Родени за ченгета

99

Мейс дойде на себе си с чувството, че всеки момент ще повърне. Но когато успя да прогони световъртежа, установи, че не може да диша. Докосна солидната цицина на темето си и простена. Наистина я бяха треснали здраво. После потръпна от студ.

Къде съм, по дяволите?!

Понечи да се надигне и веднага разбра, че е затворена в някакво тясно пространство. Много студено тясно пространство.

— Мамка му!

Ръцете й трескаво опипаха гладките стени. Бръкна в джоба си и измъкна фенерчето. Лъчът потвърди подозренията й и тя изстена. Блъсна с рамо, но вратичката почти не помръдна. Веригата! Също като при Даян, но с разликата, че тя е била мъртва.

„Не успея ли да се измъкна, твърде скоро ще я последвам“, каза си тя.

После разкопча колана, който беше купила от магазинчето на Байндър. Секунди по-късно измъкна 10-сантиметровия нож, скрит в издължената тока. Извъртя тялото си и пъхна острието между стената и вратата. С цената на доста усилия успя да стигне до гуменото уплътнение, което създаваше вакуум. Завъртя ножа и веднага усети приток на свеж въздух. Натисна още веднъж и гумата се отлепи. В процепа се появи слаба светлина, идваща някъде встрани от ледения й затвор.

Но процепът не й донесе нищо повече от глътка свеж въздух. След няколко секунди ръката й изтръпна и острието поддаде. Гумата изджвака и се върна на мястото си. Бързо установи, че ако не се задуши, студът със сигурност ще й види сметката. Дали Рой ще дойде да я търси? Единствено той знаеше къде е. Но това щеше да отнеме време, може би часове. А въздухът щеше да й стигне за не повече от няколко минути. Гърдите й се стягаха, дробовете й поемаха всяка скъпоценна молекула кислород. Съзнанието й започна да се замъглява — сигурен сигнал, че кислородът бе крайно недостатъчен.

Изолационната лента!

Тя стисна фенерчето със зъби и вдигна ножа. Острието с лекота потъна в порестата материя. Лентата започна да се бели на дълги ивици. Много скоро усети притока на чист въздух, този път далеч по-стабилен. Опря чело във вратата и успя да погледне навън. Пъхна ножа в процепа и започна да го движи нагоре-надолу. Не след дълго острието звънна във веригата. Механично прецени, че няма шансове да я пререже за по-малко от денонощие, ако изобщо успееше. Поне можеше да диша. Но проблемът със студа остана, тялото й вече трепереше. Вдигна глава. Очите й бързо откриха каквото търсеше: колелото за регулиране на температурата, вградено в тавана на хладилника. Беше на позиция 4 от общо 7. Бързо го върна на единицата. Нямаше представа от хладилните технологии и не знаеше колко „топло“ означава това. Надяваше се, че е извън границите на хипотермията.

Мейс започна да се клати напред-назад. Хладилникът беше висок и сравнително тесен уред, а тя беше почти сигурна, че във фризерната му част отдолу няма кой знае колко продукти, които да го приковават към пода. Продължи да се движи. Краката й блъскаха вътрешната стена, а гърбът удряше вратичката. Скоро изпита чувството, че е прегазена от автобус, но не се отказа. Усети как хладилникът леко започва да се клати, а после тръгва напред като денивелирана перална машина. Обзета от надежда, Мейс удвои усилията си.

Последен ритник с армейските боти, и старият хладилник най-сетне се преобърна на една страна. Мейс се сви, за да омекоти удара, което й се удаде, тъй като и бездруго се бе прегънала на две. Въпреки това удари главата си, и то точно на окървавената цицина. Болката беше толкова силна, че за момент изгуби съзнание.

Целта обаче беше постигната. Тихото бръмчене на компресора секна. Вероятно кабелът се беше изскубнал от контакта. Сега тя вече имаше въздух, а скоро щеше и да се стопли. Но си оставаше в капан. Надяваше се веригата да се откачи при падането, но не се получи. Едно побутване на вратата беше достатъчно, за да се увери в това. Очите й се сведоха към дъното от отлята пластмаса. Отдолу беше фризерът. Нямаше как веригата да притиска и неговата врата. Започна да блъска с крака. Подът беше твърд, но тя усещаше, че поддава, макар и слабо.

