Сестра ми, сериен убиец

Време

Хаштагът #FemiDurandIsMissing е изместен от #NaijaJollofvsKenyanJollof. Зловещите новини привличат хората, но не за дълго, така че вълненията около изчезването на Феми отстъпват на заден план пред спора за най-добрия ориз джолоф. Освен това той беше почти на трийсет, не дете. Чета коментарите. Някои казват, че сигурно му е писнало и се е махнал от Лагос. Други подозират, че се е самоубил.

В стремежа си да поддържа спомена за него, сестра му е започнала да публикува стихове от блога му www.wildthoughts.com. Не мога да се сдържа и ги чета. Бил е много талантлив.

Чудя се дали е било посветено на нея. Само ако е знаел…

— Какво гледаш?

Затварям лаптопа си. В рамката на вратата се очертава силуетът на Айюла. Аз присвивам очи.

— Кажи ми пак какво стана с Феми.

— Защо?

— Просто така.

— Не ми се говори за това. Разстройвам се.

— Каза, че е бил агресивен.

— Да.

— В смисъл че те хвана?

— Да.

— А ти се опита да избягаш?

— Да.

— Но… той беше прободен в гърба.

Тя въздъхва.

— Виж сега, уплаших се, а после ми причерня. Не знам.

— Защо си се уплашила?

— Той ме заплашваше. Заплашваше, че ще ме удари, и тям подобни. Беше ме притиснал.

— Но защо? Защо е бил толкова ядосан?

— Не… не помня. Мисля, че беше видял съобщенията от едно момче на телефона ми или нещо такова, и просто откачи.

— Значи те е притиснал… но ти как се добра до ножа? Не беше ли в чантата ти?

За миг замълчава.

— Аз… не знам… беше като в мъгла. Бих се върнала назад, ако можех. Бих се върнала много назад.