Родени за ченгета

45

Сякаш всичко се повтаряше. Решетъчната врата се плъзна встрани и на прага се изправи сестра й с пълна парадна униформа. Звездите проблясваха на широките й рамене.

— Не е каквото си мислиш, Бет — прошепна Мейс, сгушена на железния нар в дъното на килията.

— Тогава ми разкажи какво е — рече Бет и седна до нея. — На първо място искам да разбера какво си търсила там в компанията на Кингман.

— Не бяхме заедно. Изобщо не подозирах за присъствието му, преди да се изпречи с колата си между мен и онези типове, които искаха да ме убият.

— Какви типове?

— Не знам. Колата беше седан със затъмнени стъкла. Не си ли информирана от полицаите, които ни арестуваха?

— Искам да го чуя от теб. Регистрационни номера?

— Нямаше номера. Поне отпред. А задницата така и не я видях.

— Продължавай.

— Изскочиха изневиделица зад мен. Задното стъкло се смъкна малко и през него се показа дуло на пушка. С прикачен заглушител.

— И стреляха по теб, така ли?

— Два пъти. Ако не беше Рой, със сигурност щяха да ме улучат.

— А после какво стана?

Мейс разказа как се е върнала на сборния пункт, за да потърси помощ.

— Но приятелят ми вече го нямаше. Не познавах никого от полицаите в двете патрулки, а те стигнаха до погрешни заключения.

— В доклада им пише, че изобщо не са видели друга кола.

— Явно се е оттеглила. Но Рой я блъсна със своята. Ако се разпоредиш да вземат проби от боята, може би ще стигнеш до нападателите. Куршумите също могат да бъдат открити — или в колата на Рой, или някъде около мястото на инцидента.

— Не открихме куршуми нито в колата му, нито на улицата, въпреки че мястото беше проверявано в продължение на пет часа от десетина кадети, които ми изпратиха от полицейската академия.

— Но ти ми вярваш, нали?

— Открихме няколко контейнера за смет, които Кингман е блъснал, докато сте бягали. Сигурна ли си, че повредите по колата му не са причинени от тях?

— Казвам ти истината, Бет! Бяхме преследвани от черен седан, от който ни обстрелваха с пушка. Куршумите строшиха прозорците на Рой и едва не го улучиха. Сигурна ли си, че онези кадети не са открили нищо?

— Никакви куршуми, никакви гилзи.

— Гилзите са останали в колата. Вероятно са се върнали на мястото и са прибрали куршумите.

— Това е рисковано и изисква време. Защо да го правят?

— Не знам.

— Но кой би искал да те убие?

— Ако разполагаш с няколко часа, бих могла да ти изготвя цял списък.

— Снощи каза ли на някого, че възнамеряваш да ходиш там?

— Само на Рой. Хрумването ми беше неочаквано.

— Кингман твърди, че сте изпили по едно питие след нашата вечеря, а после е отишъл на работа. Как е станало така, че по-късно те открива в Шести район, точно когато някой се опитва да те убие? — Лицето на Бет стана още по-намръщено. — Не ме прави на глупачка, Мейс! Мисля, че не го заслужавам.

Мейс се поколеба за момент, но това беше достатъчно за сестра й.

— Е, хубаво — изправи се тя. — Когато си готова да ми кажеш истината, аз може би ще бъда от другата страна на решетките!

След тези думи тя тръгна към вратата.

— Почакай!

Бет се обърна.

— Чакам.

— Снощи бях в кантората на Рой, когато ти дойде.

— Охо! Това вече е изненада!

— Хей, нали искаш истината? Остави ме да ти я разкажа!

— Защо беше там?

— Той ми обясни за ремонта на четвъртия етаж и за разни неща, които изчезвали оттам. Това ме накара да си спомня за случая „Лайъм Козловски“. Онзи от асансьора, когото разследвахме преди пет години…

— Понякога си мисля за него — бавно кимна Бет. — И си го представям в килията за опасни престъпници, където все още се пита къде, по дяволите, са изчезнали топките му. Ти винаги си била отличен стрелец.

— Ние с Рой отидохме там с надеждата да спипаме нарушителя.

— А не ти ли мина през ума да звъннеш на сестра си, която освен всичко друго е и шеф на полицията?

— Не вярвах, че ще открием нещо — поклати глава Мейс. — И не исках да те занимавам с предчувствията си. Особено пък когато беше облечена толкова елегантно…

Лицевите мускули на Бет се превърнаха в твърди топчета, които леко помръдваха под изпънатата до спукване кожа.

— Не знам дали да те гръмна, или лично да те върна в затвора! — тихо, но отчетливо каза тя. Гласът й потрепваше от трудно сдържан гняв.

— Бет…

Сестра й се стрелна напред с такава ярост, че Мейс уплашено отскочи и гърбът й опря в бетонната стена. Думите й режеха като нож.

