Родени за ченгета

33

По всичко личеше, че роклята на дамата струва повече от дукатито на Мейс. Гримът и прическата бяха безупречни, а бижутата бяха подбрани с подчертан вкус — точно толкова скъпи и солидни, колкото да предизвикат завистливи възклицания. Единствено изражението на лицето разваляше отличното впечатление. Хората с изненада откриваха, че дори една безспорно красива жена като Мона Данфорт може да изглежда грозна.

— Здрасти, Мона — любезно поздрави Бет.

Прокурорката безцеремонно придърпа един стол от съседната маса, без да попита дали е свободен.

— Трябва да поговорим!

Думите й бяха отправени към Бет, което не попречи на Мейс да се обади.

— Браво, Мона — подхвърли тя. — Наистина ли си се научила да разговаряш с хората? Поздравявам те!

— Нямам предвид теб — отвърна Мона, без да я поглежда.

Мейс понечи да продължи атаката, но усети токчето на сестра си под масата.

— Предполагам, че имаш предвид смъртта на Джейми Мелдън — отвърна Бет.

— Че за какво друго бих седнала на масата ти?

— В случая играем в един отбор, Мона. Полицай и прокурор, схващаш ли?

— Чух, че са ти отнели разследването.

— Още преди да съм стъпила на гилзите — кимна Бет. — Иди да поговориш с кмета, той току-що беше тук. Или с ЦРУ. Сигурна съм, че Лангли с удоволствие ще те информира.

Мейс нямаше представа за какво говорят, но слушаше с напрегнато внимание. Както при всяко състезание, в което единият от участниците имаше всички шансове да се върне вкъщи окървавен.

— Нима няма да направиш нищо, въпреки че един от хората ми е убит в твоя район?

— Не съм казала, че няма да направя нищо. Но я ме осветли какво очакваш от мен.

— Питаш ме как да си свършиш работата? — недоверчиво я изгледа Мона.

— Знам, че от години чакаш да ми го кажеш — отвърна Бет и се облегна на стола си. — Хайде, започвай!

— От къде на къде?! Аз не съм ченге!

— Но в момента ръководиш втората по големина федерална прокуратура в страната — напомни й Бет. — Ако не можеш да ми кажеш как да си върша работата, вероятно ще ми позволиш аз да ти кажа как да вършиш своята.

— Моля? — извиси глас Мона.

— Ядосана си, че са отнели следствието от градската полиция. Би трябвало да си наясно, че, технически погледнато, Джейми беше федерален служител и убийството му трябва да се разследва от ФБР. При нормални обстоятелства ние би трябвало да им помагаме, но по неизвестни причини ни посочиха вратата. Ето какво е нужно да направиш: потърси контакт с високопоставените си познати в Министерството на правосъдието и се опитай да разбереш защо са ни отнели разследването. За същото можеш да попиташ и юристите на ФБР. Те са наясно с йерархията в разузнаването. Опитаха се да ми внушат, че конците се дърпат от ЦРУ, но аз не вярвам на всичко, което ми казват. Може би става въпрос за Министерството на вътрешната сигурност, а ти май познаваш някои хора там. Доколкото си спомням, в последния брой на „Поуст“ имаше твоя снимка в компанията на министъра. В рубриката „Стил“. Деколтето ти беше неотразимо, а на него явно му течаха лигите. Жена му със сигурност се е зарадвала на тази снимка. А след като събереш всичко необходимо, можеш да го сложиш в една хубава кутия, да я вържеш с червена панделка и да ми я донесеш. Едва тогава ще поема нещата в свои ръце. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че ми губиш времето.

— Искаш ли да разбереш кой е убил Мелдън?

— Не се дръж покровителствено!

— В такъв случай задвижи връзките си. Аз ще използвам моите и може би ще се срещнем по средата. Но имай предвид, че на определен етап може би ще се сблъскаш със стена. Или ще ядосаш някого, което ще се отрази зле на кариерата ти.

— Не ми се слушат повече глупости! — изправи се Мона.

— Кариерата ти може да претърпи тежък удар — невъзмутимо продължи Бет. — Но в опита да изправиш пред правосъдието убиеца на Джейми едва ли ще стигнеш до някакви професионални компромиси, нали?

