Родени за ченгета

56

Хората от социалните служби, които работеха с Ейб Олтман, бяха във възторг от богатия професор.

— Той е човек с визия — обяви шефката на службата Кармела, млада латиноамериканка с права тъмна коса, облечена с плисирана пола и тънка блуза. — И разбира нещата.

— Дано и аз да ги разбера — натърти Мейс.

Намираха се в кабинета на шефката — малка стаичка три на три метра с ръждясал климатик на прозореца, който очевидно не работеше. По стените и тавана се виждаха петна от влага, а мебелите сякаш бяха събирани от боклука. Раздрънканият компютър на бюрото беше най-малко на десет години. Явно държавата не проявяваше особена щедрост към подобни места.

— Мистър Олтман спомена, че сте работили в полицията — подхвърли жената.

— Не го приемайте като недостатък — отвърна Мейс.

— О, бъдете спокойна. Брат ми е патрулен полицай именно тук, в Седми район.

— Значи е доста зает.

— Познавате ли този район?

— И аз едно време патрулирах в него. — Мейс спря поглед на купчината листове в ръцете на жената. — Това ли са имената?

— Да. Предупредени са, ще ви очакват в посочен от вас час. Когато се обадихте, че тръгвате насам, се свързах с Алиша, първото име в списъка. Предупредих я да ви чака след половин час — каза тя и се обърна към Рой. — А вие приличате на адвокат.

— Мистър Кингман ми помага в този проект — обясни Мейс.

Жената му хвърли изучаващ поглед.

— Идвали ли сте по тези места?

— Снощи бях в Шести район, ако това има значение.

— Защо? — изненада се тя.

— Да потърся малко вълнение. И го получих.

— Не се и съмнявам. Местата, които ще посетите, са малко… хм… опасни.

— Бъдете спокойна, всичко ще бъде наред — отвърна Мейс.

— Колко опасни? — пожела да узнае Рой.

— Дори брат ми не обича повикванията от местата в списъка ви. Отива там само с подкрепата на още две патрулни коли.

— Наистина ли? — попита Рой и хвърли разтревожен поглед към Мейс.

— Благодаря, Кармела — каза тя и го дръпна за ръкава. — Ще държим връзка.

Върнаха се в хондата. Мейс прелисти досието на Алиша Роджърс и каза:

— Надявам се, че ни чака.

— Едва шестнайсетгодишна, а вече с тригодишно дете? — учуди се Рой, който надничаше в страниците.

— Не бива да се учудваш. Тук всички знаят истината за щъркелите.

— Имаш ли представа къде е това? — попита той, прочел адреса в списъка.

— Да. В центъра на района, където продават дрога.

— Как точно ще стигнем до местата, които дори полицията избягва, и как после ще се върнем живи и здрави?

— Не е ли малко късно да задаваш подобен въпрос?

— Много смешно!

— Отиваме да помагаме на хората, а не да ги арестуваме. Това би трябвало да означава нещо.

— Така ли било? Съобщаваме, че сме дошли да помагаме, и водата се разделя, за да ни направи път? Това да не ти е анимация на Дисни!

— Не съм допускала, че си циник.

— Не съм циник. Просто искам довечера да се прибера цял и невредим.

Усмивката на Мейс се стопи.

— Не е зле да имаш подобна цел.