Вкусът на Рая

Дру също беше чул стенанията на Андрю и бе пристигнал в стаята му точно когато Моник го прегръщаше. Понечи да я спре, но тогава Стивън изникна до нея. Представляваха мила картинка — майка с двамата й сина. Безкрайното удивление го закова на място.

Разговорът й със Стивън беше не по-малко учудващ. Дру подслуша и почти й повярва, че под красивата външност се крие съвсем друг човек. Моник никога не проявяваше нежност или прочувственост към нуждите на момчетата. Чужденката се извърна бавно и грациозно да вземе свещта си и му се стори, че излъчва мистична светлина. Всяко нейно движение съдържаше толкова нереална отсянка, че му се стори, че той самият сънува.

След това тя се обърна и почти се сблъска с него и той усети стройното й, привлекателно тяло под тънката нощница. Това беше в стила на Моник и той трябваше да устои на чара й.

Тръгна към хола и й направи знак да го последва, не искаше да безпокои Стивън.

— Няма да стане — прошепна й, щом дойде при него. — Не зная какво искаш от мен този път, но няма да ти позволя да използваш децата, за да го постигнеш.

Тя примигна объркана. Дру не се даде да го измамят.

— Каквото и да желаеш, преговаряй с мен.

— Исках да успокоя Андрю, сънуваше лоши сънища. По дяволите, тя се домогваше до него — с благите си думи и сантименталните си очи. Когато я гледаше, се чувстваше като животно или безжалостен ловец, отнемащ живота на беззащитна сърна.

— Извинявай, ако намирам преструвката ти на майка-утешителка за трудна за вярване, но Андрю нямаше да има кошмари, ако ти не ги беше причинила.

Остана втрещен от това, че очите й се напълниха със сълзи и цели потоци се изляха по бузите й.

— Можеш да ме смяташ за каквато искаш — му каза с неочаквана страст, — но аз никога през живота си не бих затворила дете в гардероб.

Свещта затрепери в ръцете й и тя я сложи на пода. „Това е само актьорска игра“ — опита се да си внуши той, но тя закри очите си с ръце и се обърна, за да не я гледа. Беше се вторачил в нея малко озадачен, тъй като не бе в стила на Моник да плаче за каквото и да било на света.

— Веднъж леля Джудит ме затвори в гардероба, когато бях на негова възраст — каза тя с пресекващ глас. — Зная какво означава да загубиш всичко — светлина, звук, въздух, доверие. Възрастните трябва да те защитават. Щом един път си разбрал, че те не го правят, а дори те нараняват, тогава твърде малко остава от детството.

За кратко време му се привидя, че тя е не по-възрастна от момчетата и по-безпомощна пред заобикалящия я свят. Несъзнателно я притегли в прегръдката си. Усети я да трепери от нещастието й и в този момент тя престана да бъде Моник.

Притисна я към себе си, тя го погледна нежно с насълзени очи, в които трепкаше светлината на свещта, и сърцето му се преобърна. В душата му се разместиха скрити пластове и в него пламна желанието.

Възбуждаше се все повече от близостта на телата им, от това колко малко нощницата й прикриваше формите и топлината й. Искаше да плъзне ръце нагоре и надолу по всяка извивка, и когато извикваше в паметта си причините, поради които не трябва да прави това, ръцете й се обвиха около врата му и го приближиха още повече.

Погледна в очите й и се убеди, че не той предлага утешение. Беше свръх силите му да издържи на сладката й, нежна топлина.

Притегли главата й с ръце и я целуна по челото. Докосна треперещите й устни и те се отвориха, сякаш отдавна го очакваха. В него избухна любовта и го възпламени. Трябваше да я обладае, желаеше тази жена повече от всичко друго на света.

Загуби контрол над разсъдъка си, ръцете му обхванаха нетърпеливото й тяло сякаш от само себе си. Дръпна нощницата й, за да почувства горещата й, изгаряща от желание плът. Ръцете му се плъзнаха и покриха гърдите й. Тя изстена и звукът се задави в гърлото й, тъй като устните му се впиха в нейните.

Искаше да я погълне цялата, да я целува, докато умреше, но най-напред желаеше да се наслади на възбудените й набъбнали гърди. Размачка меките купчини с ръце, вкусвайки с наслада пълнотата им, и прокара палец по втвърдяващите се зърна.

Една малка, останала разумна част от съзнанието му схвана, че следващото изохкване не дойде от устните й, но не можа да спре целувката си — поне докато не се чу „Ники?“ от стаята на момчетата.

Оттегли се от устата й, но толкова бавно, че изглеждаше, че устните им са залепнали до последния възможен момент. Сведе поглед към тялото й, забеляза смущението й и скъта спомена дълбоко в подсъзнанието си.

— Андрю — прошепна тя и развали магията между тях. Разделиха се също като кукли, чиито конци бяха дръпнати. Тя заоправя дрехите си, а той стоеше неподвижно и се чувстваше като последния глупак.

Мили Боже, какво беше направил пак?

Тя се пресегна за свещта, треперейки дори повече от преди, и прекоси стаята. Вглъбен, той не осъзна веднага, че тя смяташе да отиде при племенниците му.

