Смъртта на лорд Еджуеър

Поаро проговаря

На другата сутрин трябваше да позвъня на инспектор Джап.

В гласа му долових известно униние.

— О, вие ли сте, капитан Хейстингс? Нещо ново?

Предадох му молбата на Поаро.

— Да намина към единайсет? Мисля, че ще мога. Да не би да е открил нещо ново по убийството на младия Рос? Нямаме никаква следа. Истинска загадка.

— Мисля, че Поаро има новини за вас — отвърнах безучастно. — Изглежда много доволен от себе си.

— За разлика от мен, капитан Хейстингс, за разлика от мен. Е, ще дойда със сигурност.

Следващата ми задача беше да позвъня на Брайън Мартин. Предадох му думите на Поаро — че е открил нещо интересно, което щяло да заслужи вниманието на господин Брайън Мартин. На въпроса какво е то му отвърнах, че нямам представа, тъй като Поаро не ме бе осведомил. Последва пауза.

— Добре — каза най-сетне Брайън, преди да затвори. — Ще дойда.

Веднага след това Поаро ме изненада, като се обади на Джени Драйвър и също я помоли да дойде.

Беше неразговорлив и доста намръщен. Не го безпокоих с въпроси.

Брайън Мартин пристигна пръв. Изглеждаше чудесно и в добро разположение на духа, макар и малко, както ми се стори, притеснен. Почти веднага след него пристигна и Джени Драйвър. Срещата им се оказа неочаквана и за двамата.

Поаро донесе два стола и ги покани да седнат. Погледна часовника си и каза:

— Очакваме инспектор Джап всеки момент.

— Инспектор Джап? — попита Брайън с безпокойство.

— Да. Поканих го неофициално, просто като приятел.

— Разбирам.

Настъпи тишина. Джени го изгледа крадешком и отново се обърна напред. Тази сутрин тя имаше загрижен вид.

В следващия момент пристигна Джап.

Той като че ли остана малко изненадан от присъствието на Брайън Мартин и Джени Драйвър, но не се издаде с нищо. Поздрави Поаро с типичната си духовитост.

— Как са нещата, мосю Поаро? Сигурно пак имате някоя интересна теория, а?

Поаро го погледна с грейнало лице.

— Не, не, нищо интересно, фактически само една проста история — толкова проста, че се срамувам, дето не съм я забелязал по-рано. Ако позволите, ще започна още от самото начало.

Джап въздъхна и погледна часовника си.

— Стига да не продължи повече от час — каза той.

— Бъдете спокоен. Няма да ви отегчавам толкова дълго. Нали все пак ви интересува кой е убил лорд Еджуеър, кой е убил госпожица Адамс, кой е убил Доналд Рос?

— Интересува ме само последния — предпазливо се обади Джап.

— Тогава ме изслушайте и ще го научите. Сега ще чуете един смирен Поаро. (Как ли не, помислих си с недоверие.) Ще ви преведа през всеки от етапите и ще ви покажа как съм се заблуждавал, как съм проявявал пълен идиотизъм, как са ми били необходими разговорът с моя приятел Хейстингс и една случайно чута реплика от непознат на улицата, за да попадна на вярната следа.

Направи кратка пауза, прочисти гърлото си и заговори със своя, както аз го наричах, „лекторски“ глас.

— Ще започна от вечерята в Савой. Лейди Еджуеър дойде при мен и помоли да сподели нещо лично. Искаше да се отърве от съпруга си. В края на разговора ни дамата малко неблагоразумно, според мен, спомена, че може би щяла да вземе такси, да отиде до дома му и да го убие сама. Тези нейни думи бяха чути от господин Брайън Мартин, който точно тогава влезе в стаята.

Поаро се извърна към Брайън.

— Така беше, нали?

— Всички го чуха — отвърна актьорът. — Семейство Уидбърн, Марш, Карлота — всички.

— О, да, напълно съм съгласен. Напълно. Eh, bien, не успях да забравя тези думи, тъй като още на следващата сутрин господин Брайън Мартин дойде тук и ми ги припомни.

— Не е вярно — раздразнено извика Брайън Мартин. — Бях дошъл…

Поаро го прекъсна с ръка.

