Взривената въздушна кула

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА Понеделник, 11 юли

ЧАСЪТ БЕ ШЕСТ сутринта в понеделник, когато Сузан Линдер от „Милтън Секюрити“ звънна на Микаел Блумквист на синия Т 10.

– Никога ли не спиш? – попита сънено Микаел.

Погледна Моника Фигерула, която вече бе станала и обула шортите си за джогинг, но не и тениската си.

– Спя, но ме събуди дежурният. Тихата аларма, която инсталирахме в жилището ти, се е включила в три тази сутрин.

– Така ли?

– Така че отидох да видя какво е станало. Можеш ли да наминеш към „Милтън Секюрити“ сега сутринта? Просто между другото.

ТОВА Е СЕРИОЗНО – каза Драган Армански.

Часът бе малко след осем, когато се срещнаха пред един монитор в съвещателната зала на „Милтън Секюрити“. На срещата бяха Драган Армански, Микаел Блумквист и Сузан Линдер. Армански бе повикал и Юхан Фреклунд, 62-годишния бивш криминален инспектор в полицията на Сулна, сега шеф на оперативна единица в „Милтън“, както и бившия криминален инспектор Сони Буман, на 48, който следеше аферата „Саландер“ от самото начало. Обсъждаха филма от охранителната камера, който Сузан Линдер току-що им бе показала.

– Това, което виждаме, е как Юнас Сандберг отваря вратата на жилището на Микаел Блумквист в 3,17 часа тази сутрин. Има си ключове… Спомняте си, че онзи ключар Фаулсон направи отпечатък от резервните ключове на Блумквист преди няколко седмици, когато той и Йоран Мортенсон влязоха с взлом в апартамента.

Армански мрачно кимна.

– Сандберг се задържа в жилището около осем минути. През това време прави следното. Взема малък пластмасов плик от кухнята, който пълни с нещо. После отвинтва задния капак на високоговорителя от уредбата, която имаш в дневната, Микаел. И там поставя плика.

– Хм – каза Микаел Блумквист.

– Това, че взема плик от кухнята ти, е показателно.

– Плик от „Консум“, в който държа малки франзели – каза Микаел. – Слагам сирене и други продукти.

– И аз правя същото у дома. Показателното е, разбира се, че по плика има твои отпечатъци. После взема стар брой на СМП от кошчето ти за боклук в антрето. Използва една страница от вестника, за да загърне предмет, който поставя най-горе в гардероба те.

– Хм – отново каза Микаел Блумквист.

– Същата работа. Вестникът носи твоите отпечатъци.

– Разбирам – каза Микаел Блумквист.

– Към пет отидох в жилището ти. И ето какво намерих. Във високоговорителя ти сега има около 180 грама кокаин. Взех проба от един грам, ето я тук.

Тя постави на масата малко пликче за улики.

– А в гардероба? – запита Микаел.

– Около 120 000 крони в брой.

Армански даде знак на Сузан Линдер да изключи монитора. Погледна Фреклунд.

– И тъй, Микаел Блумквист е замесен в търговия с наркотици – каза добродушно Фреклунд. – Вероятно вече се безпокоят и се питат с какво се занимава Блумквист.

– Това е ответен ход.

– Ответен ход?

– Забелязали са охранителите на „Милтън“ в Моронгова снощи.

Армански разказа каквото бе научил от Моника Фигерула за излета на Сандберг до Моронгова.

– Малък пъргав пор – каза Сони Буман.

– Но защо точно сега?

– Най-вероятно са разтревожени заради материала, който очакват да излезе в „Милениум“, когато започне процесът – каза Фреклунд. – Ако арестуват Блумквист за търговия с наркотици, доверието в него силно ще спадне.

Сузан Линдер кимна. Микаел Блумквист се колебаеше.

– И тъй, как ще се справим с това? – попита Армански.

– Нищо няма да правим – предложи Фреклунд. – Ще си седим с асото в ръката. Имаме отлична документация как Сандберг слага улики в жилището ти, Микаел. Нека капанът щракне. Веднага ще докажем невинността ти и освен това ще имаме още едно доказателство за криминалното поведение на Секцията. С удоволствие бих станал обвинител, когато тези типове застанат на скамейката.

– Не знам – каза бавно Микаел Блумквист. – Процесът започва вдругиден. „Милениум“ излиза в петък, на третия ден от процеса. Ако смятат да ме арестуват за търговия с кокаин, това би трябвало да се случи, преди да излезе вестникът, така че аз няма да мога да обясня как е станало. Това означава, че рискувам да седя в ареста и да пропусна развитието на делото.

– С други думи, имаш причини тази седмица да си под вода – предложи Армански.

– Ами… трябва да работя с ТВ 4 и да направя някои други приготовления. Няма да е подходящо…

– Защо точно сега? – внезапно запита Сузан Линдер.

