс. — Какъв беше Тимъти Маквей? Не ме интересува дали носи тюрбан, или прилича на сина ми! Все ми е едно дали е от Ирак или от щата Индиана! Ако е намислил да причини зло на Америка, моята работа е да го спра! И ще го направя, използвайки всички средства, с които разполагам!

— Аз и Карл държим да получим по лист хартия, на който пише, че при всички обстоятелства няма да носим съдебна отговорност. Ако искате да свършим работата, на същия лист хартия трябва да бъдат вписани съответните имена и положени съответните подписи. Нямаме желание да обвинят нас за мръсната работа и да се повтори скандалът със затвора „Абу Граиб“, където го отнесоха уж озверелите редници. Ако се провалим, повличаме всички със себе си. От най-високото ниво надолу. Или ще ни осигурите такъв документ, или „непроследимите“ ви оръжия ще си останат в кобура! Това е!

Лицето на Хоуп беше мрачно и решително.

— Получавате компенсации, които са четири пъти по-големи от заплатата ви! — изтъкна Бърнс. — Когато всичко свърши, ще бъдете богати!

— Документът или всичко отпада! Точка по въпроса!

Бърнс замълча за момент, облиза устни и кимна.

— Добре. В най-скоро време ще го получите чрез специален куриер.

Очите му бавно се върнаха на компютърния екран.

Райгър погледна Хоуп и леко се прокашля.

— Какво още? — раздразнено вдигна глава Бърнс.

— Колко души в тази сграда знаят за операцията?

— Ако броим теб, мен и партньора ти?

— Да.

— Значи трима.

Екипът, който следеше Хоуп и Райгър, докладва по радиостанцията. Бет Пери пристигна за десет минути и пъргаво се настани на задната седалка. Беше сменила униформата с джинси и яке с качулка с надпис на гърба „Академия на ФБР“.

— Сигурни ли сте, че влязоха там? — попита тя.

— Нямаше как да сбъркаме, шефке.

В окулярите на бинокъла изплува най-голямата офис сграда в света, построена във формата на огромен петоъгълник. Тя бавно се облегна назад.

Какво общо има Пентагонът с всичко това?