Сестра ми, сериен убиец

Раждане

Според семейните легенди първия път, когато съм видяла Айюла, съм помислила, че е кукла. Мама я гушнала пред мен и аз съм се изправила на пръсти, подръпвайки ръката ѝ, за да видя отблизо. Тя била мъничка; едва се виждала в люлката, която мама сама ѝ била направила. Затворените ѝ очички заемали половината ѝ личице. Имала чипо носле и постоянно свити устнички. Аз съм я докоснала по косата, която била мека и къдрава.

— За мен ли е?

Мама се засмяла и Айюла се събудила. И изгукала. Аз съм политнала изненадано назад и съм паднала по дупе.

— Мамо, тя говори! Куклата говори!

— Това не е кукла, Кореде. Това е бебе — твоята сестричка. Вече си кака, Кореде. А каките се грижат за малките си сестрички.