Сестра ми, сериен убиец

Тефтерът

— Кой беше това?

— Феми.

Записвам името. Двете сме в моята стая. Айюла седи с кръстосани крака на дивана, облегнала глава на възглавницата. Докато се къпеше, аз изгорих роклята ѝ. Сега носи розова тениска и мирише на бебешка пудра.

— А фамилията му?

Тя се смръщва и свива устни, после разтърсва глава, като че се опитва да изтръска името в предната част на мозъка си. Не се получава. Тя вдига рамене. Трябваше да взема портфейла му.

Затварям тефтера. Той е съвсем мъничък, побира се спокойно в дланта ми. Веднъж гледах клип на TEDx, в който един мъж разказваше, че откакто свикнал да носи със себе си бележник и да записва по един щастлив миг всеки ден, животът му се променил. Затова си купих този тефтер. На първата страница написах: „Видях бяла сова през прозореца на стаята си“. Оттогава си стои празен.

— Знаеш ли, не съм виновна аз.

Не, не знам. Не знам дори за какво говори. За това, че не си спомня фамилията му? Или за смъртта му?

— Кажи ми какво стана.