Смъртта на лорд Еджуеър

Една истинска дама

Посещението, с което бяхме удостоени на другата сутрин, по моему беше най-голямата изненада през целия този случай.

Бях в стаята си, когато Поаро се вмъкна вътре с грейнали очи.

— Mon ami, имаме посещение.

— Кой е дошъл?

— Херцогиня Мъртън, вдовицата на херцог Мъртън.

— Боже господи! Какво иска?

— Слезте долу с мен, mon ami, и ще разберете.

Не се бавих нито миг. В стаята влязохме заедно.

Херцогинята беше дребна жена с гърбав нос и властен поглед. Независимо от ниския й ръст, не бих се осмелил да я нарека набита. Старомодното черно облекло не й пречеше да бъде истинска grande dame. Стори ми се безжалостна по характер. Тя притежаваше всички качества, които липсваха у сина й. Дамата имаше изключително силна воля — от нея сякаш се излъчваше някаква властна сила. Нищо чудно, че цял живот се бе разпореждала с всички около себе си.

Тя вдигна лорнета към очите си и огледа първо мен, а след това и моя приятел. После се обърна към него. Гласът й прозвуча ясно и категорично — глас, свикнал да командва и нетърпящ неподчинение:

— Вие ли сте мосю Еркюл Поаро?

Приятелят ми се поклони.

— На вашите услуги, херцогиньо.

Тя се извърна към мен.

— Капитан Хейстингс е мой приятел и ми помага в разследванията.

В погледа й моментално се появи подозрение, но все пак кимна в знак на съгласие.

Седна на стола, който Поаро й предложи.

— Дошла съм за съвет по твърде деликатен въпрос, мосю Поаро, и настоявам за пълна дискретност по отношение на това, което ще ви кажа.

— Бъдете спокойна, мадам.

— За вас научих от лейди Ярдли. Нейната благодарност и начинът, по който говореше за вас, ме наведоха на мисълта, че навярно вие сте единственият, способен да ми помогне.

— Ще направя всичко възможно, мадам.

Тя продължаваше да се колебае. Най-накрая, с големи усилия, тя проговори с простота, която по странен начин ми напомни за Джейн Уилкинсън през онази паметна вечер в Савой.

— Мосю Поаро, искам да направя така, че синът ми да не се ожени за актрисата Джейн Уилкинсън.

Ако Поаро се изненада, то поне с нищо не се издаде. Изгледа я мълчаливо, без да бърза с отговора.

— С какво точно бих могъл да ви бъда полезен, мадам?

— Много е трудно. Убедих се, че този брак ще бъде ужасна катастрофа. Ще съсипе живота на сина ми.

— Така ли мислите, мадам?

— Уверена съм. Синът ми има възвишени идеали и почти не познава света. Никога не е обръщал внимание на момичета от собствената си класа, защото ги намира за празноглави и лекомислени. Що се отнася до тази жена, признавам, че е много красива. Тя може да направи всеки мъж свой роб. Успяла е да омае и сина ми. Надявах се това безумно увлечение да отмине, защото тя, слава богу, не беше свободна. Но сега, когато съпругът й е мъртъв… — Херцогинята замлъкна за миг. — Възнамеряват да се оженят след няколко месеца. Щастието на сина ми е в опасност. — Когато заговори отново, долових в гласа й заповеднически нотки: — Трябва да предотвратим този брак, мосю Поаро.

Той сви рамене.

— Не искам да кажа, че не сте права, мадам. Съгласен съм, че бракът не е подходящ, но какво може да се направи?

— Това вие ще решите.

Поаро поклати глава.

— Длъжен сте да ми помогнете!

— Боя се, че едва ли нещо е в състояние да помогне, мадам. Вашият син не иска да чуе нищо срещу тази жена! А и не виждам какво толкова може да се каже срещу нея! В миналото й няма нищо компрометиращо. Била е доста предпазлива, ако мога така да се изразя.

— Знам — каза херцогинята мрачно.

— А, вече сте проучили всичко.

Тя леко се изчерви под изпитателния поглед на Поаро.

— Нищо не ще ме спре, мосю Поаро, да спася сина си от този брак. — Тя натъртено повтори: — Нищо. — Помълча малко и пак продължи: — Парите нямат значение. Само назовете сумата, но брак не трябва да има и вие ще се погрижите за това.

Поаро отново поклати глава.

— Не става въпрос за пари. Имам причина да ви откажа и след малко ще я изложа пред вас. Бих добавил също така, че не виждам какво може да се направи. Не мога да ви помогна, херцогиньо. Ще го сметнете ли за нахалство от моя страна, ако си позволя да ви дам един съвет?

— Какъв съвет?

