Сестра ми, сериен убиец

#3

— Феми е третият. Трима стигат, за да те обявят за сериен убиец.

Шепна, в случай че точно в този момент някой минава покрай вратата на Мухтар и думите ми достигнат до него през петте сантиметра дърво. Не поемам други рискове, освен да се доверя на мъжа в кома.

— Трима — повтарям на себе си.

Снощи не можах да заспя, така че спрях да броя отзад напред и седнах на бюрото си. Без да се замисля, и 3 часа през нощта написах в „Гугъл“: „сериен убиец“. Ето: три или повече убийства… сериен убиец.

Разтривам краката си, за да пропъдя игличките. Има ли смисъл да казвам на Айюла какво съм научила?

— Някъде дълбоко в себе си тя го знае, нали?

Поглеждам Мухтар. Брадата му отново е поникнала. Ако не го обръснем поне веднъж на две седмици, започва да се заплита и заплашва да превземе половината му лице. Някой е пропуснал да свърши работата си. В такива случаи обикновено виновникът е Инка.

В коридора се чува тихо подсвиркване, което идва насам. Таде. Когато не пее, си тананика, а когато и това му омръзне, си свирука. Музикална кутия на крака. Звукът повдига духа ми. Ставам и отварям вратата тъкмо когато той се приближава и се усмихва.

Аз махам с ръка, после я отпускам. Мислено се наругавам за прекомерния ентусиазъм. Една усмивка щеше да бъде повече от достатъчна.

— Трябваше да се досетя, че си тук.

Той отваря папката, която носи, поглежда я и ми я подава. Картонът на Мухтар. Вътре не пише нищо интересно. Не се е подобрил, не се е влошил. Наближава моментът, в който ще вземат решение. Извръщам глава, за да го погледна. Лежи си спокойно. Завиждам му за това; самата аз, затворя ли очи, виждам труп. Чудя се дали някога ще виждам нещо различно.

— Знам, че си загрижена за него. Исках само да проверя дали си готова за…

Гласът му пресеква.

— Той е наш пациент, Таде.

— Знам, знам. Но няма нищо лошо в това да бъдеш загрижен за съдбата на друго човешко същество.

Той ме докосва леко по рамото за успокоение. Мухтар ще умре, но не в басейн от собствената си кръв, а тялото му няма да бъде изядено от раците, с които е пълна лагуната под Третия мост. Близките му ще знаят какво е станало с него. Топлата ръка на Таде се задържа върху рамото ми и аз се облягам на нея.

— За да повдигна духа ти — носи се слух, че ще те повишат в главна сестра! — казва той и рязко дръпва ръката си.

Това не е кой знае каква изненада; мястото стои свободно от известно време, а кой друг да го заеме? Инка ли? Много повече се вълнувам от ръката, която вече не е на рамото ми.

— Страхотно — отвръщам аз, понеже това очаква да чуе.

— Когато го обявят официално, ще го отпразнуваме.

— Супер.

Надявам се да не звуча пренебрежително.