Смъртта на лорд Еджуеър

Драги мосю Поаро,

Дълго обмислях нещата и реших, че съм длъжна да ви напиша това. Знам, че понякога описвате вашите случаи. Едва ли обаче досега сте публикували документ, написан собственоръчно от човека, с когото сте имали работа. Смятам също така, че ще бъде добре всички да научат как съм го направила. Все още съм на мнение, че планът ми беше обмислен чудесно. Ако не бяхте вие, всичко щеше да свърши добре. Останах доста огорчена от това, което направихте, но предполагам, че просто не сте могли да постъпите другояче. Сигурна съм, че ще се погрижите този мой документ да получи голяма гласност. Ще го направите, нали? Бих искала да ме запомнят, защото без съмнение аз съм уникална личност. Тук всички мислят така. Всичко започна в Америка, когато се запознах с Мъртън. Веднага разбрах, че той би се оженил за мен само ако съм вдовица. За нещастие той има някакви странни предразсъдъци към развода. Опитах се да го убедя в противното, но не успях, а и трябваше да съм много внимателна с него, понеже е голям особняк.

Не след дълго разбрах, че съпругът ми просто трябва да умре, но не знаех как да подхвана работата. В Америка подобни неща се уреждат много по-лесно. Страшно много мислих, но не намирах изход. И когато видях Карлота Адамс да ме имитира, тогава изведнъж прозрях начина — с нейна помощ щях да се сдобия с алиби. Същата вечер видях и вас и изведнъж ми хрумна, че няма да е зле да ви пратя при съпруга си с молба за развод. Същевременно щях да казвам наляво и надясно, че ще убия съпруга си, защото съм забелязала, че ако говориш истината по малко наивен начин, никой не ти вярва. Често съм го правила при подписване на договори. Никак не е зле също така да се правиш на по-глупав, отколкото си. При втората си среща с Карлота Адамс аз й подхвърлих идеята. Казах й, че е облог, и тя веднага се хвана. От нея се очакваше да се представи за мен на някакво празненство и ако се справеше добре, щеше да получи десет хиляди долара. Тя се отнесе много ентусиазирано и някои от идеите бяха нейни — за смяната на дрехите и прочие.

Виждате ли, беше невъзможно да го направим тук заради Елис, а не можехме и в нейния апартамент заради прислужницата й. Тя, разбира се, не знаеше истинската причина и се получи малко неловко. Но аз просто казах „не“ и толкова. Може и да ме е помислила за малко глупава, но накрая прие и тогава замислихме частта в хотела. Взех едно от пенснетата на Елис.

Разбира се, доста скоро осъзнах, че и тя трябва да се премахне. Жалко, наистина, но и без това попрекаляваше с онези нейни имитации. Ако моята не ми влизаше в работа, щях много да се разсърдя. Имах веронал, който почти никога не бях вземала, и това улесняваше нещата. Тогава ми хрумна нещо гениално. Щеше да бъде много по-добре, ако изглеждаше така, сякаш тя е била пристрастена към веронала. Поръчах една кутийка — копие на друга, която ми бяха подарили, и поисках да гравират инициалите й и някакъв надпис. Помислих си, че ако поискам да гравират и някакъв случаен инициал и Париж, ноември отвътре, нещата ще станат още пообъркани. Поръчах кутийката с писмо от Риц, когато обядвах там един ден. Изпратих Елис да я получи. Разбира се, тя нямаше представа какво е това.

През онази нощ всичко мина съвсем добре. Взех едно от ножчетата за мазоли на Елис — по това време тя беше в Париж — защото то беше хубаво и остро. Тя изобщо не забеляза, защото след това го върнах на мястото му. Един лекар в Сан Франциско ми беше показал къде да го забия. Беше ми говорил за лумбални пункции и беше казал колко трябва да се внимава, защото едно погрешно движение и може да се прониже продълговатия мозък, където се намирали важни нервни центрове, и от това щяла да настъпи мигновена смърт. Накарах го да ми покаже мястото няколко пъти, защото си помислих, че може да ми бъде от полза някой ден, а на него казах, че идеята ще ми трябва за филм.

Писмото на Карлота Адамс до сестра й беше една изключително непочтена постъпка. Беше ми обещала да не казва на никого. Мисля, че постъпих страшно умно, когато скъсах едната страница и оставих „he“ вместо „she“. Струва ми се, че това е най-голямата ми гордост. Всички казват, че съм глупава, само че за да измислиш подобно нещо, е необходим сериозен умствен багаж.

Бях обмислила нещата много внимателно и когато дойде човекът от Скотланд Ярд, постъпих точно според плана си. Този момент много ми хареса. Допусках, че е възможно да поиска да ме арестува. Чувствах се сигурна, защото те бяха длъжни да повярват на всичките онези гости на вечерята, а аз не виждах как могат да разберат, че с Карлота сме си сменяли дрехите.

След това се почувствах толкова щастлива и доволна. Късметът не ми беше изневерил и усетих, че всичко ще мине добре. Старата херцогиня се държеше отвратително, но Мъртън беше изключително сладък. Искаше да се оженим колкото се може по-скоро и не подозираше нищо.

Мисля, че тези няколко седмици бяха най-щастливите в живота ми. Арестуването на племенника на моя съпруг ме накара да се почувствам недосегаема. Бях по-горда от всякога с това, че се сетих да откъсна страницата от писмото на Карлота Адамс.

С Доналд Рос беше просто лош шанс. И досега не разбирам как ме разкри. Нещо заради това, че Парис било име на някакъв човек, а не град. Дори и сега не знам кой е този Парис, а пък и що за мъжко име е това?

Странно е как щом веднъж късметът ти те напусне, връщане няма. Трябваше да се направи нещо спешно за Доналд Рос и то мина добре. Можеше и да не е така, защото нямах време да измислям планове или да се грижа за алиби. След това сметнах, че съм в безопасност.

Елис, разбира се, ми каза, че сте я викали и разпитвали, но останах с впечатление, че е било във връзка с Брайън Мартин. Не можах да се сетя каква е била целта ви, защото не сте я питали дали тя е взела кутийката от Париж. Вероятно сте предполагали, че ако тя ми спомене това, сигурно ще се усъмня. В крайна сметка всичко ми дойде като гръм от ясно небе. Просто не можех да повярвам. Странно как сте се добрали до всичко, което съм направила.

После разбрах, че няма смисъл. Човек не може да се бори срещу лошия късмет. Всичко е от лошия късмет, нали? Питам се дали не съжалявате за това, което извършихте. В края на краищата аз просто исках да постигна щастието си по свой начин. А ако не бях аз самата, вие никога нямаше да се заемете със случая. Не допусках, че сте така ужасно умен. Видът ви ме излъга.

Може да ви прозвучи странно, но изобщо не съм погрозняла. Въпреки отвратителния процес, въпреки отвратителните неща, които онзи човек отсреща ми наговори, и въпреки ужасните въпроси, с които постоянно ме бомбардираше. Сега изглеждам доста по-бледа и по-слаба, но това ми отива. Всички ми казват колко съм храбра. Вече не правят публични екзекуции, нали така? Жалко наистина.

Сигурна съм, че досега не е имало убийца като мен. Май е време да ви кажа сбогом. Чувствам се странно. Като че ли не мога да осъзная всичко. Утре имам среща със свещеника.

Прощавам ви (трябва да се прощава на враговете, нали така?) и оставам ваша

Джейн Уилкинсън

P.S. Мислите ли, че ще ме сложат в музея на мадам Тисо?