Във вечната гора

XXX

— Носела е сини обувки — обяви Ретанкур, като остави на бюрото на Адамсберг найлонов илик.

Адамсберг погледна плика, после лейтенанта. Ретанкур държеше котарака под мишница и Пухчо, увесил глава и крака, блажено се оставяше да го разнасят като парцал. Адамсберг не се надяваше на толкова бърз резултат. Честно казано, не се надяваше на никакъв резултат. Но ето че обувките на ангела на смъртта стояха на бюрото му, износени, изкривени — и сини.

— Няма никаква следа от боя по подметките — добави Ретанкур. — Но това е нормално, тъй като последните две години са били много носени.

— Разкажете ми — каза Адамсберг, като кацна на шведската табуретка, която специално бе избрал за кабинета си.

— Къщата е непродаваема и агенцията по недвижимите имоти не я поддържа. Никой не я е почиствал след ареста. Обаче беше празна. Нямаше нито мебели, нито посуда, нито дрехи.

— Тоест? Обир?

— Да. В квартала всички са знаели, че сестрата няма семейство и че вещите й са в много добро състояние. И постепенно са обрали всичко. Обиколих жилищата със самонастанили се семейства и един цигански табор. Освен обувките открих една блуза и едно одеяло, които са й принадлежали.

— Къде?

— В една каравана.

— Обитавана?

— Да. Но не ни трябва да знаем от кого, нали?

— Не ни трябва.

— Обещах на дамата да й заменя обувките. Тя няма друг чифт, има само терлици. Така че й липсват.

Адамсберг заклати краката си.

— Сестрата — промърмори той — е убивала старци с инжекции в продължение на четирийсет години. Станало й е истинска професия, традиция на полувековен живот. Защо изведнъж ще се насочи към окултното и ще наеме копачи, за да изравя девственици? Не разбирам, тази рязка промяна не с логична.

— Действията на сестрата поначало не са логични.

— Напротив, всяка лудост е логична, всяка лудост следва определена траектория.

— Може би престоят в затвора я е променил.

— Така предполага и патоложката.

— Защо казвате „девственици“?

— Защото и Паскалин, и Елизабет са били такива. И мисля, че това е важно за осквернителката. Сестрата също никога не е имала партньор.

— В такъв случай би трябвало отнякъде да е разбрала за Паскалин и Елизабет.

— Да, да е живяла в Горна Нормандия. На медицинските сестри се доверяват повече, отколкото самите те го желаят.

— Има ли следа от нея там?

— Не, няма никаква жертва в Запада, освен в Рен. Което нищо не значи. Тя непрекъснато се е местила от град на град, стояла е по няколко месеца, после е изчезвала като сянка.

— Какво е това? — попита Ретанкур, посочвайки еленовите рога, положени на пода в кабинета на Адамсберг.

— Трофеи. Една вечер ми ги предложиха и аз ги отрязах.

— Десетовръх все пак — оцени Ретанкур. — Защо ви ги предложиха?

— Защото ме помолиха да отида да ги видя и аз отидох. Но не съм сигурен дали ме повикаха заради елена. Казва се Големия рижавец.

— Кой?

— Той.

— Примамка? За да ви заведат на гробището в Опортюн?

— Може би.

Ретанкур повдигна едните рога, подържа ги, после внимателно ги остави.

— Не трябва да се разделят — каза тя. — Какво друго научихте там?

— Че в свинската зурла има кост.

Ретанкур пропусна новината покрай ушите си и нарами котарака.

— Прилича на двойно сърце — продължи Адамсберг. — Научих също, че можеш да лекуваш неразположението си със свети мощи, да си осигуриш вечен живот и че сред останките на свети Йероним е имало и овчи кости.

— Какво друго? — попита Ретанкур, която търпеливо чакаше да дойде истинската информация, онази, която би я заинтересувала.

— Че двамата мъже, които са разкопали гроба на Паскалин Вилмо, са може би Диала и Сламката. Че смъртта на Паскалин е причинена от паднал от църквата камък, че три месеца по-рано една от котките й е била убита, скопена и оставена пред вратата й.