– Какво имаш предвид? – запита Армански.

– Имаха три месеца да хвърлят кал по Булмквист. Защо действат точно сега? Каквото и да правят, не могат да попречат на публикацията.

Седяха мълчаливо около масата известно време.

– Може би не са разбрали какво се каниш да публикуваш, Микаел – каза бавно Армански. – Знаят, че имаш нещо наум… но може би мислят, че имаш само доклада на Бьорк от 1991-ва.

Микаел колебливо кимна.

– Не са разбрали, че смяташ да разкриеш цялата Секция. Ако става дума само за доклада на Бьорк, достатъчно е да предизвикат недоверие в теб. Евентуалните ти разкрития ще отпаднат с арестуването ти. Голям скандал. Известният журналист Микаел Блумквист арестуван за тежко престъпление с наркотици. Шест до осем години затвор.

– Може ли да получа две копия от охранителния филм? – помоли Микаел.

– Какво ще правиш?

– Едно копие за Едклинт. После ще се срещна с ТВ 4. След три часа. Мисля, че ще бъде добре да се подготвим и да покажем това по телевизията, когато гръмне.

МОНИКА ФИГЕРУЛА ИЗКЛЮЧИ дивидито и остави дистанционното на масата. Срещнаха се във временния офис на Фридхемсплан.

– Кокаин – каза Едклинт. – Грубо пипат.

Моника Фигерула изглеждаше замислена. Хвърли поглед на Микаел.

– Мислех, че е най-добре да знаете – каза той, свивайки рамене.

– Не ми харесва това – каза тя. – Издава някакво отчаяние, което не е обмислено докрай. Трябва да разберат, че ти няма просто да се оставиш да те затворят в бункера в Кумла, ако те хванат за престъпление с наркотици.

– Така е – каза Микаел.

– И дори да те осъдят, винаги има висящ риск хората пак да повярват в онова, което твърдиш. И колегите ти в „Милениум“ също няма да мълчат.

– Освен това струва доста пари – каза Едклинт. – Значи имат бюджет, който им позволява, без да им мигне окото, да отделят 120 000 крони, плюс цената на кокаина.

– Знам – каза Микаел. – Но планът наистина си струва. Разчитат Лисбет Саландер да попадне в психиатрията, а аз да изчезна в облак от подозрения. Освен това вероятно вярват, че вниманието ще се насочи върху Сепо, а не върху Секцията. Доста добра изходна точка.

– Но как ще убедят Отдела за наркотици да направи обиск при теб? Искам да кажа, че едно анонимно обаждане не е достатъчно някой да изрита вратата на дома на известен журналист. И ако нещо трябва да стане, то трябва да е в близките дни.

– Е, не знаем нищо за плановете им – каза Микаел.

Усети умора и пожела всичко вече да е минало. Изправи се.

– Къде отиваш сега? – запита Моника Фигерула. – Искам непременно да знам къде ще се намираш в близко време.

– На обяд имам среща с ТВ 4. После ще хапнем агнешко с Ерика Бергер при Самир в шест. Ще уточним комюникето за пресата, с което ще излезем. Останалата част от вечерта ще съм в редакцията, предполагам.

Очите на Моника Фигерула се присвиха, щом чу името на Ерика Бергер.

– Искам да поддържаме контакт през целия ден. А и докато започне процесът.

– Окей. Може да се преместя при теб за ден-два – каза Микаел и се усмихна, сякаш се шегуваше.

Моника Фигерула помръкна. Бързо погледна към Едклинт.

– Моника е права – каза Едклинт. – Мисля, че ще е най-добре да бъдеш невидим, докато това отмине. Ако те хване полицията за наркотици, трябва да мълчиш, докато не свърши процесът.

– Спокойно – каза Микаел. – Не смятам да се паникьосвам и да разруша всичко. Гледайте си вашата работа, аз ще си гледам моята.

ТЯ ОТ ТВ 4 едва сдържаше възбудата си от новия снимков материал, който ѝ предостави Микаел Блумквист. Микаел се усмихна на глада ѝ. Цяла седмица се трудеха като зверове, за да спретнат ясен материал за Секцията за телевизионно ползване. И продуцентът ѝ, и шефът на новините в ТВ 4 бяха разбрали какъв удар ще бъде този сюжет. Той бе произведен при най-голяма секретност и с участието на неколцина. Приеха изискването на Микаел материалът да излезе вечерта на третия ден от началото на процеса. Решиха да направят едночасово извънредно излъчване в новините.

Микаел ѝ даде голям брой фотоси за занимавка, но нищо не можеше да се сравни с живата картина по телевизията. Видеофилмът, показващ с пределна яснота как назован с името си полицай поставя кокаин в жилището на Микаел Блумквист, направо я събори.

