Никой не можеше да омайва своите слушатели тъй, както дядо, когато ни разказваше истории, седнал на дървената пейка срещу нас, леко приведен над бастуна си и с уста, пълна с ароматен тютюн.
– Ама, дядо, истина ли е това? – питахме ние, децата, с ококорени очи.
– Тези, които казват само истината, не заслужават да бъдат чути – отговаряше дядо.
Тази книга е за него.
Юнас Юнасон