Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

Глава 1

Понеделник, 2 май 2005 г.

Вероятно ще си помислите, че е можел да вземе решението си по-рано и да прояви достатъчно смелост, за да го обяви пред другите. Но Алан Карлсон никога не бе имал склонност да умува прекалено дълго.

И така, още преди мисълта да се е оформила в съзнанието му, той отвори прозореца на стаята си, намираща се на първия етаж в старческия дом в Малмшьопинг1, прехвърли краката си и се приземи в лехата с теменужки.

1 Град в Централна Швеция. – Б. пр.

Маневрата го затрудни, което не беше никак чудно, тъй като тъкмо през този ден Алан навършваше сто години. Оставаше по-малко от час до тържеството по случай рождения му ден, което щеше да се състои в салона на старческия дом. Лично кметът щеше да уважи събитието. И местният вестник. И всички старци от дома. И целият персонал, начело с проклетата старша сестра Алис.

Само главното действащо лице не възнамеряваше да присъства.