– Страхотно! – каза тя. – Заглавие: Тук Сепо поставя кокаин в жилището на журналист.

– Секцията, не Сепо – поправи я Микаел. – Не прави грешката да ги смесваш.

– Но Сандберг работи за Сепо – възрази тя.

– Да, но на практика е инфилтриран. Разликата трябва да се подчертае.

– Окей. Всъщност герой на историята е Секцията. Не Сепо. Микаел, можеш ли да ми обясниш как става така, че точно ти вечно се забъркваш в такива скандални неща? Имаш право. Това ще е по-силно и от аферата „Венерстрьом“.

– Ами чист талант, предполагам. По ирония на съдбата и този материал започва с подобна на „Венерстрьом“ афера. Шпионска афера от шейсетте години.

В четири следобед се обади Ерика Бергер. Намираше се на заседание с издателите на вестници, за да изложи възгледите си за планираните съкращения в СМП, които бяха довели до остър конфликт с профсъюзите след напускането ѝ. Обясни, че ще закъснее за уговорената вечерна среща в „Гърнето на Самир“ в шест и че няма да може да дойде преди шест и половина.

ЮНАС САНДБЕРГ ПОМОГНА на Фредрик Клинтон да се премести от инвалидната количка на канапето в стаята за почивка, която беше командният пулт на Клинтон в главната квартира на Секцията на Артилеригатан. Клинтон тъкмо се бе завърнал от диализа, продължила цялата сутрин. Чувстваше се прастар и безкрайно уморен. Почти не беше спал през последните денонощия и желаеше най-сетне всичко да е свършило. Едва-що се бе настанил в леглото както трябва, когато пристигна Георг Нюстрьом.

Клинтон събра сили и попита:

– Готово ли е?

Георг Нюстрьом кимна.

– Сега се срещнах с братята Николич – каза той. – Ще струва петдесет хиляди.

– Имаме пари – каза Клинтон.

Ех, мамка му, да беше отново млад…

Обърна глава и разгледа един по един Георг Нюстрьом и Юнас Сандберг.

– Някакви угризения? – запита.

И двамата поклатиха глави.

– Кога ще стане? – запита Клинтон.

– Вътре в двайсет и четири часа – каза Нюстрьом. – Адски е трудно да разберем къде е Блумквист, но в най-лошия случай работата ще трябва да се свърши извън редакцията.

Клинтон кимна.

– Има една възможност още тази вечер, след два часа – каза Юнас Сандберг.

– Така ли?

– Ерика Бергер му се обади преди малко. Ще вечерят в „Гърнето на Самир“ довечера. Кръчма в близост до Белмансгатан.

– Бергер… – каза замислено Клинтон.

– Надявам се, за Бога, тя да не… – каза Георг Нюстрьом.

– Няма да е чак такава грешка – прекъсна го Юнас Сандберг.

Клинтон и Нюстрьм го погледнаха.

– Съгласихме се, че Блумквист е човекът, който съставлява най-голямата заплаха срещу нас и който по всяка вероятност ще публикува нещо в следващия брой на „Милениум“. Не можем да спрем това. Затова трябва да подкопаем доверието в него. Ако бъде убит в някаква разправия с подземния свят и после полицията намери наркотици и пари в жилището му, следствието ще бъде принудено да си направи съответните изводи. В такъв случай няма най-напред да почнат да ровят за конспирации, свързани с Полицията за сигурност.

Клинтон кимна.

– Всъщност Ерика Бергер е любовница на Блумквист – каза Сандберг с гримаса. – Тя е омъжена, значи е невярна съпруга. И ако и тя умре, това ще породи множество различни предположения.

Клинтон и Нюстрьом се спогледаха. Сандберг бе истински талант в създаването на димни завеси. Но и Клинтон, и Нюстрьом изпитваха съмнения. Сандберг бе доста безскрупулен, когато решаваше подобни въпроси. Това не беше хубаво. Убийството представляваше крайна мярка, която не се прилагаше само защото се разкриваха добри възможности. Не беше обикновено решение, а само мярка, до която се прибягваше при липса на други алтернативи.

Клинтон поклати глава.

Collateral damage[47] – каза си наум. Внезапно изпита погнуса от цялата работа.

След цял един живот в служба на кралството седим тук като прости наемни убийци. Онова със Залаченко бе необходимост. Бьорк – наистина жалко, но Гулберг бе прав. Бьорк щеше да се предаде. Блумквист… вероятно е необходимо. Но Ерика Бергер бе само невинен зрител.

Погледна Юнас Сандберг. Надяваше се младият мъж да не се развие като психопат.

– Какво знаят братята Николич?