— Дойдохте под предлог да ми разкажете онази измислена история за някакъв преследвач. Толкова прозрачна, че дори и дете можеше да разбере истината. Сигурно сте я взели от някой стар филм. Момиче, чието съгласие трябвало да имате, мъж със златен зъб. Mon ami, няма младежи със златни зъби — вече не е модерно — още повече в Америка. Ще ви го каже всеки зъболекар. Изобщо цялата ви история беше един абсурд. След като я разказахте обаче, вие се залавяте с истинската цел на посещението си — да ме настроите срещу лейди Еджуеър. За да бъда по-ясен — вие подготвяте почвата за момента, в който тя убива съпруга си.

— Не разбирам за какво говорите — измърмори Брайън Мартин. Беше пребледнял като смъртник.

— Отнасяте се с присмех към идеята, че лордът може да се съгласи на развод! Смятате, че аз ще се срещна с него на следващия ден, но уговорката се променя. Наложи се да отида при него още същата сутрин и той се съгласи на развод. Така отпаднаха всички мотиви лейди Еджуеър да убие съпруга си. Нещо повече — лордът ме осведоми, че собственоръчно е писал на съпругата си за това свое решение. Лейди Еджуеър обаче твърди, че не е получавала такова писмо. Тогава следва, че някой лъже — или тя, или съпругът й, или просто някой го е скрил, но кой? Зададох си въпроса защо Брайън Мартин ще си прави труда да ми разказва всички тези лъжи? Какво го е накарало да постъпи така? И стигнах до заключението, че сте безумно влюбен в тази жена. Лорд Еджуеър каза, че съпругата му искала да се омъжва за някакъв актьор. Да предположим, че това е така и дамата променя решението си. Докато пристигне писмото на лорд Еджуеър, тя вече иска да се омъжи за някой друг, а не за вас! Значи е имало причина вие да скриете писмото.

— Но аз не…

— След малко ще ви дам възможност да обясните. Сега ви моля да ме изслушате. Та какво завладява тогава съзнанието на човек като вас — един разглезен идол, който не знае що е отказ? Според мен — сляпа ярост, желание за мъст спрямо лейди Еджуеър. И какво по-голямо зло от това да бъде обвинена в убийство, за което може и да увисне на въжето!

— Боже всемогъщи! — каза Джап.

Поаро се обърна към него:

— Именно тази малка идея започна да се оформя в съзнанието ми. Тя беше подкрепена от няколко неща. Карлота Адамс е имала двама приятели — капитан Марш и Брайън Мартин. Значи е било възможно тогава Брайън Мартин, като богат човек, да й е предложил номера и десет хиляди долара, за да го извърши. През цялото време съм си мислел, че госпожица Адамс едва ли е допускала Роналд Марш да разполага с такава сума. Известни са й били неговите затруднения, което прави Брайън Мартин по-вероятната възможност.

— Но аз не съм… Казах ви, че не съм… — дрезгаво изрече актьорът.

— А когато ни изпратиха по телеграфа от Вашингтон писмото на сестрата на госпожица Адамс — тогава oh, la, la! Много се разтревожих. Излизаше, че разсъжденията ми са били напълно погрешни. По-късно обаче направих едно откритие. Получих оригиналното писмо и видях, че в него липсва една страница. Така че споменатата там личност може да не е била капитан Марш. Имаше и още едно доказателство. При арестуването си капитан Марш ясно заяви, че е видял Брайън Мартин да влиза в дома на Риджънт Гейт. Но тъй като това са думи на обвиняем, те нямат никаква тежест. Освен това мосю Мартин има алиби. Ама естествено! Можеше да се очаква. Ако мосю Мартин е извършил убийството, то на него задължително му е трябвало алиби. То обаче се потвърждава само от една личност — госпожица Драйвър.

— Е, и? — реагира остро момичето.

— Нищо, мадмоазел, нищо — отвърна Поаро с усмивка. — Освен това, че в същия онзи ден ви видях да обядвате с мосю Мартин и че малко след това си направихте труда да дойдете и да се опитате да ме убедите, че приятелката ви госпожица Адамс е проявявала по-особен интерес към Роналд Марш, а не, както аз си мислех — към Брайън Мартин.

— Нищо подобно — отсече филмовата звезда.