— Броени часове, след като те предупредих, че си на косъм от обвинение за възпрепятстване на правосъдието и манипулиране на доказателства, ти правиш точно обратното! — изсъска тя. — Какво ти става, по дяволите? — Гласът й постепенно набра сила. — Ще ми кажеш ли какво да направя, за да те върна в правия път?

По лицето й избиха червени петна. Мейс притискаше главата си в бетона и имаше чувството, че всеки миг ще се самоскалпира.

— Това беше единственият ми шанс да изчистя името си и да се върна на работа — прошепна тя, донякъде успявайки да скрие емоциите си.

— Какво?! — изправи гръб Бет.

— Мона ме притисна в тоалетната на хотела, където двамата с Рой се отбихме да изпием по едно питие. Обясни ми, че знае какво планираме и вече е разговаряла с когото трябва. А после добави, че дори да изтръгнеш подписани показания от очевидци, няма да има никакво значение. А аз разбрах, че по този начин никога няма да бъда върната на работа. Никога не я бях виждала толкова доволна…

Бет безсилно се отпусна до нея.

— Значи затова ти…

— В крайна сметка битката не е твоя, Бет. И никога не е била. Ако някой трябва да направи нещо, това съм аз. Мона се надява, че ти ще продължиш да ровиш, за да може да те обвини в нещо, което ще доведе до уволнението ти. Или незаконно разходване на обществени средства, или фабрикуване на фалшиви улики и други подобни глупости… Аз може би ще се проваля, но нямам намерение да повличам и теб. По-скоро бих се върнала в затвора!

Двете сестри поседяха мълчаливо няколко минути.

— Но ако онзи, когото закова снощи, действително се окаже убиецът? — промълви най-сетне Бет.

— В такъв случай може би ще имам някакъв шанс за възстановяване.

— Не ми изглеждаш убедена.

— Не съм убедена в много неща. Между другото, той пропя ли?

— Мълчи като риба. Каза, че иска адвокат и нищо повече.

— Наистина ли? Значи не е толкова глупав.

— Не го знам какъв е. Държи да го защитава рицаря, с когото си пиете питието.

— Рой? Но защо?

— Казва, че ще говори единствено с него. Изглежда, са добри приятели. Странно, но Кингман изобщо не спомена, че го познава…

— На мен ми каза, че му е помогнал преди години. Защитавал го е по обвинение в нападение.

— Значи ти си го цапардосала с онази дъска, а?

— Той е с поне петдесет килограма по-тежък от мен.

— Именно. Въпросната дъсчица е твърде тънка, за да нокаутира толкова едър мъж.

— В затвора направих доста добри мускули — тръсна глава Мейс.

— А защо отиде в Шести район?

— За да видя мястото, откъдето тръгна всичко.

— Където те отвлякоха?

— На улицата попаднах на някаква отрепка, викат му Бръснача. Чувала ли си за него? — Бет поклати глава. — Поговорихме си малко, после продължих нататък. Около пет минути по-късно се появи колата със стрелеца. После отнякъде изникна Рой и гонката започна. Това е всичко, което знам. Страшно много искам да ми повярваш.

— Вярвам ти — въздъхна Бет. — Двойка патрулни полицаи успяха да изровят очевидци на екшъна, които са видели как седанът се насочва към теб, а аудито на Кингман изневиделица му е препречило пътя.

— И стрелбата?

— И стрелбата — кимна Бет.

— Но защо ме направи на нищо, след като вече знаеш истината?

— Защото ми писна от теб и исках да те поизпотя.

— А твоите очевидци случайно да са видели номерата на колата?

— По всяка вероятност изобщо не е имало номера. Нито отпред, нито отзад.

— Много интересно.

— Видя ли какво се случи, след като успя да се изплъзнеш от наблюдението?

— В такъв случай как ме е открил Рой? — внезапно трепна Мейс.

— Ами попитай го. Появата му в точния момент изглежда прекалено удобна. На твое място бих позабавила топката с него. Не че някога си ме слушала, когато става въпрос за мъже, но все пак…

— Всяко нещо си има първи път — бавно промълви Мейс.

— Значи те стрелят два пъти, но не оставят следи — смени темата Бет. — Едва ли са били обикновени улични стрелци, защото те няма да си направят труда да приберат гилзите. Освен това никой няма да ги посочи с пръст, нали?

— Рой знае ли, че Капитана го иска за свой защитник?

— Аз му казах.

— Вече си говорила с него? — стрелна я с поглед Мейс.

— Исках да проверя дали версиите ви съвпадат.

— Много ти благодаря!

— Явно някой иска да те убие и аз ще бъда много доволна, ако ограничиш обиколките си из Долината на смъртта само в светлата част на денонощието.

След тези думи Бет стана и се насочи към вратата.

— Това ще прецака ли пробацията ми? — подхвърли след нея Мейс.

— Срещу теб не са повдигнати официални обвинения. Кингман те чака долу. — Пръстите й докоснаха решетката. — Ще продължиш да работиш по случая, нали?

— Ти как би постъпила на мое място, Бет?

Полицейската шефка си тръгна, без да отговори.