– Нищо. Искам да кажа за нас. Аз съм единственият, с когото са се срещали, ползвах друга идентичност и не могат да ме проследят. Смятат, че убийството има нещо общо с трафика.

– Какво ще стане с братята Николич след убийството?

– Веднага напускат Швеция – каза Нюстрьом. – Точно както след Бьорк. И ако полицейското разследване не даде резултат, могат предпазливо да се върнат след няколко седмици.

– А планът?

– Сицилиански модел. Просто приближават Блумквист, изпразват един пълнител и се махат.

– Оръжието?

– Имат автоматично оръжие. Не знам от кой тип.

– Надявам се да не изпозастрелят целия ресторант…

– Няма опасност. Те са хладнокръвни и знаят какво правят. Но ако Бергер седи на същата маса с Блумквист…

Collateral damage.

– Чуйте сега – каза Клинтон. – Важното е Ваденшьо да не разбере, че имаме пръст в това. Особено ако Ерика Бергер бъде една от жертвите. Вече е напрегнат до пръсване. Страхувам се, че ще трябва да го пенсионираме, щом всичко това приключи.

Нюстрьом кимна.

– Това означава, че получим ли знак, че Блумквист е убит, ще разиграем театър. Ще свикаме кризисно съвещание и ще изглеждаме напълно изненадани от случилото се. Ще се чудим кой може да стои зад убийството, но няма да споменаваме наркотици и други подобни, преди полицията да е намерила уликите.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ РАЗДЕЛИ с ТЯ от ТВ 4 малко преди пет. Целия следобед преглеждаха неизяснени пунктове в материала, след което гримираха Микаел и му взеха дълго интервю на запис.

Зададоха му въпрос, на който по понятни причини му бе трудно да отговори, и затова направиха няколко дубъла.

Как се получава така, че служител от шведска държавна институция стига дотам да извърши убийство?

Микаел бе размислял по въпроса дълго преди ТЯ от ТВ 4 да му го зададе. Секцията вероятно е гледала на Залаченко като на единична заплаха, но това не бе задоволителен отговор. И отговорът, който даде накрая, също не бе напълно задоволителен.

– Единственото разумно обяснение, което мога да дам, е, че Секцията с течение на годините се е превърнала в секта в истинския смисъл на думата. Станали са като двамата от Knutby или като пастор Джим Джоунс, или нещо подобно. Пишат свои си закони, където понятия като добро и зло престават да бъдат съотносими. И явно живеят и действат напълно изолирани от нормалното общество.

– Звучи като психично заболяване.

– И е нещо такова.

Микаел взе метрото до шлюза и видя, че е още рано да отива в „Гърнето на Самир“.

Поседя малко на Сьодермалмсторг. Изпитваше тревога, но същевременно сякаш животът отново започваше. Чак когато Ерика Бергер се завърна в „Милениум“, той разбра колко катастрофално му е липсвала. Освен това повторното поемане на кормилото не бе създало никакви вътрешни конфликти. Малин Ериксон отново пое функциите си на редакционен секретар и бе ужасно щастлива, че животът, както тя се изрази, отново се връща към нормалния си ход.

Когато Ерика се върна, всички забелязаха, че през последните три месеца са тъпчели на място. Ерика започна работата си в „Милениум“ с истинско въодушевление и двете с Малин Ериксон успяха да овладеят част от организационното бреме, което се бе натрупало. Свикаха редколегия, на която се реши, че „Милениум“ трябва да се разшири, като се назначат най-малко един и дори двама нови сътрудници. Но как щяха да намерят бюджет за това, все още нямаха представа.

Микаел купи вечерните вестници и пи кафе в „Ява“, за да убие времето до срещата си с Ерика.

ПРОКУРОР РАНХИЛД ГУСТАВСОН от Кралската прокуратура постави очилата си на заседателната маса и огледа събралите се. Беше 58-годишна и имаше глуповато ябълковидно лице и сивееща късо подстригана коса. Беше прокурор от двайсет и пет години и работеше в Кралската прокуратура от деветдесетте години.

Бяха изминали само три седмици, откакто внезапно я повикаха в кабинета на кралския прокурор на среща с Тощен Едклинт. Същия ден се канеше да приключи някои рутинни дела и да излезе в шестседмичен отпуск, който смяташе да прекара на вилата си в Хусарьо. Вместо това ѝ възложиха да води разследване срещу група овластени, наричащи се Секцията. Всички планове за ваканция изведнъж се провалиха. Осведомиха я, че това ще бъде главната ѝ работна задача в близко бъдеще и че е с развързани ръце – можеше сама да организира нещата и да взема нужните решения.

– Това ще бъде едно от най-значителните разследвания на престъпност в шведската история – бе казал кралският прокурор.

Бе склонна да се съгласи.