— Не противоречете на сина си! Той вече е на възраст, когато може сам да избира. И не си внушавайте, че сте права, само защото изборът му не съвпада с вашия. Ако късметът му е лош — приемете го. Бъдете край него, за да му помогнете в нужда, но не го настройвайте срещу себе си.

— Вие нищо не разбирате.

Тя се изправи. Устните й трепереха.

— Повярвайте, мадам, разбирам ви много добре. Никой не разбира майчиното сърце по-добре от Еркюл Поаро. С целия си авторитет ви призовавам към търпение. Успокойте се и не излагайте чувствата си на показ. Все още има надежда нещата да се променят от само себе си. Вашето несъгласие само ще засили упорството на сина ви.

— Довиждане, мосю Поаро — каза тя хладно. — Безкрайно съм разочарована.

— Искрено съжалявам, мадам, че не мога да ви помогна, но съм затруднен, от един факт. Лейди Еджуеър ме е удостоила с честта да бъде моя клиентка.

— О, сега ми стана ясно — отсече тя като с нож. — Значи сте от противниковата страна. Това не оставя никакво съмнение защо лейди Еджуеър е все още на свобода след убийството на съпруга си.

— Comment, госпожо херцогиньо?

— Мисля, че добре ме чухте. Защо не я арестуват? Била е там вечерта, видели са я да влиза в дома и в кабинета на лорда. Никой друг не го е посещавал, а го намират мъртъв, нали така? И въпреки това тя не е задържана и досега! Полицията ни е корумпирана до мозъка на костите си.

С разтреперани ръце оправи шала си, кимна едва забележимо и величествено напусна стаята.

— Фю! — казах. — Ама че тиранин! Въпреки всичко й се възхищавам. А вие?

— За това, че иска да подреди света по свой калъп?

— Но тя просто желае доброто на сина си.

Поаро кимна с глава.

— Вярно е, но все пак, Хейстингс, какво лошо има, ако херцогът наистина се ожени за Джейн Уилкинсън?

— Нима допускате, че тя може да е влюбена в него?

— Едва ли. Почти съм сигурен, че не е. Ако е увлечена от нещо, то това е положението му в обществото. Тази примамка ще я накара да играе ролята си отлично. Тя е изключително красива и страшно амбициозна, но не виждам нищо фатално в случая. Със същата цел за херцога би се омъжила всяка друга девойка от неговата класа, само че тогава щеше да липсва цялото това представление.

— Така е, но…

— Нима ще бъде по-добре, ако той се ожени за момиче, което го обича силно? Моите наблюдения показват, че любящата жена е истинско нещастие за мъжа. Такива жени непрекъснато правят сцени на ревност, карат мъжа да се чувства смешен в очите на другите, настояват за непрекъснато внимание. А, non, не е шега работа!

— Поаро — прекъснах го аз, — вие сте непоправим стар циник!

— Mais non, mais non, това са само мои разсъждения. Виждате ли, в действителност аз съм на страната на добрата майчица.

Избухнах в несдържан смях, когато го чух да представя високомерната херцогиня по този начин. Поаро остана сериозен.

— Не би трябвало да се смеете. Всичко е от изключително значение. Трябва да помисля. Трябва добре да помисля.

— Не виждам какво можете да направите.

Поаро не обърна внимание на думите ми.

— Нали забелязахте колко добре осведомена беше херцогинята? И колко отмъстителна. Известни й бяха всички улики срещу Джейн Уилкинсън.

— Като за обвинител — да, но не и като защитник — уточних аз шеговито.

— Как ли се е добрала до тях?

— Джейн е споделила с херцога, а той — с майка си — предположих.

— Възможно е. И все пак…

В този момент телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката. Започнах да повтарям едно и също „да“ на различни интервали. Най-накрая оставих слушалката и развълнувано се обърнах към Поаро.

— Обади се Джап. Първо каза, че както винаги вие сте „върхът“. Второ — получил е телеграма от Америка. Трето — открил е шофьора на таксито. Четвърто — ако искате, можете лично да чуете разказа на шофьора. И пето — пак повтори, че сте „върхът“ и как през цялото време бил убеден, че сте улучили право в целта с предположението си за този някой, който стоял зад всичко! Пропуснах само да му предам мнението на посетителката ни за полицията.

— Значи най-сетне Джап се убеди — измърмори Поаро. — Не е ли странно, че теорията ми за човека зад кулисите се доказва точно в момент, когато се насочвам към друга възможна теория?

— Каква?

— Тази например — че мотивът за убийството на лорд Еджуеър може да няма нищо общо с него самия. Представете си, че има някой, който мрази Джейн Уилкинсън и тази омраза е толкова силна, че този някой иска да я види увиснала на въжето за убийство. C’est une idee, ca43?

Той въздъхна и се надигна:

— Хайде, Хейстингс, да вървим да изслушаме Джап.