Вкусът на Рая

Моник

Юни, 1855 г.

Няма да се успокоя, докато не узная всички съставки на любовната настойка на Рейчъл. Но нека не избързвам.

Чувствам се прекрасно, сякаш не стъпвам по земята! Не съм и предполагала, че един мъж може да се чувства толкова… въодушевен.

Но не и Рейчъл. О, как се усмихна, когато отидох при нея и й се оплаках, че Дру се въздържа заради джентълменското си възпитание. Рейчъл разтегна устни в усмивка и настоя, че няма мъж, който да ми устои, ако ми помогне с магиите си. Беше достатъчно да поръся само с няколко капки храната на най-неохотния ухажор и той щеше да се хване в мрежите ми.

Възразих й, че същото не е успяло да подейства на Робърт, но тя се засмя от сърце. Нямала била намерение да хаби най-добрите си заклинания за тази студена риба. Отварата, която бях дала на Робърт, предизвиквала възхищение и благоговение към мен, но тази, която се готвела да направи за Дру, щяла да предизвика любов.

Отговорих й с усмивка.

Защото досега не постигнах удовлетворение от чувствата, които ме беше накарал да изпитам, и от това, което бях направила за него. Трябва непременно да получа всичко, иначе ще се съсипя.

Настъпи нощ, съвсем подходяща за моите намерения. Луната изгря пълна и толкова голяма, че ми се струваше, че мога да я достигна с протегната ръка. Робърт почти не ми обръщаше внимание, беше се запил с веселата ергенска компания от приятели, пристигнали от града.

Колко лесно успях да излея в супата на Дру настойката на Рейчъл. Много по-трудно ми беше да изчакам края на проточилото се пиршество. Бях толкова нетърпелива, сякаш аз бях изпила капките.

Бях се разгорещила и използвах това като извинение да поизляза навън, като знаех много добре, че Робърт ще помоли брат си да ме придружи. Толкова е заслепен моят бъдещ съпруг, но само заради това бих могла да го обичам. Така или иначе, без да се усети, ще ме дари с всичко, за което лелея.

Нощта беше знойна като дъх на любовник. Отпуснах бавно шала си, коприната докосваше съвсем леко раменете ми. Хвърлях през рамо усмивки на Дру и се разхождах само на няколко сантиметра от него. На едно място, добре осветено от луната, се спрях и с две ръце повдигнах косата си сякаш канех бриза да целуне голия ми врат.

Горкият Дру! Гледаше ме както човек, загубил се в пустинята, наблюдава как вода капе до напукания му от жажда език.

Почувствах, че скоро щеше да ме дефлорира, и в жилите ми се разпали огън. Въртях се около него, хвърлях му усмивки през рамо, съблазнявах го да ме щипне по врата. Очите му запламтяха със същия огън, който гореше и в мен.

Изрече клетва, сви юмруци и започна бързо да се отдалечава, но аз не можех да оставя нещата така.

— О, Дру! — извиках му задъхано също като ухажваните от него красавици от Юга. — Може би скоро ще припадна.

Строполих се, като съвсем точно прецених времето, така че да има достатъчно време, за да ме подхване. Паднах в ръцете му и оставих природата да се прояви.

Със стон зарови устни във врата ми и ме прегърна силно, като че ли светът щеше да свърши, ако ме пуснеше. Отхвърлих глава назад и се отдадох на сладките му, студени устни, които докосваха възбудената ми кожа.

— Дяволски си красива — провлачи той замаяно. — Искам да бъдеш моя.

— Твоя съм — прошепнах в ухото му.

Тогава загуби разсъдъка си и двамата разбрахме какво щеше да се случи между нас. Притисна ме до земята, превзе моите устни с гордостта и умението на завоевател. О, как силно желаех езикът му да гъделичка моя, а мазолестите му ръце да галят грубо кожата ми.

Вдигна полата ми и веднага щом разкопча панталона си, ме облада така, както господар — робиня. Бяхме подивели, опипвахме се един друг, телата ни се срещаха с тласък в първобитния любовен танц. Беше превъзходно, а когато достигнахме умопомрачителната кулминационна точка в идеална хармония, едва се удържах да не надам тържествуващ вик.

Когато свършихме, Дру се разкая:

— Мили Боже, какво направих.

Измъчих се от молбите му да ми прости, но останах доволна, че го накарах да си мисли, че ме е изнасилил. Рейчъл ме бе научила как да мамя мъжете, че съм девствена, и бях използвала добре напътствията й.

— Но аз те обичам — заподсмърчах на рамото му. — Няма значение, че не беше толкова… хубаво и за мен.

Не съм глупава. Знам какво означаваха думите ми за мъжката гордост и Дру не ме разочарова. Само ако можех да опиша какви усилия положи, за да ми докаже, че е добър с мен. Не остана нито една част от тялото ми, която да не целуна или погъделичка с език.

Няколко часа по-късно той беше съвсем изтощен, а дрехите ни бяха разхвърляни по цялата градина. Отне ни цяла вечност да открием пантофките ми.

Настойката може би беше изчерпала своето действие, тъй като след като ги нахлузи на краката ми, пак започна да се извинява. Непрекъснато повтаряше, че не трябвало да върши това, но някак си щял да го поправи.

Обзе ме паника, която прикрих много трудно. Опитах се да го убедя, че не трябва да признава на брат си. Робърт и сганта бяха започнали вече петата бутилка с бренди, трябваше ли точно сега да предизвика тяхната насмешка?

„Може и да ме обичаш — казах на Дру, — но брат ти ще те обвини, че си спал с жена, с която нямаш намерения да се ожениш.“

Даде ми дума, че по някакъв начин ще се погрижи за нас двамата, хвана ме за ръката и ми помогна да се изправя. Но докато успеел, нямало пак да прави същото с мен.

Дори и сега се усмихвам при спомена за благородните му намерения, въпреки че аз знам по-добре как стоят нещата. Помогнах си с любовната настойка на Рейчъл. И, разбира се, ще имаме още много нощи като тази.

И всяка от тях ще бъде без оковите на брака. Защото, както казах в началото, възнамерявам да притежавам и него, и Ривърз Едж. Искам да имам всичко.