Адамсберг внезапно вдигна ръка, уви крака около краката на табуретката и набра някакъв номер на телефона си.

— Освалд? Ти знаеше ли, че котката на Паскалин е била оставена окървавена пред вратата й?

— Нарцис ли? Всички в Опортюн знаеха. Той беше прочут котарак, заради теглото си. Тежеше над единайсет кила, за малко да спечели един регионален конкурс. Но това беше миналата година. Ерманс й даде нова котка. Ерманс обича котките, защото са чисти.

— Знаеш ли дали другите котки на Паскалин бяха мъжки?

— До една бяха женски, беарнецо. Има ли значение?

Една друга нормандска хитрина, бе забелязал Адамсберг, се състоеше в това да зададеш въпрос, като създадеш впечатление, че отговорът изобщо не те интересува. Точно както направи Освалд.

— Питах се защо този, който е убил Нарцис, си е дал труда да го скопи.

— Който ти е казал това, те е излъгал. Нарцис беше кастриран от доста време и по цял ден спеше. Единайсет кила не се качват току-така.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, нали Ерманс избра некастриран котарак, за да си имат женските малки.

Адамсберг се намръщи и набра друг номер, докато Ретанкур ядосано прибираше плика с обувките. След дванайсет часа обикаляне бе изровила забележителна връзка между сестрата и труповете в Шапел, а комисарят не проявяваше никакъв интерес.

— Толкова ли са спешни ташаците на този котарак? — сухо попита тя.

Адамсберг й направи знак да седне, беше се свързал с кюрето от Менил.

— Освалд твърди, че Нарцис е бил кастриран. Значи няма как да са му отрязали гениталиите.

— С очите си го видях, господин комисар. Паскалин го донесе в църквата в една щайга, за да го благословя. Сума време се разправя с мен, когато й отказах. Котаракът беше удушен и гениталиите му представляваха кървава каша. Какво повече да ви кажа?

Адамсберг чу кратко шляпване и се запита дали кюрето не бе уловило муха.

— В такъв случай нищо не разбирам — каза той. — Всички в Опортюн са знаели, че Нарцис е кастриран.

— Явно този, който го е убил, не е знаел. Може да не е бил местен. И да не е обичал самците, ако мога да добавя към разследването ви тази гледна точка.

Адамсберг затвори телефона си и отново заклати крака, озадачен.

— И да не е обичал самците — повтори той на себе си. — Проблемът, Ретанкур, е, че дори хората, които не разбират от котки, знаят, че един сънлив единайсеткилограмов котарак непременно е кастриран.

— Не и Пухчо.

— Пухчо е феноменален случай, той не се брои. Въпросът си остава — защо убиецът на Нарцис е кастрирал кастриран котарак?

— Да бяхме се заели с убиеца на Диала.

— Точно това правим. Да си обсебен от гробове на девици и да кастрираш кастрирани котараци — не може да няма връзка. Само тази котка на Паскалин е била мъжка и само нея са убили. Сякаш са искали да премахнат всяко мъжко присъствие около Паскалин. Или може би да пречистят средата й. Да пречистят и гроба й, като сложат вътре някакъв невидим еликсир.

— Докато не знаем дали двете жени са били убити, ще действаме на тъмно. Нещастни случаи или убийства, убиец или осквернител — разликата е от земята до небето. Няма начин да разберем.

Адамсберг се свлече от табуретката и закрачи из стаята.

— Има начин — каза той, — ако ви се занимава.

— Какво трябва да направя?

— Да намерите камъка, който е счупил главата на Паскалин. Според хипотезата за нещастния случай той се е откъртил от стената на църквата. Според хипотезата за убийството е бил на земята и убиецът го е използвал, за да убие. Паднал камък или оръдие на убийство. Във втория случай камъкът би трябвало да носи следи от престоя си на въздух. Тялото е намерено до южната стена на църквата. Няма причина камък, зазидан в стената, да е обрасъл с мъх. Ако обаче е бил в тревата, би трябвало обърнатата му на север страна да е покрита с мъх. При този климат това е неизбежно и става бързо. А както познавам Девалон, съмнявам се да е търсил следи от мъх по камъка.

