Сестра ми, сериен убиец

Човекоядец

Айюла печели играта, но само защото се налага постоянно да обяснявам правилата на Таде, така че той да не пада в капаните, които тя майсторски залага.

Мислех си, че ако Таде спечели сега… може би…

— Ти си истинска професионалистка — казва той и я стисва за бедрото. — Хей, аз огладнях. Не бих отказал да хапна малко от онзи сладкиш. Има ли още?

— Питай Кореде.

— О! И Кореде ли прави сладкиши?

Айюла повдига вежди към мен. Аз я гледам в очите и чакам.

— Мислиш, че аз съм го направила?

— Да… опитах и твоя ананасов кейк.

— Кореде ли ти каза, че е мой?

— Да… — Той се навъсва. — Не, майка ти.

Тя се усмихва, сякаш съжалява за заблудата му.

— Не бих могла да опека сладкиш, ако ще животът ми да зависи от това — казва простичко сестра ми. — Кореде направи ябълковия сладкиш сутринта. Искаш ли?

— О, да, разбира се.

Айюла повиква домашната помощница и ѝ нарежда да донесе ябълковия сладкиш с яйчен крем и чинийки. Пет минути по-късно вече сипва щедри порции. Аз отмествам своята, защото ми се повдига. Таде слага една хапка в устата си, затваря очи и се усмихва.

— Кореде, това е божествено.