Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

Епилог

Алан и Аманда бяха много щастливи заедно. Сякаш бяха създадени един за друг. Той беше алергичен към всякакви разговори на идеологически и религиозни теми, докато тя не знаеше какво означава думата „идеология“ и за нищо на света не можеше да си спомни как се казваше онова божество, на което трябваше да се моли. Освен това една вечер на особено силна близост се оказа, че въпреки всичко професор Лундборг не е бил много внимателен със скалпела през онзи далечен августовски ден през 1925 година, защото за своя собствена изненада Алан беше в състояние да извърши неща, които бе гледал само на кино.

За осемдесет и петия си рожден ден Аманда получи от съпруга си лаптоп с интернет връзка. Алан беше чувал, че това нещо се харесвало на младите.

На Аманда й отне известно време да се научи да работи с интернет, но тя беше упорита и само след няколко седмици си направи свой собствен блог. В него пишеше по цял ден на всякакви теми – извисени и злободневни, стари и нови. Разказваше и за пътешествията и приключенията на своя съпруг по целия свят. Блогът беше предназначен за приятелките й от балийското общество. Кой друг би го открил?

Един ден, докато Алан, както обикновено, седеше на верандата и се наслаждаваше на закуската си, се появи един официално облечен господин. Той се представи като служител на индонезийското правителство и каза, че бил прочел някои невероятни неща в един блог. Сега от името на президента на Индонезия искал да се възползва от специалните умения на господин Карлсон, ако, разбира се, информацията в блога била достоверна.

– Може ли да попитам за какво по-точно ви трябва помощ? – рече Алан. – Има само две неща, които умея по-добре от останалите. Едното е да дестилирам водка от козе мляко, а другото – да правя атомна бомба.

– Точно това ни интересува – каза господинът.

– Козето мляко ли?

– Не, не козето мляко.

Алан покани представителя на индонезийското правителство да седне. После му разказа, че някога, преди много години, без да иска, дал бомбата на Сталин, което се оказало голяма грешка, защото на Сталин му хлопала дъската. Така че сега първо искал да знае какво е психическото състояние на индонезийския президент. Представителят на правителството отговори, че президентът Юдойоно е един много умен и отговорен човек.

– Радвам се да го чуя – каза Алан. – Тогава с удоволствие ще ви помогна.

И така и направи.