Родени за ченгета

111

Четирийсет минути по-късно мъжът с костюма и слушалките подскочи на мястото си. Изображението на екрана стана нестабилно от силната експлозия, разтърсила камерата. Бет прекъсна телефонния разговор, който водеше, и се присъедини към тях. Всички гледаха объркано огромното огнено кълбо, което изпълни екрана.

— Взривиха бомба, господи! — възкликна Бърнс и се обърна към техника със слушалките. — Хеликоптерът да се приземи, веднага!

Човекът предаде заповедта и машината се насочи надолу. Миг по-късно камерата се изключи. Измина една минута в напрегнато мълчание, после в слушалките на техника потече забързан поток от думи. Той мълчеше и кимаше с пребледняло лице. После свали слушалките и каза:

— Сградата е напълно разрушена и, изглежда, няма оцелели.

— Сигурни ли са, че се намират на точното място? — попита Бет.

Техникът я погледна нервно и отново надяна слушалките.

— Току-що са извадили тялото на жена — добави миг по-късно той.

— Господи, Бет! — прошепна Бърнс. — Много съжалявам!

— И аз, Джарвис, и аз…

Доловил нещо особено в тона й, той рязко вдигна глава.

— Добре ли си?

Бет се извърна към вратата и извика:

— Влизайте!

На прага се появи Сам Донъли, придружен от петима агенти по сигурността. Зад него широко се усмихваше заместник-директорът на Вашингтонското бюро на ФБР Стив Ланиър.

Бърнс объркано местеше поглед от Бет към шефа си.

— Какво става тук, по дяволите?

— Съжалявам, Джарв, но всичко свърши — тъжно отвърна Донъли.

— Кое е свършило, сър?

— Твоята секретна мисия. ФБР ни помогна да ти заложим този капан. Отдавна подозирах, че зад гърба ми става нещо. За мое огромно съжаление открих, че то се дължи на теб.

— Но…

— Саможертвата, за която ние с теб си говорихме, Джарвис. Сигурността на тази страна винаги е на първо място.

Двамата си размениха продължителни погледи.

— Ще имаш, разбира се, пълната подкрепа на разузнаването, ако се окаже, че грешим — добави Донъли.

— Разбирам, сър. Благодаря ви. Убеден съм, че всичко ще се изясни.

Донъли се обърна към Ланиър.

— Оттук поемаме ние, Стив, защото ФБР няма необходимите правомощия. Благодаря за помощта. Моите хора ще…

Бет направи една крачка към Бърнс и остро попита:

— Наистина ли щеше да го направиш, Джарв?

— Какво да направя?

— Да се нанижеш на шпагата заради Сам?

— Какво? — рязко попита Донъли.

— Спомена саможертва, нали? — обърна се към него тя. — Пълна подкрепа на разузнаването? Оттук поемаме ние? Означава ли това, че никога повече няма да видим Джарв, защото ти ще го изпратиш в Йордания или Ирак, за да върши онова, което е вършил досега?

— Което, разбира се, ти си му наредил да върши — обади се Ланиър.

— Нямам представа за какво говорите! — гневно отсече Донъли.

— На твое място бих си спестил коментарите за пред съда — хладно рече Ланиър и направи знак на хората си.

Миг по-късно белезниците щракнаха на китките на Донъли, Бърнс и техника с цивилния костюм.

— Как смеете?! — извика гневно Донъли.

Ланиър се отпусна на коженото кресло срещу бюрото и извърна глава към Бет.

— Ще довършите ли процедурата, госпожо началник? — уморено попита той. — Защото лично на мен започва да ми се гади.

Бет седна на ръба на бюрото и се обърна към Бърнс.

— Помниш ли, когато ми каза, че знаеш за смъртта на Даян Толивър, Джарвис? А после добави за включената противопожарна аларма и всичко останало?

— Помня — мрачно отвърна Бърнс. — И какво?

— Аз изразих учудването си, а ти обясни, че ако не знаеш какво става в собствения ти град, едва ли можеш да имаш представа за събитията по останалите точки на света.

— Страхувам се, че не следвам мисълта ти.

— Тогава аз приех думите ти, Джарвис. Наистина бях на мнение, че ако във Вашингтон става нещо голямо, ти и Сам ще знаете за него. Останалото беше въпрос на логика. След като и двамата не предприемате нищо, значи вие сте го организирали. Една нощ си направих труда да проследя Хоуп и Райгър до Пентагона. Знаех, че те нямат връзки с армията, но знаех и нещо друго — директорът на националното разузнаване разполага със свой офис там. А когато научихме за връзката между Даян Толивър и Джейми Мелдън и после установихме, че е била убита в петък, не в понеделник, аз си дадох сметка, че става въпрос за нещо повече от безумните действия на някакъв ветеран от Виетнам. Но не разполагах с доказателства. Затова отидох при Стив и двамата изготвихме един малък план, за да се сдобием с доказателства.

