Вкусът на Рая

Моника стоеше на верандата и вдишваше с пълни гърди, галена от лекия вечерен бриз. Почувства облекчение, че е успяла да излезе за малко навън, за пръв път през цялата вечер дишаше свободно.

През целия ден се държа тихо и наблюдаваше Дру за признаци, че са му известни обвиненията на Байърз, и се питаше как ли щеше да го разубеди, ако я наречеше „убийца“.

„Не — каза си. — Не мисли така и не би могъл. В противен случай не би ме допуснал да припаря до децата.“

— Ето те и теб — усмихна й се Дарси, като се промъкваше през страничната врата. — Защо ни изостави? Или ти омръзнаха фалшивите забележки на Сара Джейн?

Моника се усмихна и се обърна да го посрещне.

— Мисля, че тя не по-малко от мен иска ти и Аби да се съберете. Ако не внимаваш, може да се окаже, че ще си оженен преди началото на юни.

Усмивката му угасна.

— Няма да съм тук. Заминавам утре на зазоряване. Дойдох да се сбогуваме.

— О! — Знаеше, че рано или късно ще си тръгне, но чак пък толкова рано? Животът в Ривърз Едж нямаше да бъде същият без неговите шеги и закачки. Със сигурност щеше да съжалява за липсата на лъчезарната му усмивка. — Отидеш ли си, тук ще настане мъртвило.

— Не ми се щеше да напускам, но трябва да свърша работата си в Ню Орлийнз, за да мога след това да се отправя на север и да продам бижутата ти.

Тя вдигна поглед с внезапен прилив на нетърпение.

— Реших, че нямам нужда от парите. Можеш ли с припечеленото да купиш захарна тръстика? Дру едва ли би могъл да се противопостави, ако му я докарат с кораб и я стоварят на пристана.

— Аз ли? Че какво разбирам от този бизнес?

— Удивително лесно е да го накараш да ти приказва за това. Само му задай съответните въпроси, докато си пиете заедно ракията, и се обзалагам, че ще станеш от масата с познания, не по-малки от неговите.

— Ах, пак твоят маниер да постигаш всичко по непряк начин. С едно уточнение — в гостната ме черпи с бърбън. Смяташ ли, че ще свърши същата работа?

Съвсем импулсивно тя го хвана за ръката.

— Дру е щастливец, че има приятел като теб, Дарси О’Брайън. Надявам се, че вече го е оценил.

— Не. — Поклати глава. — Късметлията съм аз. На дванадесет години изглеждах нисък, слаб и разглезен. Побойниците в училище от пръв поглед решиха, че аз ще съм тяхната жертва. И наистина щеше да бъде така, ако не се случи наблизо Дру Самнър. Няколко пъти се застъпи за мен, което му костваше разкървавен нос и доста синини. Но за разлика от Старгел аз съм му признателен.

— Помогни ми да го спасим.

Дарси помръдна рамене.

— Замисляла ли си се как ще отреагира?

— Ще помисли, че се съюзяваме зад гърба му срещу него, но какъв друг избор ни е оставил?

— Предполагам, че си права. Няма друг начин.

Тя въздъхна тежко, тихият нощен вятър поде звука.

— Не бива да се размотаваш повече тук с мен. Дру може да те потърси.

— Да. В такъв случай нека се сбогуваме. — Подаде й ръка. — Поне за известно време. Размислих върху твоето предложение. Да се установя окончателно тук ми харесва от ден на ден все повече.

— О, Дарси, ще бъде прекрасно.

Усмихна й се, а след това я притегли и притисна към себе си със силно чувство.

— Пази се, Ники.

Пусна я и бързо се отдалечи през вратата. Моника остана съвсем сама.

Изведнъж притъмня и стана тихо. Усети изтръпване на кожата подобно на случаите, когато биваше наблюдавана скришом. Тръсна глава, обърна се и също влезе в къщата.

— Видя ли? — изсъска Сара Джейн в ухото на Аби. — Казах ли ти, че имат уговорена среща?

— Не можем да бъдем сигурни — отговори Аби за кой ли път по един и същ начин за последните няколко дни начин.

Сара Джейн беше отлична съседка, но понякога, особено след като беше слушала дърдоренето й цял ден, не съжаляваше, че не се е омъжила за Робърт.

— Но, бога ми, нали я чу за заговора срещу брат ти?

Със Сара Джейн се разхождаха в градината и „се случиха“ близо до Ники, точно когато произнасяше тези думи. Й двете спряха като по команда и наостриха уши.

— Отвори очите си. Видя ги и как се прегърнаха.

Наистина, но в този момент Аби беше заета с мислите си и безмълвно се молеше на Дарси: „Не я целувай! Ако го направиш, ще умра от мъка.“

Той не целуна Ники, но я прегърна и погледна с такъв изблик на чувства, че все пак една малка част от Аби умря.

— Искам да знам какво смяташ да предприемеш — настоя Сара Джейн.

