Вкусът на Рая

Късно през нощта Дарси застана пред стаята си в постройката за ергени и се вслуша в грохота на приближаващата буря, вперил очи в къщата. От стаята на Аби се процеждаше слаба светлина и той се питаше какво ли правеше тя. Може би четеше, клюкарстваше със Сара Джейн или просто си мислеше преди лягане?

Образът й бе влязъл натрапчиво в съзнанието му. Той се усмихна, но после разтърси силно глава. Превъртял ли беше, че се забавляваше с мисли за сестрата на най-добрия си приятел. „Прости ми, Господи, но кой можеше да предположи, че чаровната Аби ще стане такава красавица!“

„Това е без значение“ — продължи мисълта си той. Аби не можеше да покаже по-малка незаинтересованост към него. Едва ли беше погледнала дори един-два пъти в неговата посока, беше си бърборила само със Сара Джейн по време на продължителната официална вечеря. И ако Ники не се беше случила до него, изобщо нямаше да има с кого да обели и дума.

Дарси се усмихна при тази мисъл. Беше се убедил, че Дру преднамерено избягваше жена си. Може и да си е имал едно наум, но едва ли безпаричието беше причина за каменното му мълчание. Дру я гледаше по такъв начин, че беше съвсем очевидно, че се интересува от Ники много повече, отколкото му се искаше да покаже.

Поради тази причина Дарси измисли пътуването до Ню Йорк на следващия ден. Наистина Дарси можеше и сам да помоли капитан Старгел за услуга, но последният беше задължен на Дру. Затова настоя Дру да го придружи, искаше да събере Самнърови заедно, далеч от обичайното им място и свързаните с него спомени.

Като се имаше предвид нетърпението, с което Ники се отзова на предложението му, Дарси предположи, че ще чуе една изключително интересна история.

И нямаше да се успокои, докато не научеше и двете й версии.

Моник

1867 г.

Оказа се, че съм била права онази нощ, която прекарах с Дру — сега наистина има с какво да го обвържа към себе си завинаги. В другата стая нашата дъщеря, засега още бебе, чака баща й да се завърне у дома.

Ще дойде времето, когато чрез Елизабет ще мога да си отмъстя.

Но дотогава ще бъда задоволена с диамантената брошка, която Робърт ми подари за това, че родих дъщеря му. Струва цяло състояние и, о, колко прекрасно блести върху гърдите ми. Толкова й се радвам, че мисля да помоля Дру да купи и гривната от същия комплект.

Само ако можеше да види колко всеотдайно Робърт обожава дъщеря ни. Всяка нощ лягам да спя с мечтата, че някой ден Дру ще се завърне окончателно вкъщи. Представям си как стоим заедно и наблюдаваме Робърт да си играе с децата и аз случайно му казвам, че може да се окаже фатално, ако Робърт научи, че скъпите му Стивън и Елизабет не са в действителност негови.

Ще поставя Дру пред избор. Ако заплатата му в армията не е достатъчна, за да ми купи диаманти, то това е негов, а не мой проблем. Има две възможности: или ще плати моята цена, или ще може да наблюдава лицето на брат си, когато му кажа истината. Печеля и в двата случая — или ще си отмъстя, или ще обогатя своята колекция от бижута.

Точно сега едва ли ще мога да получа друг скъпоценен камък от съпруга си. Не само защото Робърт непрекъснато се оплаква от недоимък, но и при наличието на три здрави деца е загубил всякакъв интерес да спи с мен.

Отпраших за града както заради удоволствията, така и поради скъпоценностите. Там мога да срещна много мъже, които не са неблагодарни, и са щастливи да възнаградят красотата ми със скъпоценен камък по тяхна инициатива. Въпреки че по-скоро тези дни Ню Орлийнз е потопен в мрачна атмосфера, породена от слуховете за отцепване и война.

Мисълта за недодялани войници, тропащи из къщата, е непоносима за мен. Не че се боя за живота си — не се и съмнявам, че те биха споделили с мен моето очарование — но нито един трезвомислещ офицер не би ми дал гаранции за сигурността на бижутата ми.

За да ги съхраня, си направих скривалище в гардероба. Никой не знае къде са, дори и Рейчъл, тъй като не бих желала клюките да разкрият местонахождението му. Тези скъпоценни камъни са моята сигурност и застраховка за това, че каквото и да се случи, ще мога да продължа да живея както намеря за добре.

За по-сигурно ще сложа на същото скришно място и моя дневник. Не мога да обясня защо, но имам чувството, че не трябва да допускам някой да узнава най-съкровените ми мисли.

Аби пристъпваше от крак на крак, вперила очи в горната площадка на стълбището в очакване на някакво раздвижване. „Побързай, Ники! — казваше си мислено. — Изчерпа търпението на всички.“

— Не зная защо трябва да я чакаме — оплака се Сара Джейн до нея. — Моник ни задържа вече десет минути.

— Сбогува се с децата. Мъничето не желае да я пусне да върви.

— Нито пък аз. Това трябваше да бъде нашата екскурзия, Аби. Защо ли й трябва да се влачи подир нас.

Но Аби знаеше — Дарси я бе помолил.

Стана й приятно и рискува да хвърли бегъл поглед към него. Той стоеше пред вратата, униформата го правеше висок и красив, и сърцето на Аби се сви, като видя, че гледа със същото нетърпение нагоре.

— Ще изпуснем парахода — не спираше Сара Джейн.

— Слушай, не идва ли вече? Аби, по-добре е да я извикаш.

Дарси хвърли поглед към тях. Аби се смути, че я хвана да го гледа, и отмести поглед точно в момента, когато Ники се появи. Може би и тя беше чула монотонния грохот на приближаващата се машина.