— План?

— Да — кимна Бет и посочи към телевизора. — Този план.

— За бога, Бет! — възкликна Донъли. — Нямам представа за какво говориш! Нима искаш да повярвам, че си жертвала сестра си в името на някакъв безумен план?!

— Мейс е добре — обади се Ланиър. — Тя успя да лепне предавател на един от похитителите си, докато са я претърсвали. Благодарение на това специалните части се намесиха навреме. Хеликоптерът откара нея и Кингман в най-близката болница.

Бърнс хвърли нервен поглед към екрана.

— Може би сме получили погрешно съобщение — каза той. — Много се радвам, че тя е добре.

— Стига глупости, Джарв! — отсече Бет. — Ти и Сам направихте всичко възможно, за да я ликвидирате! Но тази вечер станахме свидетели на истински театър. Кадрите на монитора бяха фалшиви. Не бяхте изпратили никакви хеликоптери на терена, нито пък специални отряди. Всичко беше вятър и мъгла.

— Дълбоко грешиш — промърмори Бърнс.

— Не казвай нищо повече, Джарвис! — предупредително се обади Донъли. — Бъди спокоен, нещата ще се оправят.

— Как ли пък не! — не се сдържа Бет.

— Не разполагаш с абсолютно нищо! — изгледа я с омраза Донъли. — Нямаш никакви доказателства! Бъди сигурна, че след като разговарям с президента, ще падат глави!

— Доказателствата не са проблем — небрежно отвърна Бет. — Имаме ги в изобилие.

— Специалните части държат няколкото бандити, които сте докарали в страната специално за мръсната работа — добави Ланиър.

— Нима ще противопоставите думата на някакви „бандити“ срещу нашата? — попита Донъли. — Давате ли си сметка как ще изглежда това в съда? Препоръчвам ви да се осъзнаете, докато още не е станало късно. Ако ни освободите сега, всичко ще бъде забравено.

— Най-много ме засегна твоето неуважение — поклати глава Бет.

— И как по-точно го проявих? — присви очи Донъли.

— Като реши, че не съм достатъчно умна, за да разкрия плановете ви.

— И все пак не разполагаш с нищо!

Ланиър срещна погледа й и кимна на хората си.

— Доведете я.

В кабинета се появи Мери Бард, заобиколена от агенти на ФБР. Главата й беше превързана, ръцете й бяха оковани в белезници.

— Това е Мери Бард — обяви Ланиър. — Официално наета за специални операции на ФБР, докато ти не я открадна от нас, Сам. Разбрах го в момента, в който ми докладваха за смъртта на Райгър и Хоуп. Точните, нанесени като с хирургически нож удари ми напомниха за една малка съвместна операция с ЦРУ, проведена миналата година.

— Директорът ми каза, че тези хора са предатели и убийци на невинни хора! — гневно извика Бард. — А после ме увери, че ликвидирането им е оторизирано от вашето правителство!

— Млъквай, по дяволите! — изкрещя Донъли.

— Тя ги уби, а не ние! — извика Бърнс.

Бет извърна глава към Ланиър.

— Стив, много те моля да ги разкараш от кабинета ми, преди да съм ги застреляла и тримата!

По-късно Бет Пери влезе в болницата и веднага зърна сестра си в дъното на фоайето. Мейс я видя и тръгна към нея. Срещнаха се по средата, протегнаха ръце и се прегърнаха.

— Тази вечер беше страхотна, Мейс! — промълви Бет.

— И двете се справихме с плана, сестричке.

— Да, но не аз, а ти беше на огневата линия. Можеше да загинеш.

— Аз съм дребната риба, а ти си шефът.

Отстъпиха крачка назад. Бет огледа бинтованата глава на Мейс, а после издутия при бедрото панталон.

— Добре ли си?

— Нищо особено. Все едно, че съм паднала от леглото.

— Лъжкиня! Как е Кингман?

— Току-що го извадиха от операционната. Позволиха ми да го видя за две минути. Ще дойдеш ли?

Въпреки че все още беше под въздействието на упойката, Рой чу гласа на Мейс и отвори очи.

Тя стисна ръката му.

— Хей, наред ли е всичко? — тихо попита той.

— Абсолютно — кимна Мейс. — Бет е тук.

Рой бавно извъртя глава, а Бет се наведе и леко го погали по лицето.

— Здрасти, Рой. Искам да ти кажа нещо.

— Какво? — почти беззвучно попита той.

Преди да отговори, Бет хвърли поглед към сестра си.

— Ако все още имаш желание да не се отлепяш от Мейс, аз нямам нищо против.

Бет се наведе още малко и леко го целуна по бузата.

— Най-после го нарече Рой — каза Мейс, когато излязоха в коридора.

— Той си го заслужи — тихо отвърна Бет.