— Възможно е да не сте го съзнавали, мосю — тихо каза Поаро, — но мисля, че е така. То много добре обяснява нейната неприязън към лейди Еджуеър. Ненавист заради вас, защото сте й разказали за всичко, нали?

— Е, да… Имах нужда да разкажа на някого и тя…

— … прояви разбиране. Наистина тя притежава голям запас от съчувствие, забелязах го сам. Eh bien, какво става после? Роналд Марш е арестуван. Изведнъж настроението ви се оправя. Грижите ви отлитат. Макар и планът ви да не успява, защото в последната минута лейди Еджуеър решава да отиде на празненство, все пак се намира друга изкупителна жертва и ви избавя от притесненията ви. И после, по време на един празничен обяд, чувате Доналд Рос, този симпатичен, но малко глуповат младеж, да казва на Хейстингс нещо, от което разбирате, че съвсем не сте в безопасност.

— Не е вярно — изломоти актьорът. По лицето му се лееше пот, а в погледа му се четеше ужас. — Нищо не съм чул, казвам ви… Нищо не съм направил…

В този момент, струва ми се, дойде най-голямата изненада за сутринта.

— Вярно е — прошепна Поаро. — Надявам се, че сега се чувствате достатъчно наказан за това, че дойдохте при мен, Еркюл Поаро, с онази измислена история.

Всички ахнахме. Детективът продължи унесено:

— Виждате, че ви показвам всички мои грешки. Още в началото си зададох четири въпроса, които са известни и на Хейстингс. Три от тях намериха своите отговори.

Кой е скрил онова писмо? Смятам, че Брайън Мартин ясно отговори на този въпрос. Друг въпрос беше кое е накарало лорд Еджуеър така внезапно да промени становището си относно развода? Имах определена идея по този въпрос — или е искал да се жени отново, макар да не открих никакво доказателство за това, или е имало някакво изнудване. Лорд Еджуеър беше човек с особени вкусове. Възможно е някакви факти за него да са излезли на бял свят, които, макар и да не са давали право на съпругата му на английски развод, са могли все пак да бъдат използувани от нея като лост, подсилен от заплахата за публичен скандал. Предполагам, че е станало именно това, а лорд Еджуеър е искал да избегне скандала. Поддал е, но яростта му от това поражение се проявява на лицето му в момент, когато смята, че не го гледа никой. Това обяснява и подозрителната бързина, с която каза: „Не заради писмото“, преди още да изкажа предположение, че това може да е причината. Останаха два въпроса. Въпросът за странното пенсне в чантата на госпожица Адамс, което не й е принадлежало. И въпросът защо някой е искал да говори по телефона с лейди Еджуеър, докато е била на вечеря в Чизуик. По никакъв начин не можех да свържа мосю Брайън Мартин с тези въпроси. Така стигнах до извода, че или грешах за мосю Брайън Мартин, или с въпросите. Тогава още веднъж отчаяно прочетох онова писмо на госпожица Адамс. И открих нещо! Да, наистина открих нещо! Вижте сами. Ето го. Листът е скъсан, нали? Неравномерно, както става често. Да предположим тогава, че пред „he“ в горния край на листа е имало „s“… А! Точно така! Разбирате, нали? Не „he“, а „she“! Този, който е предложил номера на Карлота Адамс, е жена! Направих списък на жените, които имат някаква връзка със случая. Освен Джейн Уилкинсън, те бяха четири — Джералдин Марш, госпожица Каръл, госпожица Драйвър и херцогинята на Мъртън. Най-интересна за мен беше госпожица Каръл. Тя носи очила, била е в дома през онази нощ, вече беше проявила неточност в показанията си, тъй като желаеше обвинението да падне върху лейди Еджуеър, освен това беше и жена с нужните здрави нерви, способна да извърши престъплението. Мотивът не беше много ясен — но в края на краищата тя бе работила при лорд Еджуеър няколко години и беше възможно да съществува такъв, за който не знаем. Същевременно не ми се искаше напълно да отписвам от случая Джералдин Марш. Тя мразеше баща си — знаех го от нея самата, освен това беше нервен тип, с лабилна психика. Ами ако, когато е влязла в дома онази вечер, тя пронизва баща си, а после се качва горе за перлите? И представете си нейния ужас, когато вижда, че братовчед й, когото тя обича всеотдайно, не е останал вън до таксито, а е влязъл в дома! Неспокойното й поведение би могло да се обясни по този начин. Но би могло да се обясни и с пълната й невинност, ако не беше страхът й, че братовчед и е извършил престъплението. Имаше и още нещо. Златната кутийка, намерена в чантата на госпожица Адамс, носеше инициал „Д“. Самата тя е била в пансион в Париж през ноември и може да се е срещала с Карлота Адамс. Навярно би ви се сторило странно да се прибави и името на херцогинята на Мъртън към този списък, но при нейното посещение аз установих, че е фанатичка. Цялата й любов бе отдадена на сина й, така че тя би била способна да изобрети план за унищожаването на жената, която се готви да провали живота на нейния син. След това идваше ред на госпожица Джени Драйвър…

