Сестра ми, сериен убиец

Ангел на смъртта

— Как мина пътуването?

— Добре… само че… той умря.

Чашата със сока се изплъзва от ръката ми и се разбива на пода. Айюла стои на вратата на кухнята. Няма и десет минути, откак се е прибрала, а светът ми вече се обръща с главата надолу.

— Той… умря?

— Да. Хранително отравяне — отвръща тя и поклаща растите си. Сплела ги е наново и е сложила мъниста в краищата им, които се удрят едно в друго при всяко движение и потракват. Китките ѝ са украсени с големи златни гривни. Отровата не е в нейния стил и част от мен се надява, че това е съвпадение. — Обадих се в полицията. Те съобщиха на семейството му.

Прикляквам да взема по-големите парчета стъкло. Мисля си за усмихнатата му съпруга в „Инстаграм“. Дали ще има достатъчно самообладание да поиска аутопсия?

— Бяхме заедно в стаята и той изведнъж се изпоти и се хвана за гърлото. После от устата му започна да излиза пяна. Беше много страшно!

Очите ѝ пламтят; разказва ми просто история, която ѝ звучи интригуващо. Не искам да говоря с нея, но тя изглежда твърдо решена да сподели всички подробности.

— Опита ли се да му помогнеш?

Спомням си как двете стояхме над баща ми и гледахме как умира. Знам, че не се е опитала да помогне на Боега. Гледала го е. Може да не го е отровила, но е стояла отстрани и е чакала природата да свърши работата си.

— Разбира се. Обадих се в спешна помощ. Но те не дойдоха навреме.

Погледът ми се спира на диамантеното гребенче в косата ѝ. Пътуването ѝ се е отразило добре. Дубайският въздух е изсветлил кожата ѝ, облечена е от глава до пети в дизайнерски дрехи. Боега определено не е бил скъперник.

— Жалко.

Търся по-дълбоко чувство от съжаление към „семейния“ мъж, споминал се без време, но не се получава. Никога не бях виждала Феми, обаче неговата участ ме докосна по начин, по който този не успява.

— Да. Ще ми липсва — отвръща разсеяно Айюла. — Чакай, имам нещо за теб.

Започва да рови в чантата си, но в този момент на вратата се позвънява. Тя вдига развълнувано очи и се усмихва доволно. Не може да бъде… но какво да се прави, такъв е животът. Таде влиза и Айюла се хвърля в обятията му. Той я прегръща силно и заравя глава в косата ѝ.

— Ах, ти, непослушно момиче! — казва той и двамата се целуват. Страстно.

Бързам да изляза, преди да е забелязал, че в стаята има трети човек. Нямам никакво желание да си разменяме учтивости. Заключвам се в стаята си, сядам с кръстосани крака на леглото си и зарейвам поглед нейде в пространството.

Времето минава. На вратата ми се чука.

— Ма, ще слезете ли за вечеря? — пита домашната помощница, като се поклаща на петите си.

— Кой е на масата?

— Мама, сестра ви Айюла и господин Таде.

— Кой те прати да ме повикаш?

— Сама дойдох, ма.

Разбира се, кой ще се сети за мен? Мама и Айюла се наслаждават на вниманието на Таде, а Таде ще… на кого му пука какво ще направи Таде. Усмихвам се на единствения човек, който е загрижен дали ще се нахраня. Зад дребната ѝ фигурка се донася смях.

— Благодаря ти, но не съм гладна.

Тя си тръгва и затваря вратата след себе си, заглушавайки звуците на щастие. Поне известно време Айюла няма да ми досажда. Използвам възможността да потърся името на Боега в „Гугъл“. Естествено, веднага намирам статия за трагичната му кончина…

Как ли Айюла е успяла да убеди полицаите да скрият името ѝ от новините? Какви са разликите между хранително отравяне и свръхдоза наркотици? И каква е вероятността за случайна смърт в присъствието на сериен убиец?

А може би истинският въпрос е: доколко съм сигурна, че Айюла използва само ножа си?

Отварям и други статии за смъртта на Боега, изчитам още лъжи. Айюла никога не хапе, ако не бъде провокирана. Но ако има пръст в смъртта на Боега, ако е отговорна за нея, защо го е направила? Боега като че ли беше луд по нея. Да, беше неверен съпруг, но изглеждаше безобиден.

Мисля си за Таде, който седи долу и с уникалната си усмивка гледа Айюла така, сякаш и масло не може да се разтопи в устата ѝ. Не бих могла да го погледна в очите, ако и той не гледа в моите. Но нима не направих всичко по силите си да ги разделя? А единственото, което виждам насреща, е критика и презрение.

Изключвам лаптопа си.

И записвам името на Боега в тефтера си.