С нарастващо удивление бе изслушала изложението на Едклинт за разследването, което бе провел по нареждане на министър-председателя. То още не бе приключило, но той смяташе, че е стигнал достатъчно далеч, за да представи нещата на прокурор.

Най-напред си създаде представа за случая по материалите, предоставени ѝ от Тощен Едклинт. Когато размерът на престъплението започна да ѝ се изяснява, разбра, че всяко нещо, което направи, и всяко решение, което вземе, ще бъдат описани в бъдещите книги по история. Оттогава посвети всяка своя будна минута на опити да обхване почти необхватния престъпен регистър, с който трябваше да се справи. Случаят бе уникален в шведската съдебна история и след като ставаше дума да се нанесе на карта престъпност, продължила най-малко трийсет години, прокурор Густавсон осъзна необходимостта от специална работна организация. Спомни си антимафиотските следователи в Италия, принудени да работят почти нелегално, за да оцелеят през седемдесетте и осемдесетте години. Разбра защо Едклинт работеше в пълна секретност – явно не знаеше на кого може да се довери.

Първото, което предприе, бе да привика трима сътрудници от Кралската прокуратура. Избра хора, които познаваше от дълги години. После се довери на известен историк, работещ в Съвета за предотвратяване на престъпността, който можеше да е полезен със знанията си за разрастването на силите на сигурността през десетилетията. Накрая официално възложи на Моника Фигерула ръководството на следствието.

По този начин разследването на Секцията прие конституционна правова форма. Сега то можеше да мине за обикновено полицейско разследване, макар и да имаше тотална забрана за каквото и да е даване на гласност.

През следващите две седмици прокурор Густавсон призова голям брой хора на официални, но много дискретни разпити. Те обхващаха освен Едклинт и Фигерула, и криминалните инспектори Бублански, Соня Мудиг, Курт Свенсон и Йеркер Холмберг. После извика Микаел Блумквист, Малин Ериксон, Хенри Кортез, Кристер Малм, Аника Джанини, Драган Армански, Сузан Линдер и Холгер Палмгрен. С изключение на представителите на „Милениум“, които по принцип не отговаряха на въпроси, които можеха да разкрият източниците им на информация, всички останали с готовност дадоха изчерпателни показания и предоставиха документация.

Ранхилд Густавсон никак не хареса факта, че ѝ бе предоставен график, съставен от „Милениум“, според който трябваше да арестува някои хора на определена дата. Тя смяташе, че са ѝ нужни няколко месеца подготовка, за да стигне разследването дотам, но в този случай не ѝ бе оставен друг избор. Микаел Блумквист от вестник „Милениум“ бе абсолютно неотстъпчив. Не се подчиняваше на никакви държавни постановления или правила и възнамеряваше да публикува материала на третия ден от процеса срещу Лисбет Саландер. Ранхилд Густавсон реши да се нагоди към плана му и да направи удара едновременно с него, за да не би някои заподозрени лица и евентуални улики да имат време да изчезнат. Блумквист получи солидна подкрепа от Едклинт и Фигерула, след което Густавсон започна да разбира, че блумквисткият модел има известни предимства. Като прокурор щеше да получи отлично режисирана медийна подкрепа, от която се нуждаеше, за да движи обвинението. Освен това всичко щеше да се развие толкова бързо, че тежкото разследване не би имало време да изтече по коридорите на бюрокрацията и да попадне в Секцията.

– За Блумквист става дума на първо място да се въздаде справедливост на Лисбет Саландер. Разкриването на Секцията е само последица от това – бе констатирала Моника Фигерула.

Процесът срещу Лисбет Саландер щеше да започне в сряда, след два дни, и на срещата този понеделник трябваше да се направи обстоен преглед на наличния материал, както и да се разпределят задачите.

В съвещанието участваха тринайсет души. От Кралската прокуратура Ранхилд Густавсон бе повикала двамата си най-близки сътрудници. От Отдела за защита на конституцията ръководителят на следствието Моника Фигерула участваше заедно със сътрудниците Стефан Блад и Андеш Берглунд. Шефът на Отдела за защита на конституцията Тощен Едклинт участваше като наблюдател.

Ранхилд Густавсон обаче бе решила, че в дело от такъв размер не би трябвало да участват само хора от РПС/Сек. Затова повика криминален инспектор Ян Бублански и неговата група, състояща се от Соня Мудиг, Йеркер Холмберг и Курт Свенсон от полицията. Те бяха работили по аферата „Саландер“ от великденските празници насам и бяха много добре запознати с историята. Освен това извика и прокурор Агнета Йервас и криминален инспектор Маркус Ерландер от Гьотеборг. Разследването на Секцията имаше директна връзка с разследването на убийството на Александър Залаченко.

