Смъртта на лорд Еджуеър

Истината

Поаро ни обходи с поглед.

— А сега, приятели — спокойно изрече той, — ще чуете истината за случилото се през онази нощ. Карлота Адамс напуска апартамента си в седем часа. Взема такси и отива до хотел Пикадили Палъс.

— Къде? — възкликнах аз.

— В Пикадили Палъс. Още през деня тя ангажира стая там под името госпожа Ван Дюзън. Тя носи чифт силни очила, които, както е известно, променят физиономията на човека. Когато наема стаята, тя казва, че ще пътува с нощния влак за Ливърпул и че багажът й е на влака. В осем и половина пристига лейди Еджуеър и пита за нея. Отвеждат я в стаята й. Там те разменят дрехите си. С руса перука, бяла рокля от тафта и хермелиново наметало Карлота Адамс, а не Джейн Уилкинсън напуска хотела и заминава за Чизуик. Да, да, това е напълно възможно. Посещавал съм този дом по вечерно време. Масата е осветена само от свещи, лампите са намалени и никой там не познава Джейн Уилкинсън добре. Златистата коса, дрезгавият глас и типичното й поведение са налице! О, никак не е трудно. В случай че някой все пак забележки измамата, е съществувал спасителен вариант. А самата лейди Еджуеър, с тъмна перука, с дрехите на Карлота Адамс и с пенсне плаща сметката за стаята, качва се с куфара й в такси и заминава за Юстън.

В тоалетната сваля тъмната перука и оставя куфара на гардероб. Преди да тръгне за Риджънт Гейт тя позвънява в Чизуик и пожелава да говори с лейди Еджуеър.

Имали са такава уговорка. Ако всичко е било наред и никой не е разпознал Карлота, тя е трябвало да произнесе само: „Да, точно така“. Едва ли е необходимо да казвам, че госпожица Адамс не е знаела истинската причина за телефонното обаждане. След като чува този отговор, лейди Еджуеър започва да действа. Отива в Риджънт Гейт, представя се, поисква да види лорд Еджуеър и се отправя към библиотеката. Там извършва първото убийство. Разбира се, не е знаела, че госпожица Каръл я вижда от горния етаж. Според нейния замисъл показания е трябвало да даде само икономът, който, спомнете си, никога не я е виждал, освен това лицето й е било закрито от шапката. Тя поема този риск, противопоставяйки неговата дума срещу тази на дванайсет известни и достопочтени личности. Напуска дома, връща се на гара Юстън, отново си слага тъмната перука и взима куфара. Разполага с известно време преди връщането на Карлота Адамс от Чизуик. Имали са приблизителна уговорка за часа на срещата. Запътва се към Корнър Хаус, поглеждайки често към часовника си, тъй като времето тече бавно. Приготвя се за второто убийство. Слага златната кутийка, която е поръчала от Париж, в чантата на Карлота Адамс — лесна работа, тъй като тя е в ръцете й. Може би тогава попада на писмото, а може да е било и по-рано. Във всеки случай щом вижда адреса, надушва опасност. Отваря го и подозренията й се потвърждават. Навярно първият й подтик е бил да го унищожи, но скоро се сеща за нещо по-добро. Като премахне една страница от писмото, то се превръща в обвинение срещу Роналд Марш — човек със силен мотив за престъплението. Дори той да разполага с алиби, това все пак е обвинение, стига да откъсне писмото така, че от „she“ да отпадне „s“50. Точно това прави тя и след като слага листовете в плика, го поставя обратно в чантата. Времето напредва и тя се отправя към хотел Савой. Щом вижда колата със себе си вътре, тя ускорява крачка, влиза по същото време и веднага се качва по стълбите. Облечена е в невзрачен черен тоалет и едва ли някой й е обърнал внимание. Горе влиза в стаята си. Карлота Адамс вече е там. Прислужницата е била отпратена, както е било правено и друг път. Отново разменят дрехите си и тогава, предполагам, лейди Еджуеър е предложила да изпият по чашка за успеха. В напитката е имало веронал. Тя поздравява жертвата си и обещава да й изпрати чек на следващия ден. Карлота Адамс се прибира. Ужасно й се спи. Опитва се да позвъни на някой приятел — навярно мосю Мартин или капитан Марш, тъй като и двамата имат номера от пощата във Виктория — но се отказва. Прекалено е уморена. Вероналът започва да действа. Ляга си, за да не се събуди повече. И второто убийство е извършено успешно.

