Родени за ченгета

92

Мейс влезе в интернет и с кредитната карта на Олтман си купи билет за Нюарк за следващата сутрин. После мина да вземе Рой за предстоящия разпит на Капитана. В ареста с огромна изненада установиха, че Мона Данфорт вече се е заела с това в присъствието на двама агенти от отдел „Убийства“. Положила бележника си на масата в килията за разпити, тя бързо пишеше нещо.

Рой ги зърна пръв през замреженото прозорче и почти изкърти вратата.

— Какво правите тук, по дяволите? — изкрещя той.

Мона и ченгетата вдигнаха глави, а Капитана блажено захапа поредното десертче от пакета пред себе си.

— Здрасти, Рой — ухили се с пълна уста той.

— Току-що компрометирахте обвинението! — рязко обяви Рой и погледна към Мона, която седеше на стола и се усмихваше.

— А вие кой сте? — спокойно попита тя.

— Неговият адвокат, госпожо! Ето кой съм!

— Казвам се Мона Данфорт, а не „госпожо“! — Усмивката на Мона изчезна. — Аз съм главен федерален прокурор на окръг Колумбия, така че се дръжте както подобава!

— Изпълняващ длъжността, Мона — поправи я Мейс и направи крачка напред. — Не се надценявай!

— Ти пък какво търсиш тук? — възкликна Мона.

— Тя е с мен! — обяви Рой. — Това означава, че има право да бъде тук, за разлика от вас. Както вече споменах, току-що компрометирахте цялото обвинение!

— Така ли? А как по-точно съм го направила, мистър…

— Кингман. Клиентът ми е официално обвинен, а името на адвоката му е включено в регистъра. Шестата поправка на конституцията му дава определени права. Едно от тях гласи, че е недопустимо да контактувате с него в мое отсъствие.

— По всичко личи, че сте назад с материала, мистър Кингман.

— Моля?

— Законът беше такъв. Но вече не е. Върховният съд отмени това изискване. Сега обвиняемият може да разговаря с полицията, стига да пожелае. Без присъствието на адвокат, освен ако не докажете принуда. Готова съм да ви предоставя едно копие от промяната на текста, за да попълните познанията си по основите на наказателното право.

— Нима твърдите, че той е пожелал да разговаря с вас?

— А вие защо не го попитате? — контрира Мона, потупа ръката на Капитана и меко добави: — Хайде, Лу, поговори си с тях.

— Лу? — гневно сбърчи вежди Рой. — Той е мой клиент, а не ваш!

Мейс забеляза, че горкият човек не можеше да отлепи очи от фигурата на Мона, облечена в тясно прилепнала къса пола и съблазнително разтворено деколте.

— Не бъди груб с мацето, Рой — изломоти Капитана и стисна пръстите й, които тя побърза да отдръпне.

— Тя не ти е никакво маце, Лу! — извика извън себе си Рой. — Тя е жената, която иска да те прати в затвора до края на дните ти!

— Ама ми донесе „Туинкис“.

— Сам си ги поиска — бързо се намеси Мона. — А после каза на хората ми, че иска да разговаряме.

— Вярно ли е, Капитане? — попита Мейс.

— Ами да. Сладкишите са дяволски добри, Рой. Не са стари и трошливи като другите.

— Мисля, че това изяснява нещата — изправи се Мона, следвана от двамата детективи. — А сега ще го оставя във ваши ръце.

— Мое законно право е, не се преструвайте, че ми правите услуга! — процеди Рой и спря поглед на изписаните страници от бележника й. — Въпреки всичко ще внеса жалба в съда за обезсилване на показанията, които сте изтръгнали от него. Ще настоявам за пълно разследване на вашето поведение, независимо от измененията в закона!

— Много ми е любопитно да чуя нещо от вас — невъзмутимо рече Мона.

— Какво е то?

— Вие сте включен в списъка на свидетелите по делото, защото все пак пръв сте открили трупа. Как така изведнъж решихте да представлявате мистър Докъри при един толкова очебиен конфликт на интереси?

Рой се сви, сякаш беше получил внезапен удар в диафрагмата.

— От безстрастното ви изражение разбирам, че изобщо не сте помислили за това — разшири усмивката си Мона. — Виж какво ще ти кажа, Рой. Готова съм да се откажа от всякакви претенции по отношение на този малък проблем на юридическата етика и ако съдията разреши, ти ще можеш да защитаваш мистър Докъри.

— А защо бихте го направили? — предпазливо попита Рой.

— О, имаш предвид нещо в замяна? Нека ти го кажа по друг начин. Аз не обичам протестите на защитата. Още по-малко ми харесват исканията за разследване. Според мен трябва да започнем на чисто.

В очаквателния поглед, който тя му отправи, имаше всичко: снизходителност, ирония, триумф.

— Казано с други думи, аз забравям за умишленото нарушение, на което станах свидетел, а вие ме допускате като защитник на този човек?

— Не съм извършила никакво умишлено нарушение. Работя в пълно съответствие с правата, които ми дава законът.

— Мога да поискам съдебна забрана да бъде разпитван в мое отсъствие.

— Но не и при възраженията ми.

— Добре, нека си изясним нещата. Защо ми предлагаш сделка, след като твърдиш, че не си нарушила закона?

— Защото искам именно ти да представляваш Лу.

— Защо?

Мона се приведе напред и понижи глас, за да я чуват само Рой и Мейс.

— Защото, ако те дисквалифицират, ще назначат някой истински адвокат, който ще ми създава трудности. На доста обществени защитници им текат лигите за това дело, а те си разбират от работата. Защо да се боря с тях, когато Бог ми изпраща левак като теб? — Тя прибра бележника в куфарчето си и добави: — Утре ще се видим в съда.

На вратата спря и се обърна.

— О, Лу, щях да забравя…

От джоба на сакото й се появи още едно пакетче „Туинкис“, което кацна на масата пред Капитана. Подхвърли му го небрежно като кокал на куче. Миг по-късно излезе, следвана от двамата агенти.

Капитана моментално разпечата пакетчето и блажено задъвка.