Родени за ченгета

39

Мейс се мушна под жълтата полицейска лента, с която бяха запечатани кухнята и кабинетът на Толивър. Бързото ефективно претърсване не даде резултат и тя замислено се изправи пред хладилника.

Според описанието на Рой Даян Толивър е била висока около метър и седемдесет и пет и е тежала около шейсет и пет килограма. От опит знаеше, че мъртвото тяло е изключително неподатливо, значи убиецът трябва да го бе натъпкал вътре с голяма сила, защото в противен случай то лесно би избутало вратата, за да изпадне навън.

За пореден път се замисли върху отрязъка от време, който бяха споменали сестра й и Рой. Престоят на Толивър в сградата беше изчислен с голяма точност, тъй като тя беше използвала магнитната си карта, за да влезе вътре. Беше се появила в гаража в шест сутринта. Нед беше чул гласа й една-две минути по-късно. След деветдесет секунди тя беше задействала асансьора, за да се качи в офиса на „Шилинг и Мърдок“. Рой беше пристигнал в седем и половина, а малко след осем беше открил тялото й. Мейс не вярваше, че жената е била жива, когато той е влязъл в кантората. Това означаваше, че убийството и напъхването й в хладилника се бяха случили в рамките на деветдесетте минути между шест и седем и половина.

В петък вечерта Толивър беше изпратила имейл на Рой. Вероятно някъде по това време беше оставила в пощата и учебника с ключа. Същата вечер на четвъртия етаж се бе намирал и един бивш рейнджър, който се очертаваше като главния заподозрян. Мейс погледна часовника си, а после надникна през прозореца на кабинета. Пред входа на сградата спираха патрулни коли. По всичко личеше, че Докъри вече е арестуван и отведен за ДНК-проби. Ако те съвпаднеха, всичко щеше да бъде ясно. Следствието приключва. А после Мейс ще сподели истината със сестра си. Ще й разкаже за подозренията си и за начина, по който е стигнала до конкретния заподозрян, и ако е рекъл Господ, може би ще я възстановят на работа.

Но имаше и още нещо, което не й даваше мира. Какво беше то?

Върна се в кабинета на Рой, откъдето можеше да види извеждането на Докъри. Младият адвокат й беше казал, че от прозорците му се разкрива отлична гледка към входа на сградата.

Бръкна в джоба си и извади дубликата на малкия ключ, който бяха открили в книгата. Беше го направил един от нейните „приятели“ — с предупреждението, че ако остави пръстови отпечатъци по оригинала, главата му ще изпуши от електрошока. Разбира се, тази заплаха бледнееше пред това, което щеше да стане със самата нея, ако Бет разбереше, че си е направила копие.

Отново се замисли върху съдържанието на имейла, който Толивър беше изпратила на Рой.

„Трябва да се фокусираме върху А-“. С тиренце след буквата. На пръв поглед незначителен детайл, но тя знаеше, че именно такива детайли често водят до преобръщане на цялото криминално разследване. Инстинктът към детайлите беше наследила от баща си. Той беше толкова добър в тази област, че ФБР му възложи да води специален курс в Академията. Традицията беше продължена от Бет.

Но Рой беше прав. Изразът звучеше някак странно.

„Трябва да се фокусираме върху А-“.

Погледна ключа в ръката си. Защо не беше написала просто: „Ето ключа към А“?

— Ключът към А е — промърмори на глас тя, надявайки се нещо да й прищрака. Нима ставаше въпрос за обикновено съвпадение? Ключът в ръката й и ключът във фразата. Ключ върху ключ?

Въздъхна и надникна през прозореца. Пред входа бяха спрели няколко коли, маркирани и немаркирани. Край тях стояха униформени полицаи и цивилни агенти, които явно се колебаеха дали да висят тук, или да се върнат към нормалното си дежурство.

От входа все още не излизаше никой. След още една въздишка Мейс вдигна поглед към отсрещната сграда.

Погледът й се спря на неоновата реклама. В първия момент не повярва на очите си.

— По дяволите!

Тя погледна ключа в ръката си, после отново вдигна глава към натрапчиво мигащата реклама. Как беше пропуснала този цвят? Наситеночервен, или по-скоро пурпурен. Всъщност никога не беше надничала през този прозорец нощем. Но това не я оправдаваше.

Измъкна телефона от джоба си и изстреля есемес до номера на Рой.

„Трябва да говоря с теб. Веднага!“