Идва ред на третото. По време на празничен обяд сър Монтагю Корнър се връща към разговор, който е водил с лейди Еджуеър в нощта на убийството. Това не е проблем. Само че Немезида51 я спохожда по-късно. Споменава се „присъдата на Парис“ и тя помисля, че става дума за единствения Париж52, който тя познава — Париж на модата и дантелките! Само че срещу нея седи един младеж, който също е присъствал на онази вечеря в Чизуик и който е чувал лейди Еджуеър от онази нощ свободно да разговаря за Омир и гръцката цивилизация. Карлота Адамс е била културно и начетено момиче. Той не може да го проумее. Направо е изумен. И тогава разбира. Това не е същата жена. Разстройва се ужасно. Не е уверен и търси съвет. Сеща се за мен и затова отива при Хейстингс, само че дамата го чува. Тя е достатъчно хитра и съобразителна и осъзнава, че по някакъв начин се е издала. Чува Хейстингс да казва, че ще отсъствам до пет. В пет без двадесет отива в дома на Рос. Когато отваря вратата, той се изненадва, но не му минава през ума да се страхува от нещо — един здрав мъж не би се страхувал от жена. Влизат в трапезарията. Тя му разказва някаква измислена история, навярно пада по колене и обгръща врата му с ръце. В този момент, бързо и уверено, тя нанася удара — както преди. Рос едва ли е успял да нададе силен вик. Така и той замлъква завинаги.

Настъпи тишина. След малко Джап я наруши безцеремонно:

— Искате да кажете, че тя е убила и тримата?

Поаро кимна.

— Но защо, щом той е бил съгласен да й даде развод? — недоумяваше инспекторът.

— Защото херцогът на Мъртън е една от опорите на англо-католицизма, защото той не би допуснал мисълта да сключи брак с жена, чийто съпруг е още жив. Той е младеж с фанатична вяра. Само като вдовица е можела да бъде сигурна, че ще се омъжи за него. Несъмнено се е опитвала да прокара идеята за развод, но той не е приел.

— Защо тогава ще ви изпраща при лорда?

— Ah! Parbleu53! — от своето възпитано поведение по английски маниер Поаро изведнъж се върна към истинската си същност. — Ами за да ме заблуди! За да ме направи свидетел на факта, че тя не може да има никакъв мотив за убийство! Тя се осмели да ме заблуди. Да направи от Еркюл Поаро своя маша! Ma foi54, при това тя успя! О, този неин мозък, тази странна смесица от детинщина и лукавство. Отлична актриса! Колко добре изигра изненада, когато й се каза за писмото от нейния съпруг и за което тя се закле, че никога не го е получавала. Дали е изпитвала и най-дребно угризение за тези престъпления? Сигурен съм, че не.

— Нали ви казах какво представлява тази жена — извика Брайън Мартин. — Нали ви казах. Знаех, че ще го убие. Чувствах го. И се страхувах, че е възможно да се отърве безнаказано. Тя е хитра, дяволски хитра по един свой идиотски начин, а аз исках тя да страда. Страшно много исках да страда. Да увисне на въжето!

Лицето му почервеня, а гласът му беше станал хрипкав.

— Хайде, хайде — обади се Джени Драйвър.

Гласът й прозвуча така, сякаш някоя гувернантка говореше на повереното й дете.

— Ами златната кутийка с инициала „Д“ и надпис „Париж, ноември“? — попита Джап.

— Поръчала я е с писмо и е изпратила Елис, прислужницата си, да я вземе. Естествено Елис е отишла да изпълни само една поръчка и не е знаела какво има вътре. Освен това лейди Еджуеър е взела едно пенсне на Елис заради външността на госпожа Ван Дюзън. После забравя за него и то остава в чантата на Карлота Адамс — единствената й грешка. И всичко това ми мина през ум, когато бях по средата на улицата. Шофьорът на автобуса не се показа много любезен към мен, но си струваше. Елис! Пенснето на Елис. Елис взема кутийката от Париж. Елис, сиреч Джейн Уилкинсън. Навярно освен пенснето е взела и още нещо от Елис.

— Какво?

— Ножче за мазоли…

Потръпнах целият.

— Мосю Поаро, това вярно ли е?

— Вярно е, mon ami.

След това се обади Брайън Мартин в типичен, струва ми се, за него стил:

— Ама вижте — изнервничи той, — какво правя аз тук? Защо сте ме повикали? Защо ми изкарахте ума?

Поаро го изгледа хладно:

— За да накажа вашата безочливост, мосю! Как смеете вие да разигравате Еркюл Поаро?

Тогава Джени Драйвър избухна в смях и смехът й продължи доста дълго.

— Така ви се пада, Брайън — успя най-сетне да каже тя. После се обърна към Поаро: — Страшно се радвам, че не е Рони Марш. Винаги ми е бил много симпатичен. Също така страшно много се радвам, че смъртта на Карлота няма да остане ненаказана! Що се отнася до Брайън, мосю Поаро, искам да ви кажа нещо. Смятам да се омъжа за него. А ако той си мисли, че ще може да се жени и развежда на всеки две-три години, както правят в Холивуд, жестоко се лъже. Няма да му дам да мръдне.

Поаро изгледа волевата й брадичка, а после и огнената й коса.

— Много е възможно, мадмоазел — обади се той, — да стане така, както казвате. Нали вече споменах, че имате кураж за всичко. Дори да се омъжите за филмова звезда.