Когато Моника Фигерула спомена, че бившият министър-председател Турбьорн Фелдин евентуално трябва да бъде разпитан като свидетел, полицаите Йеркер Холмберг и Соня Мудиг неспокойно се размърдаха.

В продължение на пет часа разгледаха едно по едно имената на хора, идентифицирани като активисти в Секцията, установиха, че са вършили престъпна дейност и взеха решение за арест. Общо седем души бяха свързани с жилището на Артилеригатан. Освен тях още девет души бяха поддържали връзка със Секцията, без да посещават Артилеригатан. Те работеха в РПС/Сек на Кунгсхолмен, но се бяха срещали с активистите от Секцията.

– Все още е невъзможно да се каже колко обхватна е конспирацията. Не знаем при какви обстоятелства тези хора са се срещали с Ваденшьо или с някого другиго. Може да са информатори, да си мислят, че работят за „Вътрешни разследвания“ и други подобни. Тоест не сме съвсем сигурни, че са участвали, и ще разберем как стоят нещата, когато получим възможност да ги разпитаме. А може да има и други, които все още не сме разкрили.

– Но шефът на канцеларията и шефът на бюджета…

– За тях със сигурност знаем, че работят за Секцията.

Часът бе шест вечерта в понеделник, когато Ранхилд Густавсон реши да отпусне един час почивка за вечеря, след което докладите да продължат.

В мига, в който всички станаха и се раздвижиха, сътрудникът на Моника Фигерула от Отдела за защита на конституцията Йеспер Тумс привлече вниманието ѝ, за да ѝ докладва какво се е случило през последния час.

– Клинтон е бил на диализа през голяма част от деня и се е върнал на Артилеригатан към петнайсет часа. Единственият, представляващ интерес, който е ходил при него, е Георг Нюстрьом, но не знаем какво точно е правил.

– Така – каза Моника Фигерула.

– В 13,30 Нюстрьом се срещна на Централна гара с двама души. Отидоха в хотел „Шератон“ и пиха кафе на бара. Срещата продължи около двайсет минути, след което Нюстрьом се върна на Артилеригатан.

– Така. И с кого се е срещнал?

– Не знаем. Нови лица. Двама мъже на около 35, по външен вид – източноевропейци. Но за съжаление нашият човек ги е загубил в метрото.

– Ясно – уморено каза Моника Фигерула.

– Ето снимките – каза Йеспер Тумс и ѝ подаде купчина снимки.

Тя видя увеличението на лица, които никога преди не бе виждала.

– Окей, благодаря – каза, остави снимките на заседателната маса и тръгна да си вземе нещо за хапване.

Курт Свенсон стоеше съвсем близо и гледаше снимките.

– О, по дяволите! – каза той. – Какво търсят тук братята Николич?

Моника Фигерула се спря.

– Кои?

– Тия двамата са грозна работа – каза Курт Свенсон. – Томи и Миро Николич.

– Знаеш кои са?

– Да. Двама братя от Худинге. Сърби. Следили сме ги при различни случаи, когато бяха още 20-годишни членове на банда. Миро Николич е по-опасният от двамата братя. Преди известно време бе търсен за тежък побой. Но смятах, че и двамата са изчезнали в Сърбия, станали са политици или кой знае какво.

– Политици ли?

– Да. Били са в Югославия през първата половина на деветдесетте и са помагали в етническото прочистване. Работили са за ръководителя на мафията Аркан, който оглавява нещо като фашистка милиция. Имат репутацията на стрелци убийци.

– Убийци?

– Да, убийци. Мотаеха се напред-назад между Белград и Стокхолм. Чичо им има кръчма в Нормалм, за когото работят официално от време на време. Получихме някои сведения, че са участвали поне в две убийства, свързани с вътрешни разправии в така наречената цигарена война между юготата, но така и не успяхме да ги приберем.

Моника Фигерула онемяла заразглежда снимките. После внезапно мъртвешки пребледня. Погледна Тощен Едклинт.

– Блумквист – изкрещя тя с паника в гласа. – Няма да се задоволят само да го компрометират. Смятат да го убият, да оставят полицията да намери кокаина при разследването и да си направи изводите.

Едклинт също се втренчи в нея.

– Щеше да се среща с Ерика Бергер в „Гърнето на Самир“ – каза Моника Фигерула и сграбчи Курт Свенсон за рамото. – Имаш ли оръжие?

– Да…

– Ела с мен.

Моника Фигерула излетя с бясна скорост от заседателната зала. Нейната стая бе през три врати надолу по коридора. Отключи и взе служебното си оръжие от чекмеджето на бюрото. Нарушавайки правилника, остави незаключена и открехната вратата на кабинета си и забърза към асансьорите. Курт Свенсон постоя нерешително няколко секунди.