Аби сви рамене. Изобщо не й хрумваше, че би могла да направи нещо. Приятелката й я упрекна с поучителен тон:

— Най-малкото можеш да предупредиш брат си. Освен ако не искаш да му се случи същото, каквото и на Робърт.

— Какво искаш да кажеш?

— Всички знаят как му слагаше рога. Но много малко се питат какво стана през нощта, когато умря. Все пак тя е била с него в последния му час.

— Абсурд! — Колкото и ревнива да бе, Аби не можеше да допусне, че Ники е способна на това, за което намекваше гостенката. Беше не само невъзможно, но и чудовищно. — Сама не вярваш на думите си.

— Вярвам достатъчно, за да се безпокоя, че когато утре си отида в Бел Монд, ще останеш сама с нея. Не я изпускайте от очи с брат ти.

На следващата сутрин Дру тъкмо изпрати Дарси и след като се обърна, видя Аби да ги наблюдава от предната врата. Тя се стресна, замига бързо с очи, обърна му гръб и влезе в къщата.

Последва сестра си в кухнята и застана на няколко крачки от нея.

— Какво става, Аби? Защо плачеш?

Тя взе една тенджерка с дълга дръжка и я постави шумно върху печката.

— Не плача.

— Ами. А ще ми кажеш ли защо избяга?

— Нито пък съм бягала. — Движеше се безцелно из кухнята и грабваше каквото й попаднеше под ръка — лъжица, нож, голяма купа. — Просто… съм много заета… това е всичко.

— Закуската може да почака. Другите няма да станат до няколко часа.

Най-неочаквано пусна купата и започна да плаче истински. Сълзите й бяха едри, преглъщаше риданията си, а той се намери в чудо как да я успокои. Приближи се до нея и я прегърна братски.

— Кажи ми всичко, Аби. Вероятно ще мога да ти помогна.

По ирония на съдбата бяха същите думи, които му беше казала навремето Ники. Заплака още по-неудържимо.

— Спомни си, че когато се удареше като малка, молеше мен или Робърт да те целунем по болното място, за да ти мине. Може би си вече твърде голяма за такъв начин на утешаване, но аз си оставам твоят по-голям брат.

— Зная и много те обичам. — Стисна го за ръцете и се отдръпна. — Ще се оправя. Но не желая да коментирам.

— Не, искам да ми кажеш защо плачеш. — Свърза състоянието й с отпътуването на приятеля си. — Дарси ли е причината?

В очите й бликнаха нови сълзи, които тя доблестно се опита да прикрие, сграбчи лъжицата с неистово желание да се занимава с нещо.

— Той ли е? Но през цялото време ти едва ли размени и две-три приказки с него…

Разбира се, че не бе го направила. По време на детството й всички й се присмиваха за безумното любовно увлечение — неговата горда, малка сестричка не можеше да понесе да й се присмиват отново.

— Ах, само ако знаех. Бих се опитал да ти помогна.

— Не можеш — извика истерично. — И никой не може, защото той е влюбен в Моник.

— Не е вярно.

— Зная, че е най-добрият ти приятел и така нататък, но не би могъл инак. Сара Джейн твърди, че никой мъж не може да устои на Моник, ако е решила да го съблазни.

— Сара Джейн е сприхава стара мома.

— И на мен не ми се вярваше. Но и ти самият казваше, че никога не трябва да се вярва на Моник.

Думите й му досадиха.

— Доколкото си спомням, упрекна ме, че съм прекалено упорит и че трябва да й вярвам. Съвземи се. Не можеш да разсъждаваш едновременно по два противоположни начина.

Прехапа устни и стисна дръжката на лъжицата.

— Казах ти го, преди тя да ме попита за скъпоценните камъни.

В паметта му изплува ярка картина — как Моник стиска дамската си чанта. „Не — повтаряше си наум. — Сигурно има и друго обяснение.“

— … А сега и Сара Джейн ми поръча да те предупредя.

Погледна я неразбиращо, не беше чул предишните й думи.

— За какво?

— Относно Дарси и Моник. Нали ти казах, че го чухме как спомена за заселването си недалеч от нас с цел да е близо до нея.

Дру вече знаеше за намерението му да се пресели, предишната вечер до полунощ го беше разпитвал как се отглежда захарна тръстика. Но перспективата беше далечна, а другото представляваше истинско предателство. Може би Моник би излъгала само него, но не и приятеля му.

„Ники също не би ме измамила“ — помисли си с непозната досега убеденост.

— Аби, не разсъждаваш логично. Веднъж защитаваш Ники, а след това я заливаш с обвинения. Какво ти става?

— Не зная. Но Сара Джейн смята, че не трябва да я изпускаме от очи. За да предотвратим това, което се е случило на Робърт, да не стане и с теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам — изхълца за втори път и хвърли лъжицата на пода. — Кълна ти се, нищо повече не ми е известно.

Дру я проследи с поглед как изтичва навън от стаята и се почувства безпомощен. Вдигна лъжицата и я остави на мястото й. В едно беше съгласен напълно със сестра си — и той не беше ориентиран какво ставаше около него.