Родени за ченгета

85

След телефонния разговор със сестра си Мейс се отби да вземе Рой и да го закара до службата. Спомена за обаждането едва след като спряха пред офис сградата.

— Значи не й каза за вечерята на Мелдън с Даян, а само за ДНК-тестовете, така ли? — попита той, след като слезе от мотора.

— Да.

— Ще ми обясниш ли защо?

— Защото може да се окаже ключът към разкриване на престъплението. Аз трябва да го разкрия, ако искам да се върна на служба. В същото време не искам да причинявам неприятности на Бет, която може да бъде обвинена, че използва връзките си, за да ми помага.

— Разбирам те — кимна той. — Ти наистина я обичаш.

— Тя е всичко, което ми е останало.

— Хей, ами аз? Не съм ли и аз част от наследството?

— Ти си сладък, Рой — усмихна се тя. — Да, наистина си част от него. — После лицето й стана сериозно. — Но какво общо имат Мелдън и Толивър?

— По всяка вероятност са поддържали връзка още преди постъпването на Даян в „Шилинг и Мърдок“. Тя никога не е споменавала за него, а и той не се е появявал в кантората.

— Възможно ли е да са работили заедно по някои дела?

— Ние не се занимаваме с наказателни дела. Какви други делови отношения биха имали?

— Добре, ясно. Вероятно наистина се познават от времето, преди Толивър да постъпи в „Шилинг и Мърдок“. Къде е работила дотогава?

— Веднъж спомена нещо за Ню Джърси — отвърна след кратък размисъл Рой.

— Някъде четох, че Мелдън е практикувал в Манхатън. Ако тя е била в Нюарк или там някъде, това на практика е съвсем близо. Могли са да работят заедно. Тя също е била на частна практика, нали?

— Мисля, че да.

— Странно.

— Кое?

— Вашингтонската полиция е отстранена от следствието по убийството на Мелдън.

— Вече ми спомена нещо подобно, но не ми обясни защо.

— Бет не каза защо, но явно беше ядосана. Когато бяхме в кафе „Милано“, тя размени няколко доста остри реплики с Мона. Проблемът е там, че който и да разследва убийството, вероятно е напипал нещо — може би факта, че Мелдън се е срещал с Толивър. Ще ти призная, че ако между убийствата им няма връзка, би било най-голямото случайно съвпадение на света. А аз не вярвам в случайностите.

— Тоест ако открием убиеца на Даян, ще пипнем и този на Мелдън.

— Нещо такова.

— А има ли начин да разберем кой разследва убийството на Мелдън?

— Ако се обърна към Бет, тя ще ми зададе въпроса защо питам. Мога да пробвам и друг начин, но междувременно трябва да продължаваме нашето разследване.

— Онзи сервитьор обаче би могъл да се обади в полицията и да ги информира за онова, което ни каза.

— Едва ли.

— Защо?

— Защото вече го е забравил. Най-вероятно нещата опират до синдрома на дефицит на вниманието, от който най-често страда неговото поколение. Хората демонстрират желание да споделят някакви факти, заблуждавайки се, че така стават участници в събитията.

— Хей, онзи сервитьор е горе-долу на моите години!

— Извинявай. По-добре ми кажи дали ще можеш да откриеш къде е работила Даян преди „Шилинг“.

— Вероятно ще мога — отвърна той. — Но ще е по-добре да си го запиша, защото сигурно ще забравя, че изобщо сме говорили на тази тема. Нали страдам от дефицит на вниманието, който е болестта на моето поколение?

— Благодаря, че ме разсмиваш, Рой.

— Добре, смей се. Но междувременно аз си спомних къде съм виждал инициалите ДЛТ.

— ДЛТ?

— С тях беше подписан последният имейл на Даян до мен.

— Видях ги, но реших, че са инициалите й.

— И аз помислих така. Но после си спомних, че тя никога не беше подписвала имейлите си по този начин.

— Добре. Какво друго биха могли да означават?

— Готов съм да се обзаложа, че става въпрос за „Даниълс, Лангфорд и Тейлър“.

— А те са?

— Независимият посредник, който „Шилинг“ използва при окончателното реализиране на сделките. Кантората им се намира на Кей стрийт.

— Каква по-точно е тяхната дейност?

— Трансферират парите по нашите сделки. През тях преминават милиарди долари, разбира се, само по електронен път. Милиарди!

— Ясно. Електронни или не, милиардите винаги привличат вниманието ми. Какво мислиш, че можеш да откриеш при тях?

— За начало бих надникнал в архивите им. Най-вече окончателните варианти на сделките, върху които съм работил заедно с Даян. Проверка на писмата, потвърждения за електронни трансфери… такива неща.

Рой направи няколко крачки към входа на сградата.

— Звънни ми, ако откриеш нещо за Даян, но не забравяй ангажимента си към Капитана — подвикна след него Мейс. — Мона е сериозен противник и трябва да положиш доста усилия, за да й счупиш зъбите.

След тези думи тя даде газ и изчезна в трафика, а Рой продължи към входа на сградата с куфарче в ръка.

— Как сте, мистър Кингман? — провикна се Нед.

— Никога не съм бил по-добре.