Сестра ми, сериен убиец

Сестра

Айюла лежи на леглото, изкривила тяло, за да снима раната си за „Снапчат“. Изчаквам да приключи; накрая тя дръпва тениската си над шевовете, оставя телефона си и ми се ухилва. Дори сега изглежда безупречно. Носи памучни къси панталонки и бяла фланелка. Гушнала е едно от плюшените мечета на леглото си.

— Ще ми кажеш ли какво стана?

На масичката стои отворена кутия с бонбони — подарък за скорошно оздравяване. Тя взима една близалка, развива я и я лапва.

— Между мен и Таде ли? — пита тя, докато смуче замислено.

— Да.

Тя продължава да смуче.

— Каза, че ти си счупила пръстена ми. Че ме обвиняваш в какво ли не и че може би ти имаш нещо общо с изчезването на бившия ми…

— Какво… какво каза ти?!

— Казах му, че е луд. Но той отвърна, че много ревнуваш от мен и че си стаила… скрит гняв… и дали е възможно… — Тя замълчава за повече драматизъм. — Дали е възможно да си се върнала, след като сме си тръгнали, нали се сещаш, да говориш с Феми…

— Той мисли, че аз съм убила Феми?!

Хващам Айюла за ръката, въпреки че този път вината не е нейна. Как е могъл да си помисли, че съм способна на такова нещо?

— Странно, нали? А аз дори не съм му казвала за Феми. Само за Бое. Може би го е видял в „Инста“. Все едно като че ли искаше да подаде сигнал срещу теб или нещо такова… И аз направих каквото трябваше. — Тя свива рамене. — Или поне се опитах.

Айюла взима едно мече, заравя лице в него и замълчава.

— А после?

— После, когато паднах, рече: „О, божичко, Кореде е казвала истината“. Какво си му казала, Ко-ре-де?

Тя е направила това за мен и е била ранена, защото аз съм я предала. Не искам да си призная, че съм избрала доброто на един мъж пред нейното. Че съм позволила той да застане между нас, а тя очевидно е избрала мен пред него.

— Аз… казах му, че си опасна.

Тя въздъхва.

— Какво, мислиш, че ще стане сега.

— Ще има някакво разследване.

— Ще му повярват ли?

— Не знам… неговата дума срещу твоята…

— Срещу нашата, Кореде. Неговата дума срещу нашата.