— Аз ще отида — каза рязко той и й прегради пътя.

Моника вдигна поглед и го погледна наскърбена.

Дру се почувства така, сякаш й бе зашлевил шамар. За негова изненада тя не оспори желанието му, просто се обърна и забърза надолу към хола.

Наблюдаваше я как се спуска по стълбата и прокара ръка през косата си. Усети безумното желание да извика да се върне и да й се извини, но, в интерес на истината, какво можеше да й каже? „Съжалявам, за момент ми се стори, че си някоя друга — която мога да обичам и да й вярвам.“

Ядосан на себе си, тръгна към Андрю. Беше по-тъмно от преди и в главата му се завъртя натрапчивата мисъл, че причината не е само в липсващата светлина на свещта. Представи си картината — Моник седнала на леглото на Андрю. Седна на мястото й и почувства топлината й мириса й, закопня да я докосне отново.

Не, трябваше да сложи край на това. Пресегна се и погали Андрю по косата, опита се да си спомни как жената го бе успокоила. Вместо това си зададе въпросите: „Защо щом тя е толкова страшна, Андрю извика нея? И защо Стивън, винаги извънредно предпазлив, я помоли да му обещае, че няма никога да си отиде?“

Стивън й вярваше, а също така и Андрю, и Елизабет, и дори прагматичната Аби. Сестра му го обвини, че не можеше да се раздели с омразата само заради ината си, но дали беше само това?

Можеше ли човек да се измени толкова много? Мислите му се върнаха към Тимоти Сандърс, с когото бяха заедно в проклетия от Бога затвор. Бедният Тим го затвориха млад, безхитростен и добър, но веднъж пазачите му се изгавриха с него и той стана извратен като тях.

Дру не разбираше от медицина, но един удар по главата може би също променяше човека до голяма степен. Вероятно дълбоко в себе си Моник беше много болна от нейния егоизъм, също като него, и по някакъв незнаен начин бе потърсила отдушник като компенсация.

Да, и налъмите му можеха да цъфнат.

Странно, но горчивината му загуби остротата си. Дали причината се криеше в това, че също искаше да повярва на новата Моник.

Оправи одеялото около Андрю, въпросите му нямаше да получат отговор веднага. Трябваше да запази спокойствие, да следи всяка нейна дума или действие. Беше сигурен в едно — нямаше да има повече целувки в хола.

Отпъди спомена си и излезе от стаята на момчетата само за да види, че в дъното на хола проблясва светлинка. Добрите му намерения се изпариха и се запъти натам ядосано. Какво, по дяволите, търсеше Моник в стаята на Елизабет?

Моник легна върху одеялата си върху пода, но трябваше да се вдигне и да духне свещта, преди Дру да й се скара, че хаби свещите. Употреби цялата си енергия, за да успокои разтуптяното си сърце. Какво ли щеше да си помисли той, ако тя му се отдаваше така лесно.

Най-лошото бе, че ако всичко можеше да се повтори отново, тя щеше да постъпи по същия начин.

Чу ядосани стъпки и опасявайки се, че е Дру, се престори на заспала. Целувката бе последното нещо, което искаше да коментират. Сигурно щеше да й каже, че е било грешка, която никога нямаше да се повтори.

Но любопитството й надделя. Трябваше да зърне лицето му, да отгадае какво мисли.

По-добре да бе държала очите си затворени. Не спечели нищо, видя само, че действително е много ядосан.

Той я гледа дълго, хвърли поглед към спящата Елизабет, след това въздъхна дълбоко и влезе в стаята. Моника опита да не се присвие от страх. Представи си как я грабва и извлича вън от стаята, но вместо това той се спря до креватчето на Елизабет и извади изпод него едно походно легло.

— Мисля, че тук ще ти бъде по-удобно, отколкото на пода — предложи грубо той.

Моника се почувства глупаво и събра завивките си. Той й помогна да нареди одеялата и възглавниците върху походното легло, но не направи нито една забележка за срещата им в хола, въпреки че противно на всяка логика тя искаше да чуе мнението му. Предпочете да се чувства засрамена от себе си, отколкото да страда от учтивото му мълчание, което я караше да се пита дали бе сънувала или не.

Без да каже дума, той се обърна и излезе с твърди стъпки, като остави свещта да гори върху бюфета. Моника се строполи в леглото и поклати глава. Как беше възможно един мъж да я целува така страстно, а след това толкова лесно да я изтрие от съзнанието си?

Трябва да беше подремнала, тъй като, когато се събуди, свещта бе изгаснала. През прозорците се процеждаше слаба лунна светлина и хвърляше отблясъци върху контурите на един мъж, коленичил до леглото, ръцете му се движеха в тъмното.

Странно, но този път не почувства страх. Въпреки че в просъница разпозна Дру.

Той се изправи, поколеба се за миг и напусна стаята също така тихо, както беше влязъл.

Моника се протегна и усети мрежата против насекоми, която й осигуряваше безопасност. Дали се бе върнал само да изгаси свещта? Ако е така, защо я беше завил?

„Нищо не се е променило — каза си тя. — Утре Дру ще бъде без съмнение все така злобен, както досега.“ Въпреки случилото се тази нощ, тя потъна в сън, но с усмивка.