Смъртта на лорд Еджуеър

Кратко събеседване

Когато се прибрахме, заварихме Джап да ни чака.

— Минавах оттук и си казах — защо да не се отбия, та да си побъбрим преди лягане с мосю Поаро? — каза той весело.

— Eh bien, приятелю, как вървят нещата?

— Ами не може да се каже, че вървят, и това си е самата истина.

Изглеждаше обезсърчен.

— Имате ли нещо за мен, мосю Поаро?

— Мисля, че мога да споделя с вас една-две идеи — отговори Поаро.

— Пак тези ваши идеи! Опасен човек сте. Не че не искам да ги чуя, напротив. Главата ви може да е със смешна форма, ама ражда умни идеи.

Поаро се отнесе хладно към този комплимент.

— Какво ще кажете по въпроса за дамата-двойник, а? Това искам да знам. Е, мосю Поаро, какво ще кажете? Коя е била тя?

— Точно за това ми се иска да поговорим.

Поаро попита Джап дали е чувал за Карлота Адамс.

— Името ми е познато, но в момента не мога нищо да си спомня.

Поаро му обясни подробно.

— Онази, дето имитира ли? И откъде се сетихте за нея? Имате ли нещо предвид?

Поаро му разказа какво бяхме свършили междувременно и до какви изводи бяхме стигнали.

— За бога, май че сте прави. Дрехите, шапката, ръкавиците и всичко останало… И накрая русата перука! Звучи убедително. Нямате грешка, мосю Поаро. Хитро измислено! С едно обаче не съм съгласен — нищо не доказва, че са искали да я премахнат. Според мен отивате твърде далеч. Очевидно тук не сме на едно мнение. Между другото тази ваша теория ми звучи малко фантастично. Имам повече опит от вас и не мога да повярвам в някакъв си задкулисен злодей, който държи да остане скрит. Че Карлота Адамс е била жената — в това няма съмнение, но ми се струва, че картината е малко по-друга. Тя отива там с определена цел — най-вероятно изнудване, тъй като е споделила, че очаква да получи пари. Скарват се, той се ядосва, тя се ядосва и го пречуква. А щом се прибира вкъщи, получава нервно разстройство. Всъщност тя не е искала да го убие. Сигурен съм, че нарочно гълта хапчетата, защото не е имала друг изход.

— И това, според вас, обяснява всички факти?

— Е, има и неща, които още не знаем. Но като работна хипотеза не е зле. Другото обяснение е, че номерът и убийството нямат връзка помежду си и става въпрос просто за някакво дяволско съвпадение.

Бях сигурен, че Поаро не би приел това. За моя изненада той промърмори доста уклончиво:

— Mais oui, c’est possible35.

— А какво ще кажете например за следното — номерът е напълно безобиден, някой обаче научава за него и решава, че той ще му свърши идеална работа. Не е лошо като идея, нали? — Тук той спря за малко и пак продължи. — Аз лично предпочитам първата идея. А каква е била връзката между лорда и момичето — това трябва така или иначе да открием.

Поаро му разказа за писмото до Америка, изпратено от прислужницата, и Джап се съгласи, че това вероятно ще бъде от голяма полза.

— Смятам веднага да се заема с издирването му — добави Джап и си записа в бележника. — Като че ли съм по-склонен да вярвам, че тя е извършила престъплението. И без това не мога да намеря друг убиец — продължи той, прибирайки тефтерчето си. — Я сега да видим капитан Марш, или вече младия лорд. Неговият мотив поне в очевиден. Има и лоша репутация. Често закъсва финансово и е напълно безскрупулен, когато става въпрос за пари. На всичко отгоре вчера сутринта се е скарал с чичо си. Призна си го и така ми отне удоволствието да го открия сам. Това го прави подозрителен. Само че има алиби за снощи. Бил е на опера — със семейство Дортхаймър — богати евреи, които живеят на Гровнър Скуеър. Проверих нещата, всичко съвпада. Вечерял е с тях, а после са отишли на опера. След операта са се отбили в Собранис. Това е.

— А мадмоазел?

— Дъщерята на лорда ли? Тя също не е била вкъщи. Вечеряла е с някакви хора на име Картю Уест. Ходили са заедно на опера, после са я изпратили до дома й. Било е около дванайсет без четвърт. Така че тя е извън подозрение. Секретарката също изглежда чиста. Стори ми се делова и почтена. А сега няколко думи за иконома. Той определено не ми харесва, искам да кажа — не е естествено за мъж да бъде толкова красив. Има нещо съмнително около него, а и не е много ясно как се е настанил на служба при лорда. В момента хората ми го проучват, макар засега да липсва основание за подозрение в убийство.

— Някакви нови факти?

— Имаме едно-две неща, но не сме сигурни дали са от някакво значение. Например това, че липсва ключът на лорда.

— Ключът за входната врата?

— Да.

— Това е доста интересно.

— Е, може да означава много, а може да се окаже и нищо. Според мен по-важното е, че вчера лорд Еджуеър е осребрил чек за сто лири. Не са много, но ги е поискал във френски банкноти — днес е трябвало да замине за Париж. Парите са изчезнали.

— Откъде знаете?

— От госпожица Каръл. Тя е осребрила чека. Спомена го в разговора ни, а аз установих, че парите ги няма.

— Къде са били снощи?

— Госпожица Каръл не знае. Дала ги е на лорд Еджуеър към три и половина, в плик от банката. Лордът е бил в библиотеката. Взел плика и го сложил на масата до себе си.

— Заслужава да се помисли върху това. Нещата се усложняват.

— Или опростяват. Между другото — раната.

— Да, говорете!

— Лекарят каза, че не е било ножче. Било е нещо подобно, но с различен по форма резец — извънредно остро.

— Да не е бръснач?

— Не, по-малко.

Поаро свъси вежди замислено.

— Младият лорд Еджуеър изглежда се забавлява — отбеляза Джап. — Прави му удоволствие да играе ролята на заподозрян в убийство. Ние му дадохме да разбере, че е постигнал целта си. Тъй или иначе в тази работа има нещо съмнително.

— А може би просто мозъкът му работи бързо.

— По-скоро е гузна съвест. Смъртта на чичото му дойде като по поръчка. Между другото вече се е нанесъл в дома.

— Къде е живял преди?

— На Мартин Стрийт, Сейнт Джорджис Роуд. Кварталът не е особено престижен.

— Запишете си, Хейстингс.

Направих го, но се зачудих защо ни е предишният адрес на Роналд, след като самият той вече се е преместил на Риджънт Гейт.

— Аз лично мисля, че го е направила госпожица Адамс — каза Джап и се изправи. — Чудесна работа сте свършили, мосю Поаро, като сте се добрали до това. Е, хора като вас, разбира се, могат да ходят по театри и да се забавляват. Виждате разни неща, които аз няма как да забележа. Жалко, че липсва мотив, но ако се поровим още малко, и той ще изскочи.

— Пропуснахте една личност, при която мотивът е налице — каза Поаро.

— Кого имате предвид, сър?

— Този, който, както всички знаят, иска да се ожени за съпругата на лорд Еджуеър — херцога на Мъртън.

— Е, да, така е — засмя се Джап. — Но кой с неговото положение ще се занимава с убийства? Освен това херцогът е в Париж.

— Значи той не е между заподозрените.

— А вие как мислите?

Инспекторът се разсмя от абсурдността на идеята и ни напусна развеселен.