— Трябва да оправиш полата си — каза Сара Джейн на Ники, щом се присъедини към тях. — Въпреки че на твое място може би щях да предпочитам мъжете да се зазяпват във фустаните ми.

Ники сведе глава към края на роклята си.

— Връзките са се развързали. О, ако имах велкроу.

— Какво? — Сара Джейн я погледна с изненада. Ники се смути и Аби я заведе до приемния салон.

— Ето тук можеш да оправиш фустана си, като ползваш малкото огледало.

Ники се засмя.

— Значи такова било предназначението на тези огледала. Винаги досега считах за странно, че са закачени най-отдолу. Иначе човек трябва да се реши или да си мие зъбите в легнало положение.

Ники отхлаби колана на полата си, за да завърже фустанелата си, и Аби не можа да сдържи усмивката си. Защо винаги, когато се случеше наблизо, се поддаваше на чара на тази жена? Познатото изражение на лицето и лекото учудване по повод на неща, които Аби беше приела за даденост, я караха да повярва, че Ники наистина е друг човек — чужденка, дошла, за да ги обсипе с обич.

В този момент Дарси им извика от хола да побързат и тя се сети защо не се доверяваше на Ники — заради начина, по който Дарси се отнасяше към нея.

Ники се присъедини към останалите, а Аби се забави, за да се съвземе. Завистта беше грозно чувство и тя се мразеше за това, но откровено казано, предпочиташе Ники да беше избрала да си остане в къщи.

Малко по-късно Дру си помисли същото, малко преди параходът да хвърли котва в градския пристанищен док. Остана изненадан, че и тя се бе включила в излета, но Господ му беше свидетел, че нямаше причини за чудене. Независимо дали имаше амнезия, или не, не беше в стила на Моник да пропусне пътуване до града.

Зърна ръчната й чанта, която притискаше до себе си, беше толкова издута и тежка, че той се запита какво ли носеше тя. Дали не беше опаковала багаж за двудневен престой? Последното нещо, което можеше да си позволи сега, бе скандал с нея, след който да стане обект на градските клюки.

Хвърли поглед към простиращия се в далечината любим Ню Орлийнз и разбра, че този ден ще бъде много тежък. Външно градът не се бе променил толкова много от времето на войната, но в съзнанието на хората Кресънт сити още се съпротивляваше на потисничеството на янките. Окупацията беше сравнително безкръвна, но липсата на разбиране между победител и победени беше причина за военни стълкновения, които дълго вълнуваха хората.

Дру разбираше и двете страни, принадлежеше на единия лагер, но служеше на другия, като никой не го приемаше напълно за свой. В очите на янките представляваше плантатор от Юга, чиято лоялност винаги щеше да бъде обект на съмнение. Старите му познати виждаха, само синята му униформа на войник от американската армия.

Съжали, че е послушал Дарси. Беше унизително и без съмнение — безполезно да проси услуга от Бък Старгел, но много се нуждаеше от лопати и торби с пясък. Ако завалеше проливен дъжд, брегът на реката щеше да се подрони и нивите му да се наводнят, след което трябваше да се прости с реколтата си от захарна тръстика.

— Сигурна ли си, че децата ще бъдат гледани добре? — чу Моник да задава въпрос зад него.

Стресна се и се обърна към нея, там бяха още Аби и Сара Джейн.

— Бърта е служила на моето семейство през целия си живот — намуси се Сара Джейн. — В сигурни ръце са, все едно че аз ги наглеждам.

— Убедена съм, че си права. — Моник се усмихна насила. — Просто ми е трудно да бъде далеч от тях. Не мога да не се тревожа. — По-добре щеше да бъде, ако си беше замълчала — не можеше да трогне с приказки Сара Джейн. Мис Хокинз беше истинска южнячка — състрадателна и всеотдайна, — докато не извършиш предателство спрямо нея.

— Ако беше дори съвсем малко искрена в загрижеността си — каза Сара Джейн, като се отдалечаваше под ръка с Аби, — щеше да си останеш вкъщи.

Моник прехапа устни обидена, Дру неволно направи стъпка напред. Спомни си как тя успокояваше Андрю след кошмарите му, след което беше легнала на пода до Елизабет, и накрая — без да иска — лицето й, когато я целуна в хола.

Целувката беше оставила у него чувство на приятна възбуда, което го преследваше по начин, непознат за него досега, особено в моментите, когато не бяха в леглото. Желанието му да целува жена бе станало за него повече от биологическа потребност, той искаше да се разтопи, да се слее с нея, докато станат едно цяло.

Спря се на минутата. По дяволите, тя го оплиташе в някоя от своите магии, но толкова незабележимо и умело, че той почти бе повярвал, че е друга личност.

Моник винаги го бе предизвиквала физически, сексът никога не беше проблем между тях. Към нея го влечеше страст, а не симпатия, не можа ли да прозре това досега?

Тръсна глава и се отърси, насили се да върне вниманието си към дамската й чанта. Беше уверен, че съдържанието й, което я издуваше, съдържаше доказателства за стария начин на изневяра.

Моник не се нуждаеше от успокояване, а от зорко наблюдение.

Но кой щеше да я пази? Дру трябваше да посети Старгел, а след това да намери посредник, за да му продаде бъдещата реколта от захарна тръстика. Сара Джейн и Аби не можеха, а и не искаха да бъдат с нея, така че оставаше Дарси.

Да, идеята беше добра, представляваше най-доброто решение. Но като си помисли, че приятелят му ще се мотае цял ден с жена му, усети неопределено чувство на невъзвратима загуба.