Извъртя тялото си така, че почти се обърна с главата надолу. Взе ножа и направи опит да пъхне острието му под пластмасовата облицовка, но то се плъзна встрани. Върна се в първоначалното си положение и бавно се огледа. С едната ръка се вкопчи в една от полиците на вратата, опря острието в пода и стъпи върху дръжката. Натисна с цялата си сила, опирайки гръб в стената. Острието се плъзна два пъти поред, после тя усети как върхът му се забива в пластмасата и остава там. Грабна една подвижна полица от вратата и заудря дръжката на ножа. Нямаше място да замахне както трябва, но след няколко удара острието потъна три-четири сантиметра. Тя се изви, стъпи върху дръжката и силно натисна, опирайки гръб в тавана на хладилника, за да има по-добра опора. Ножът бавно проби пода и спря чак когато дръжката стигна до долу.

Мейс отмести крак, стисна дръжката с две ръце и започна да реже. Острието бавно напредваше през твърдата пластмаса. След известно време спря, измъкна ножа и повтори операцията в противоположния край на пода. После си почина малко и сряза пластмасата на още четири места. Когато свърши, прибра ножа в токата на колана и зарита. Гърбът й се притискаше в тавана с такава сила, че прешлените й пропукаха.

Мейс изгуби представа за времето, но в крайна сметка подът поддаде. Пластмасата се разцепи на едно място, после на второ. Мейс натисна с цялата тежест на тялото си. Подът пропадна. Остро като висулка парче лед се заби в бедрото й и тя изохка. Топла кръв закапа във фризера.

Тя се промуши през отвора, като внимаваше да не докосва ръбовете. Кракът й натисна вратичката на фризера и тя се отвори. Продължи, докато главата и раменете й влязоха в камерата. После краката й стъпиха на циментовия под и тя се измъкна.

Остана известно време седнала. Главата и дробовете й пулсираха от усилието, стомахът й се бунтуваше. После бавно се изправи. Краката й се подгъваха. Измъкна скъпоценния нож, зае отбранителна поза и се огледа. Онзи, който я беше пъхнал в хладилника, със сигурност го нямаше наблизо. При шума, който вдигаше, отдавна би дотичал да й види сметката. След като по чудо се измъкна, Мейс не искаше да рискува повече. Кръвта й капеше на пода. Намери някакъв парцал и го пристегна около бедрото си. После откри телефона си между боклуците и набра Рой. Оказа се, че той вече пътува за центъра, разтревожен от отсъствието й.

— До десет минути съм при теб — каза той, след като чу смразяващата история. — Веднага се обади в полицията!

Този път Мейс се подчини. След три минути двама патрулни полицаи изритаха вратата на четвъртия етаж и започнаха да я викат по име. Към тях се присъединиха още трима, а две минути по-късно в помещението влетя и задъханата Бет Пери.

Мейс се хвърли в прегръдката й с насълзени очи. Отново се превърна в дванайсетгодишното момиченце, което иска да се гушне след поредната пакост. Като всяко дете.

— Блокирайте етажа! — разпореди се през рамо Бет.

— Слушам, шефке.

— Претърсете цялата сграда! Един човек да остане тук, на вратата. И извикайте линейка!

Полицаите бързо се пръснаха.

Краката на Мейс омекнаха. Сестра й усети това и я накара да седне на близката дървена каса. После огледа преобърнатия хладилник и стисна ръката й. По лицето й потекоха сълзи.

— По дяволите, Мейс! — прошепна задавено тя.

— Знам, знам… Съжалявам.

— Видя ли кой го направи?

— Не. Всичко стана прекалено бързо.

— Трябва да те закараме в болницата.

— Добре съм, Бет.

— Не си добре. Трябва ти пълен преглед. На главата си имаш цицина с размерите на топка за бейзбол, а десният ти крак е целият в кръв.

— Хубаво, съгласна съм.

— По пътя за болницата ще ми разкажеш точно какво се случи.

Минута по-късно в помещението влетя Рой. Полицаят на вратата го хвана за рамото.

— Мейс! — изкрещя той и направи опит да се отскубне.

— Пуснете го — разпореди се Бет.

Ченгето се подчини. Рой се втурна към Мейс и я прегърна.

— Добре ли си? — задъхано попита той. — Кажи ми, че си добре!

Бет се изправи и отстъпи крачка назад.

— Добре съм, Рой.

— Което не означава, че болницата ще й се размине — добави сестра й. — Можеш да ни придружиш, Кингман. Сигурна съм, че и ти си затънал до гуша в тази бъркотия. Искам да чуя цялата история!

После тя го сграбчи за рамото и го завъртя към изпотрошения хладилник.

— Този път е била на косъм от смъртта, Кингман!