Той замълча и погледна към Джени. Тя отвърна на погледа му леко нагло, наклонила глава на една страна.

— И каква е моята връзка със случая? — попита тя.

— Не е кой знае каква, мадмоазел, освен тази, че сте приятелка на Брайън Мартин и че името ви започва с „Д“.

— Не е много.

— Има и още нещо. Вие притежавате куража и ума, необходими за такова престъпление. Съмнявам се дали някой друг може да се похвали с тези качества.

Момичето запали цигара.

— Продължавайте — бодро каза тя.

— Алибито на мосю Мартин — истинско ли е или не? Това именно трябваше да разбера. Ако е било истинско, тогава кой е човекът, когото Роналд Марш е видял да влиза в дома? И тогава си спомних нещо. Икономът с хубава външност от Риджънт Гейт много приличаше на мосю Мартин. Значи капитан Марш е видял него. Веднага си съставих една теория. Според мен той е намерил господаря си убит. До него е видял плик с френски франкове на стойност сто лири. Взима плика, измъква се навън, оставя парите у някой свой приятел и се връща, като си отваря с ключа на лорд Еджуеър. Оставя престъплението да се разкрие от прислужницата на следващата сутрин. За себе си не е чувствал никаква заплаха, защото е бил убеден, че го е извършила лейди Еджуеър, а парите вече са били изнесени извън дома и обменени, преди да се открие липсата им. Когато обаче се разбира, че лейди Еджуеър има алиби и че Скотланд Ярд започва да разследва неговите похождения, той изчезва.

Джап кимна одобрително.

— Все още не бях изяснил въпроса с пенснето. Ако то беше на госпожица Каръл, тогава всичко беше наред. Тя би могла да скрие писмото и докато е уреждала подробностите с Карлота Адамс или се е срещала с нея във вечерта на убийството, пенснето лесно е могло да се озове в чантата на госпожица Адамс. Само че пенснето нямаше нищо общо с госпожица Каръл. Когато се прибирахме към дома с Хейстингс, се мъчех да подредя обърканите си мисли. И тогава стана чудото! Първо Хейстингс заговори за някои неща в определен ред. Спомена, че Доналд Рос бил тринайсетият на масата в дома на сър Монтагю Корнър и първият, който станал. Бях зает със собствените си разсъждения и не му обърнах много внимание. Само ми мина през ума, че ако трябва да бъдем точни, това не е истина. Той може да е станал пръв в края на вечерята, но фактически първа е станала лейди Еджуеър, защото е била повикана на телефона. Докато мислех за нея, ми хрумна една гатанка — гатанка, която, според мен, подхождаше на нейната, така да се каже, детинска същност. Казах я на Хейстингс. Той обаче, също като кралица Виктория, не остана очарован. Зачудих се кого ли бих могъл да попитам по-подробно за чувствата на мосю Мартин към Джейн Уилкинсън. Знаех, че от нея нямаше да науча нищо. И тогава един минувач, с когото случайно пресичахме улицата, произнесе едно най-обикновено изречение. Той каза на своята приятелка, че някой си е трябвало „да попита Елис“. В този момент като по чудо всичко си дойде на мястото!

Той се огледа.

— Да, да — пенснето, телефонното обаждане, ниската жена, която е взела кутийката в Париж. Елис, разбира се, прислужницата на Джейн Уилкинсън. Проследих всичко стъпка по стъпка — свещите, госпожа Ван Дюзън, всичко. Вече знаех!