– Върви – каза му Бублански. – Соня… иди с тях.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПРИСТИГНА в „Гърнето на Самир“ в шест и двайсет. Ерика Бергер тъкмо бе дошла и седеше на свободна маса до бара, в близост до входната врата. Той я целуна по бузата. Поръчаха си всеки по едно силно питие, порция агнешко и по бира.

– Как беше ТЯ от ТВ 4? – запита Ерика Бергер.

– Хладна както винаги.

Ерика Бергер се разсмя.

– Ако не внимаваш, ще бъдеш обсебен от нея. Виж ти, да има жена, която да не се поддаде на чара на Блумквист!

– Всъщност има няколко жени, които не са му се поддали през последните години – каза Микаел Блумквист. – Как ти мина денят?

– Нищо не свърших. Но се съгласих да участвам в дебат за СМП в Клуба на публициста. Това ще е последният ми принос.

– Отлично.

– Просто е толкова дяволски прекрасно да съм пак в „Милениум“.

– Нямаш представа и на мен колко ми е хубаво, че се върна.

– Радвам се, че се връщам на работата си.

– Мм.

– Щастлива съм.

– Трябва да ида до тоалетната – каза Микаел и се изправи.

Направи няколко крачки и почти се сблъска с мъж на около 35, който тъкмо влизаше през входната врата. Микаел отбеляза, че прилича на източноевропеец, и се взря в него. После видя автоматичния пистолет.

МИНАВАХА РИДАРХОЛМЕН, когато звънна Тощен Едклинт и каза, че нито Микаел Блумквист, нито Ерика Бергер отговарят на телефоните си. Вероятно ги бяха изключили заради вечерята.

Моника Фигерула изруга и мина през Серелсторг с осемдесет километра в час. Държеше сирената пусната и направи остър завой по Хоншсгатан. Курт Свенсон бе принуден да се държи за вратата на колата. Извади служебното си оръжие и провери дали е заредено. Соня Мудиг направи същото на задната седалка.

– Трябва да повикаме подкрепление – каза Курт Свенсон. – С братята Николич шега не бива.

Моника Фигерула кимна.

– Ето какво ще направим – каза тя. – Соня и аз отиваме направо в „Гърнето на Самир“. Да се надяваме, че са там. Ти, Курт, ще разпознаеш братята Николич и ще стоиш отвън да пазиш.

– Окей.

– Ако всичко е спокойно, веднага ще вземем Блумквист и Бергер в колата и ще ги откараме на Кунгсхолмен. Но при най-малката тревога оставаме в ресторанта и искаме подкрепление.

– Окей – каза Соня Мудиг.

Моника Фигерула още беше на Хоншсгатан, когато полицейското радио изпращя.

– До всички. Сигнал за стрелба на Тавастгатан в Сьодермалм. Ресторант „Гърнето на Самир“.

Моника Фигерула усети как диафрагмата ѝ се свива.

ЕРИКА БЕРГЕР ВИДЯ Микаел Блумквист да се сблъсква с мъж на около 35, когато тръгна към тоалетната до входа. Тя вдигна вежди, без да знае защо. Видя, че непознатият мъж се взира в Микаел с изненадано лице. Запита се дали не е някой, когото Микаел познава.

После мъжът отстъпи крачка назад и пусна на пода чанта. Най-напред тя не разбра какво вижда. Вцепени се, когато видя, че мъжът вдига срещу Микаел Блумквист автоматично оръжие.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ РЕАГИРА, без да мисли. Изхвърли лявата си ръка напред и хвана дулото, извивайки го към тавана. За частица от секундата то мина пред лицето му.

В тясното помещение се разнесе оглушителен трясък. Мазилка и стъкла от лампите на тавана се посипаха над Микаел, когато Миро Николич произведе единайсет изстрела. За миг Микаел Блумквист погледна атентатора право в очите.

После Миро Николич отстъпи и дръпна към себе си оръжието. Микаел бе напълно неподготвен и изпусна дулото. Внезапно осъзна, че животът му е в опасност. Вместо да потърси прикритие, се хвърли напред към нападателя. По-късно разбра, че ако бе реагирал по друг начин, ако бе приклекнал или отстъпил, със сигурност е щял да бъде застрелян на място. Отново сграбчи дулото на картечния пистолет. Притисна атентатора към стената с цялата тежест на тялото си. Чу още шест или седем изстрела и отчаяно дръпна картечния пистолет, за да насочи цевта към пода.

ЕРИКА БЕРГЕР ИНСТИНКТИВНО приклекна при втората серия изстрели. Падна и удари главата си в един стол. После се сви на пода, вдигна поглед и видя, че три куршума са се забили в стената точно на мястото, където току-що бе седяла.

