Вкусът на Рая

Моник

1858 г.

Успях.

Вече от една година съм госпожа Самнър, господарка на Ривърз Едж, точно както бях планирала. Въпреки това ми се струва странно, че не всички мои мечти се сбъдват. Повече не съм сигурна, че желая да бъда в тази позлатена клетка, която ми предложи Робърт, но тогава нямах никакъв избор — Дру ме беше напуснал.

Рейчъл ми обясни това навремето. Тя избърса сълзите ми същата сутрин, когато той ме бе напуснал, и съвсем правилно отбеляза, че нито един мъж не заслужава да страдам така по него. Ако Робърт узнаеше, че съм бременна, а скоро това щеше да се забележи, щях да остана с празни ръце.

Тя ми даде нареждания да дам на Робърт от същата любовна настойка, която сипах на брат му, и да изчакам чувството му за чест да свърши останалото.

Дори и с тези капки не беше способен да прави любов така, както Дру. Успокоих се с довода, че това е без значение и е единствено важно Робърт да се почувства виновен, че ме е дефлорирал, и наистина — реши се да ми предложи незабавна женитба.

Братята си приличат по едно. Робърт има същото непоколебимо чувство за чест и затова сватбата ни стана без отлагане.

Но за нещастие прибързаното ни сватбено пътешествие се оказа тежко изпитание за мен. С настойката Робърт се проявяваше в най-добрия случай като равнодушен любовник, а без нея гледаше на акта като на задължение да продължи рода си.

Не мога да се сдържа да не сравня какво спечелих и какво загубих. Всяка нощ си лягам в леглото — слава Богу, Робърт не настоява да го споделяме — и тялото ми се гърчи и извива в страданието си от липсата на магията на сръчните пръсти на брат му.

Но Дру е безвъзвратно загубен за мен и изчезна от живота ми сякаш е мъртъв, и ми остави само копелето, което врещи в съседната стая.

Почти една година по-късно Рейчъл ми обясни, че съм имала само два пътя. Можела е да ми свари отвара, с която да ме освободи от детето, или можех да изчакам един-два месеца и да съобщя на Робърт радостната новина, след което да настоявам да се върна на острова в плантацията на моите родители, за да родя детето.

О, беше по-добре да го пометна. За едно момиче на седемнадесет мисълта да износва детето на любовника си би представлявало романтична идилия, но аз все още не си представях, че със седмици ще ми се гади и че с месеци ще ходя с противно надут корем с клатещата се походка като гъска.

И за какво? Лежах в локва от собствената си кръв и когато положиха на гърдите ми онова грозно, крехко създание, аз изпищях да го махат. Заклех се, че няма да допусна втори път подобен ужас.

Родителите ми се побъркаха, като им казах да намерят дойка. След като се бях отказала от тялото си за девет дълги месеци, не можех да позволя на онова нещо да смуче от нежните ми гърди. Нямах намерение да се будя по никое време, за да му се предлагам като безмозъчна крава.

Родителите ми ме посъветваха да не пътувам с детето поне шест месеца заради здравето му и това ми изглеждаше като затворническа присъда. Възстанових се достатъчно, за да замина за Ривърз Едж, и бих тръгнала без Стивън — без съмнение родителите ми щяха да го обсипят с нежни грижи, — но предполагах, че Робърт ще изпадне в ярост, ако не доведа в дома му безценния наследник.

Три месеца кръстосвах стаите на родителите си като тигър, затворен в клетка. Възнамерявах да представя на Робърт сина му и да отида в Ню Орлийнз и там да танцувам, да пия и да се любя с когото си харесам.

На деветдесет и първия ден наредих на татко да ми купи билет. Той се опита да ме разубеди, като ме предупреди, че ще отплавам сама, без Рейчъл, тъй като тя трябвало да остане при умиращата си майка, но аз бях твърдо решила да замина. Бях се омъжила, за да избягам от задушаващата ме любов на моите родители, и освен това не смятах да свърша там, където бях започнала.

Отначало завръщането ми в Ривърз Едж ми се стори чудесно. Чувствах се като герой, върнал се с победа от война, докато не осъзнах, че всъщност всички празнуваха появата на сина ми на белия свят.

Робърт се радваше, както дете — на новата си играчка, суетеше се и обикаляше гордо около Стивън. Искаше ми се да му съобщя истината, че детето е на Дру, но проявих достатъчно благоразумие да запазя тази информация за себе си. Вместо това се задоволих само да обявя, че ще прекарам зимата в града.

За мое пълно изумление съпругът ми не се съгласи. Един син можел да подсили рода, а два — да го осигурят, произнесе се по въпроса той.

Говорехме в спалнята ми, Робърт гледаше отражението ми в огледалото. Когато възразих, очите му станаха студени и безжалостни. Настоя да остана в Ривърз Едж и да даря Стивън с братче.

Изсмях се на изображението му в огледалото, бях уверена, че ще мога да го разубедя по някакъв начин, тъй като и преди се бях справяла лесно с него. Казах му, че ще замина за Ню Орлийнз и че с нищо не може да ме спре.

Изразих удовлетворение от неговата мъжественост, но сякаш размахах червен плащ пред разярен бик. Нека ви посъветвам никога да не правите подобна грешка с някой мъж. Такава насмешка е предизвикателство и действа като хвърлена на земята рицарска ръкавица.

Тази нощ Робърт се запи тежко. Наблюдавах в огледалото как лицето му се измени, в очите му лумна огън и без да мога даже да изскимтя, той ме сграбчи за ръката и ме завлече до леглото. Хвърли ме като чувал с картофи, възкачи ми се, разкъса сутиена ми и олигави гърдите ми.

Джентълмените от Юга може и да наричат такова нещо упражняване на съпружеските права, но това, което направи с мен Робърт, си беше истинско изнасилване.

В известен смисъл ми беше приятно, тъй като бе най-близо до чувствата, които някога беше проявявал. Но го направи без мое съгласие, не под мой контрол, а това никога няма да мога да му простя.

Но, съгласна съм, научих важен урок. Не насилвай човек извън границите, които си е поставил, но ако все пак си го позволиш, направи така, че да се почувства виновен и да страда от това. И го накарай винаги да си плаща.

Когато съвсем се изтощи, Робърт явно бе обзет от угризения, но аз направих така, че да се почувства истински виновен. Когато извиненията му прераснаха в молби за прошка, му дадох да разбере, че може да изкупи вината си само с бижута и че само с перли може да ми помогне да забравя чудовищното нещо, което ми направи. И че само ако ми подари рубин, ще легна с него отново в леглото.

Благодарение на съчувствието му сега притежавам исканите перли, една огърлица с фантастично подбрани екземпляри, а кой не би намерил в тях източник на утешение? Установих, че отново съм бременна, следователно, скоро ще получа своя рубин.

В замяна преподадох на Робърт първия му урок за жените — те не излизат никак евтини.

А след като получи и втория си син в ръцете си, ще го науча колко скъпи можем да бъдем. Може и да ми се оплаква колкото си иска, че цените се били вдигали, и за капризите на времето, но ще остана вярна на правилото: ако иска още деца от мен, ще трябва да ме прелъсти с диаманти.