— Къде е този камък? — попита Ретанкур и вече готова да тръгва, остави котката на пода.

— В жандармерията в Еврьо или на сметището. Девалон е агресивен и не особено компетентен полицай, Ретанкур. Трябва да сте особено настойчива, за да стигнете до камъка. По-добре не го предупреждавайте. Способен е да го изхвърли някъде само за да ни направи напук. Особено ако се е издънил в това разследване.

Котаракът се разтревожи и измяука. Усещаше, че любимото му убежище е на път да го изостави. Три часа по-късно, когато лейтенант Ретанкур вече беше в Еврьо, Пухчо продължаваше упорито да страда, залепил нос за вратата на Бригадата, която преграждаше достъпа на малкото му телце до обсебилата съзнанието му изчезнала жена. Адамсберг насила занесе животното на Данглар.

— Капитане, тъй като имате влияние над тази твар, обяснете й, че Ретанкур ще се върне, дайте й чаша вино и въобще вижте там, направете нещо, за да престане да се жалва.

Адамсберг рязко млъкна.

— Да му се не знае — възкликна той и пусна Пухчо, който падна на пода и изстена.

— Какво? — попита Данглар, притеснен от отчаянието на животното, което скочи в скута му.

— Сега разбрах историята с Нарцис.

— Време беше — изръмжа майорът.

Точно в този момент се обади Ретанкур. Ясно се чу гласът й по мобилния и Адамсберг не можа да определи кой се заслуша по-внимателно — Данглар или котката.

— Девалон не ми разреши да видя камъка. Този тип не може да ни търпи, би употребил и груба сила, за да ни попречи.

— Трябва да има начин, Ретанкур.

— Не се безпокойте, камъкът е вече в багажника на колата ми. И е покрит с мъх от едната страна.

Данглар се запита дали начинът на Ретанкур не беше свързан с още по-груба сила от този на Девалон.

— Имам новина — каза Адамсберг. — Знам какво се е случило с Нарцис.

Ами да, помисли Данглар обезсърчено, всички го знаят от две хиляди години. Нарцис се е влюбил в отражението си във водата, опитал се е да го улови и се е удавил.

— Не са му отрязали ташаците, отрязали са му пишката — обясни Адамсберг.

— Хубаво — каза Ретанкур. — Докъде сме стигнали, господин комисар?

— До нещо абсолютно ужасно. Връщайте се бързо, лейтенант, котаракът не се чувства добре.

— Защото си тръгнах, без да го предупредя. Дайте да го чуя.

Адамсберг коленичи и завря слушалката в ухото на котката. Познаваше един овчар, който телефонираше на овцата водач, за да поддържа психологическото й равновесие, така че тези неща не го учудваха. Спомняше си дори името на овцата — Жорж Санд. Може би някой ден костите на Жорж щяха да станат част от нечии свети мощи. Проснат на гръб, котаракът слушаше Ретанкур, която му обясняваше, че ще се върне.

— Какво казва? — попита Данглар.

— Двете жени са били убити — каза Адамсберг и се изправи. — Съберете всички. Колоквиум след два часа.

— Убити? Само заради удоволствието да им отворят гробовете три месеца по-късно?

— Знам, Данглар, няма логика. Но да отрежеш пишката на котарак също не е особено логично.

— Напротив — възрази Данглар, който, винаги когато беше объркан, се оттегляше в храма на знанието, така както други се оттеглят в манастир. — Познавам зоолози, които го намираха за съвсем логично.

— Тоест режеха?

— Режеха.

— С каква цел?

— За да извадят костта. Има кост в пишката на котараците.

— Подигравате ли ми се, Данглар?

— Че защо? В свинската зурла как има!