Сестра ми, сериен убиец

Седемнайсет

Първия път Айюла беше на седемнайсет и обезумяла от страх. Когато ми се обади, едва разбирах какво говори.

— Какво си направила?

— Аз… ножът… има кръв навсякъде…

Зъбите ѝ тракаха, сякаш зъзнеше от студ. Опитах се да овладея паниката си.

— По-бавно, Айюла. Дишай дълбоко. Откъде ти тече кръв?

— Аз… не съм аз… Сомто. От Сомто е.

— Нападна ли те?

— Аз…

— Къде си? Ще повикам…

— Не! Ела сама.

— Айюла, къде си?

— Ще дойдеш ли сама?

— Аз не съм лекар.

— Няма да ти кажа, ако не обещаеш да дойдеш сама.

И аз обещах.

Когато стигнах, Сомто вече беше мъртъв. Панталоните му бяха смъкнати на глезените, а лицето му изразяваше същия шок като моето.

— Ти… ти ли го направи?

Бях твърде уплашена, за да стоя там и да чистя, така че подпалихме стаята. През ум не ми мина да оставя Айюла на милостта на полицията. Защо да рискувам виковете ѝ, че се е защитавала, да останат нечути?

Сомто имаше малък апартамент с изглед към водата — същата вода, която водеше към лагуната под Третия мост. Взехме нафтата, която пазеше за генератора си, заляхме тялото му, драснахме клечка кибрит и побягнахме. Противопожарната аларма се задейства и всички обитатели на сградата веднага избягаха, така че нямаше други пострадали. Сомто беше пушач; други доказателства не бяха нужни.

Убиец: Айюла. Място: малък апартамент. Оръжие: нож.