Във вечната гора

XXXVI

В шестнайсет и четирийсет Фроаси довърши настройката на приемателното устройство в спалнята на Адамсберг. Добре чуваше гласа на Веранк въпреки гласовете и стъпките на колегите му, тътренето на столове и шумоленето на хартия.

Изчисти смущенията и думите на Веранк стигнаха до нея високи и ясни. Той говореше с Ретанкур и Жюстен. Фроаси се заслуша в лекия и приглушен глас на лейтенанта и намали още повече паразитния фонов шум. Веранк сядаше на бюрото си. Чу потракването на клавишите и после няколко думи, които той каза на себе си. Вече няма къде болката да приютя, Фроаси хвърли недоволен поглед към машинката, която безцеремонно изливаше грижите на Веранк в спалнята на Адамсберг. Имаше някакво посегателство в това следене на Веранк. Недостойна борба, каза си тя, докато затваряше вратата, в която напълно съзнателно се бе включила.