Открила съм, че най-добрият начин да разсея мислите си, е да се отдам на поголовно гледане на телевизия. Лежа с часове на леглото, тъпча устата си с фъстъци и зяпам екрана на лаптопа си. Навеждам се напред и въвеждам адреса на блога на Феми, но оттам ме посреща надпис за грешка. Сайтът е свален. Той вече не съществува за света онлайн; не може да съществува и за мен. Не мога да го достигна в смъртта, както не бих могла и в живота.
Телефонът ми вибрира; мисля си да не вдигна, но въпреки всичко посягам и го придърпвам към себе си.
Айюла е.
Сърцето ми прескача.
— Ало?
— Кореде.