Родени за ченгета

89

След разговора с Мейс Рой реши да не се бави с прегледа на архивите. Напусна кабинета си и слезе по стълбите на петия етаж. Но помещението се оказа заключено. Качи се обратно и тръгна към стаята за служебната поща. Дейв беше там и разпределяше току-що пристигналите писма и пакети.

— Къде е Джийн? — попита Рой, имайки предвид служителят в архива.

— Тръгна си по-рано, има час при лекар. Трябва ли ви нещо?

— Не е спешно. Ще те оставя да работиш.

— Вярно ли е, че вие ще защитавате онзи, когото арестуваха?

— Защо питаш? И ти ли ще ме упрекваш?

— Не. Според мен това им е работата на адвокатите. Искам да кажа, че не можете да откажете да представлявате някого, само защото не го харесват, нали?

— Първата умна приказка, която чувам днес, Дейв.

Младежът натовари количката си и излезе. Рой се престори, че тръгва след него, после направи един кръг и се върна в стаята. Затвори вратата след себе си и изтича към сервизния асансьор в дъното. Пъхна се вътре, натисна зеления бутон на стената и бързо прибра ръката си. Вратичката хлопна, машината се разтърси и потегли.

По време на краткото спускане си спомни предишния път. Плътно притиснат до Мейс. В джоба му наистина имаше фенерче, но не можеше да каже, че не беше възбуден. Близостта на младото й тяло и притокът на адреналин бяха влезли в особена комбинация, към която се прибавяше и опасността от бърза и насилствена смърт.

„Може би трябва да опитат тази техника и в банките за сперма“, помисли си той.

Кабината спря, вратичката се отвори.

Рой излезе и се огледа. Беше тъмно, но той искаше да се увери, че няма никой. Започна бавна обиколка на голямата, изпълнена с високи полици стая. В ръката му се появи фенерчето. Беше приблизително запознат с разположението на архивите и бързо се насочи към секцията, в която се съхраняваха делата, по които беше работил заедно с Даян. Зае се да отваря кашоните. Във всеки от тях имаше здраво прикрепена пластмасова кутийка, съдържаща флаш памет с пълното съдържание на кашона.

В кантората течеше процес на електронно сканиране на архивните документи, но работата вървеше бавно, защото не всички юристи имаха право на достъп до цялата документация. Проблемът можеше да бъде решен с въвеждането на индивидуални пароли за отделните дела, но ръководството не бързаше да го направи, тъй като беше наясно, че повечето юристи забравят паролите си или нехайно ги предоставят на своите колеги. Така се стигна до решението за флаш паметите с информация, прикрепени директно към кашоните. Те изискваха парола, която юристите получаваха само с разрешение на ръководството.

Рой имаше право да прегледа кашоните с работата си, но беше убеден, че Акерман вече се е погрижил това да става само с негово знание. Прегледа набързо десетина кашона, прибирайки флаш паметите на всеки от тях. Дребно престъпление в сравнение с нещата, които двамата с Мейс вече бяха извършили. Отказа се да използва товарния асансьор по обратния път, защото имаше опасност да завари някой в стаята за служебната поща на шестия етаж.

Открехна вратата и предпазливо надникна навън. Коридорът беше пуст. Бързо го прекоси, качи се по стълбите и след минута беше в кабинета си. Извади първата флаш памет и понечи да я включи към компютъра си. Погледът му попадна на лепенката върху уебкамерата и ръката му замръзна.

Ами ако са хакнали компютъра? Включа ли флашката, моментално ще разберат какво търся!

Върна миниатюрното устройство в джоба си, грабна куфарчето и се насочи към вратата. В момента, в който я отвори, пред него се появи фигурата на Честър Акерман. Зад него стояха двама души в униформи на охранителна фирма.

— Веднага ми предай картата си за достъп! — протегна ръка Акерман.

— Какво става, Честър? — попита Рой и огледа едрите фигури на мъжете в униформа зад него. — Кои са тези хора? Нима най-сетне си се вслушал в съвета ми да смениш Нед?

— Тези хора са тук, защото всичко трябва да стане гладко.

— Гладко? Нали ти казах, че ще те уведомя, ако реша да защитавам Докъри?

— Току-що направих справка в съда, откъдето ме информираха, че вече си вписан като официален защитник на убиеца и утре сутринта ще го представляваш на предварителното изслушване.

— А защо си се обадил там?

— Защото не ти вярвам. И по всичко личи, че подозренията ми са основателни. Картата, моля!

Рой му я подаде.

— Ще ми позволиш ли да събера личните си вещи?

— Ще ти ги изпратим. Освен това се налага да те претърсим…

Рой направи крачка напред и заплашително се приведе над шефа си.

— Ще те унищожа, само да ме докоснеш! — изсъска той. — Ще ти взема къщите, колите, пенсионното ти осигуряване, а дори и тази фирма! — Очите му се извъртяха към охранителите. — Искате ли същото да се случи и с вас?

Двамата едри мъже нервно се спогледаха и отстъпиха крачка назад.

— Добре, добре! — остро отвърна Акерман. — Изчезвай, преди да съм те обвинил в незаконно проникване!

— И на теб ти желая приятен ден!

Рой напусна кантората с високо вдигната глава, без да обръща внимание на колегите си, които любопитно надничаха през отворените врати. Сигурно ще започнат да ръкопляскат в момента, в който вратата се затвори след мен, мрачно си помисли той.

Във фоайето Нед надигаше голяма бутилка кока-кола.

— Хей, мистър Кингман, видя ли двамата охранители, които се качиха горе? — подвикна той.

— Много добре ги видях.

— Всичко наред ли е?

— О, да, всичко е наред! — отвърна Рой и раздрънка флашките в джоба си.