Сестра ми, сериен убиец

Стихотворението

Феми ѝ написал стихотворение.

(Стихотворението помни, но името му — не.)

Дал ѝ го на листче, сгънато на две, като в прогимназията, когато си подавахме любовни бележки през чиновете. Айюла се трогнала (тя винаги се трогваше от обожанието) и се съгласила да стане негова жена.

В деня, в който направили един месец, тя го намушкала в банята на апартамента му. Не го била планирала, естествено. Той бил ядосан, крещял ѝ, а горещият му, смърдящ на лук дъх я блъскал в лицето.

(Но защо е носела ножа?)

Ножът беше за самозащита. Една жена никога не може да бъде сигурна с мъжете; те си искат своето и го искат веднага. Не искала да го убие, искала само да го предупреди, но той не се уплашил. Феми беше над метър и осемдесет висок и тя вероятно е изглеждала като кукла до него с дребничката си фигура, дългите си мигли и пълните си розови устни.

(По нейни думи, не мои.)

Убила го с първия замах, промушвайки го право в сърцето. Но после повторила още два пъти, за всеки случай. Той се свлякъл на земята. Тя чувала само собственото си дишане и нищо друго.