Сестра ми, сериен убиец

Баня

Ходя напред-назад сама в стаята си.

Родителите на Феми имат достатъчно пари, за да възбудят любопитството и професионализма на полицията. А сега имат и прицел за страховете и объркването си. И ще искат отговори.

За първи път, откакто се помня, ми се иска той да беше тук. Той щеше да знае какво да правим. Щеше да вземе нещата в свои ръце. Нямаше да допусне една печална грешка на дъщеря му да съсипе репутацията му; щеше да е замел всичко под килима още преди седмици.

От друга страна, съмнително е, че Айюла изобщо би направила нещо подобно, ако той още беше жив. Единственото възмездие, от което някога се е страхувала, беше наказанието от него.

Сядам на леглото и си представям нощта, в която умря Феми. Скарват се или нещо такова. Айюла носи ножа със себе си, защото го носи навсякъде, както другите жени носят тампони. Намушква го, после излиза от банята, за да ми се обади. Постила кърпичката на дивана и сяда върху нея. Чака ме. Аз пристигам, двете изнасяме тялото. Това е най-уязвимият момент. Доколкото ми е известно, никой не ни е видял, но не мога да бъда сто процента сигурна.

В стаята ми няма нищо разхвърляно; нищо, което мога да подредя или почистя. На бюрото ми е само лаптопът и зарядното, със старателно навит кабел, вързан със свинска опашка. Диванът гледа към леглото, но върху него няма нищо, за разлика от този в стаята на Айюла, който е затрупан с кройки и платове. Леглото ми е оправено, чаршафите — изпънати. Скринът е затворен, всички дрехи вътре са сгънати, закачени, подредени по цвят. Банята обаче винаги може да бъде още по-чиста, така че запрятам ръкави и се запътвам към нея. В шкафа под мивката има всичко необходимо в борбата с мръсотията и болестите — ръкавици, белина, дезинфекциращи кърпички, дезинфекциращи спрейове, гъба, препарат за тоалетна, универсален препарат, препарат за всякакви повърхности, четка за тоалетна, ароматизирани торбички за боклук. Слагам ръкавиците и взимам препарата за всякакви повърхности. Трябва ми малко време да помисля.