— Не ме настройвай срещу себе си по този въпрос, Бет!

— Между другото, как е семейството на Джейми?

— Какво?

— Съпругата и децата му. Днес се отбих да им поднеса съболезнованията си и да ги попитам нуждаят ли се от нещо. Предполагам, че и ти си направила същото, защото се смяташ за най-прекрасния и състрадателен началник на света, нали?

Мона издаде някакъв лаещ звук и побърза да се отдалечи.

Мейс се наведе през масата и целуна сестра си по челото.

— Прекланям се пред способността ти да превръщаш думите в куршуми! — усмихна се тя.

— И какво спечелих?

— Беше приятно за гледане. Разкажи ми за убития прокурор.

Бет я запозна накратко с фактите около смъртта на Мелдън.

— Всъщност знаеш единствено, че тялото му е било открито в контейнер за смет.

— Е, все пак знам малко повече. Както споменах вече, днес отидох да поговоря с жена му. В неделя е работил до късно. Тя била изненадана, че не се е прибрал до понеделник сутринта, но не се разтревожила особено, тъй като той често нощувал в кабинета си. Обадила се в полицията чак по обяд. Трупът му бе открит едва днес следобед.

— От ЦРУ?

— Все още не разполагам с подробности за намесата на ЦРУ. Но ми дадоха да разбера, че заповедта за ненамеса на полицията е била издадена директно от Белия дом.

— От Белия дом?! — възкликна Мейс. — Но ти пропусна да го кажеш на оная злобна кучка!

— Точно така — усмихна се Бет, допи втората си чаша и попита: — Искаш ли да изпием по още една?

— Какво?! — престорено се възпротиви Мейс. — Ами дрегерът, който ще ме върне зад решетките?

— Можеш да се прибереш с мен. Ще заповядам да ти докарат мотора с някой от служебните пикапи.

— Имаш ли нещо против, ако отхвърля предложението ти?

— Планове за след вечеря, така ли?

— Може би.

— Случайно да имат връзка с Рой Кингман?

— Това проблем ли е?

— Вече изразих мнението си по тази тема.

— Е, хубаво — надигна се Мейс. — Сметката е платена. Направих го преди малко, когато отскочих до тоалетната.

— Наистина нямаше нужда, Мейс — каза Бет, помълча малко и добави с усмивка: — Но беше много мило от твоя страна.

— Хей, наистина трябва да вечеряме навън по-често. Но следващия път по-добре да отидем в някоя пицария. Ще ни излезе по-евтино. Току-що се уверих, че през последните две години цените са скочили доста.

След тези думи Мейс се обърна да си върви, но Бет впи пръсти в ръката й и я дръпна обратно. В гласа й се доловиха метални нотки.

— Ако още веднъж си позволиш да докоснеш веществено доказателство по текущо разследване, ще те фрасна с приклада в носа, а после ще те арестувам за възпрепятстване на правосъдието! Ясна ли съм? — Очите й бяха студени и строги, без следа от веселие. В момента говореше шефката на полицията Елизабет Пери, а не сладката сестричка Бет.

Мейс толкова се изненада, че не успя да издаде и звук.

— Криминалистите откриха следи от флуоресцираща боя по ключа, а пък аз случайно дочух, че тази седмица старият Байндър е направил промоция на специалните си „сини“ комплекти. Мисля още утре да отскоча дотам и да затворя проклетия му магазин!

— Бет…

— Ти прекрачи границата, въпреки че те предупредих да не го правиш. Казах ти да оставиш нещата в мои ръце, но очевидно мислиш, че не съм достатъчно опитна, за да се справя.

— Не е там работата.

Бет затегна хватката си.

— Ако те арестуват за намеса в полицейско разследване, отново ще се озовеш в затвора, и то за доста повече от две години. И окончателно ще изгубиш шансовете си отново да бъдеш ченге. Ако ще и президентът на САЩ да се застъпи за теб. Кажи, това ли искаш?

— Не, разбира се. Но…

— В такъв случай престани да се прецакваш! Послушай ме — каза Бет, облегна се назад и пусна ръката й. — А сега изчезвай!

Сестра й се обърна към изхода.

— Между другото, предай поздравите ми на Кингман — подхвърли Бет.

Мейс почти хукна към вратата, без да се обръща.