Шокирана, изви глава и видя Микаел Блумквист да се бори с мъжа на входа. Беше паднал на колене и сграбчил картечния пистолет с две ръце, опитвайки се да го отклони от себе си. Ерика видя как атентаторът се бореше, за да се освободи. Всеки път удряше с юмрук Микаел по лицето и слепоочието.

МОНИКА ФИГЕРУЛА НАТИСНА рязко спирачки пред „Гърнето на Самир“, отвори вратата и се хвърли към ресторанта. Бе извадила своя „Зиг Зауер“ с вдигнат предпазител, когато осъзна, че точно пред ресторанта има паркирана кола.

Зад волана видя Томи Николич и насочи оръжието си срещу лицето му от другата страна на стъклото.

– Полиция. Горе ръцете! – изкрещя тя.

Томи Николич вдигна ръце.

– Излез от колата и лягай на улицата – кресна Моника.

Изви глава и каза на Курт Свенсон:

– Ресторанта!

Курт Свенсон и Соня Мудиг затичаха през улицата.

Соня Мудиг помисли за децата си. Беше противно на всякакви полицейски инструкции да се втурва в сграда с извадено оръжие, преди да е получила подкрепление, без защитна жилетка и без преценка на ситуацията…

После чу изстрел в ресторанта.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ БЕ ПЪХНАЛ средния си пръст между спусъка и скобата, когато Миро Николич отново започна да стреля. Чу зад гърба си трясък на стъкла. Усети мъчителна болка в пръста – атентаторът едно след друго натискаше спусъка и притискаше пръста му, но оръжието не можеше да стреля. Юмручните удари валяха по лявата страна на главата му и Микаел внезапно осъзна, че е на 45 години и е адски нетрениран.

Няма да се справя. Ще свърша – мислеше си.

Това бе първата му рационална мисъл, откакто бе забелязал мъжа с автоматичния пистолет.

Стисна зъби и вкара пръста си още по-дълбоко зад спусъка.

После зае позиция и притисна рамо в тялото на нападателя. Пак се изправи на крака и вдигна лакът да се защити от юмручните удари. Миро Николич го удари в мишницата и в ребрата. За секунда погледите им се срещнаха.

Следващия миг Микаел усети, че атентаторът се дръпва от него. Изпита последна убийствена болка в пръста и видя едрата фигура на Курт Свенсон. Свенсон буквално вдигна във въздуха Миро Николич с яка хватка около врата и блъсна главата му в стената до рамката на вратата. Миро Николич рухна на пода като картонена кула.

– Лягай! – чу се ревът на Соня Мудиг. – Полиция! Стой мирно!

Микаел изви глава и я видя да стои широко разкрачена, с оръжие в двете си ръце. Опитваше се да прецени обстановката. Накрая вдигна оръжието към тавана и насочи поглед към журналиста.

– Ранен ли си? – попита.

Микаел объркано я гледаше. Кръв течеше от веждата и носа му.

– Мисля, че си счупих пръста – каза той и седна на пода.

МОНИКА ФИГЕРУЛА ПОЛУЧИ помощ от полицейския отряд от Сьодермалм по-малко от минута след като принуди Томи Николич да легне на тротоара. Тя се представи и остави на униформените да се погрижат за пленника, след това изтича в ресторанта. Застана на входа и опита бързо да си създаде представа за ситуацията.

Микаел Блумквист и Ерика Бергер седяха на пода. Лицето на Микаел беше окървавено и, изглежда, бе в шок. Моника си отдъхна. Все пак беше жив. Сбърчи вежди, като видя Ерика Бергер да го прегръща през рамо.

Соня Мудиг бе приклекнала и разглеждаше ръката на Микаел. Курт Свенсон слагаше белезници на Миро Николич, който изглеждаше като премазан от експресен влак. Видя на пода автоматичен пистолет, шведски армейски модел.

Вдигна поглед и видя ужасения персонал на ресторанта и шокираните гости, разбитите сервизи, преобърнатите столове и маси, както и унищоженото от изстрелите. Усети миризма на барут. Но нямаше никой мъртъв или ранен в ресторанта. Полицията от отряда занавлиза в ресторанта с извадено оръжие. Соня протегна ръка и докосна рамото на Курт Свенсон. Той се изправи.

– Ти каза, че Миро Николич е издирван?

– Точно така. За тежък побой преди около година. Скандал в Халунда.

– Окей. Ще направим така. Изчезвам мигновено с Блумквист и Бергер. Ти оставаш. Версията е, че ти и Соня Мудиг сте дошли да вечеряте в ресторанта и ти си разпознал в Николич един от бандитите, с които си имал работа някога. Когато си опитал да го арестуваш, той извадил оръжие и стрелял. Ти си го хванал.

Курт Свенсон изглеждаше изумен.

– Няма да издържи… има свидетели.

– Свидетелите ще разкажат, че някакви мъже са се били и стреляли. Трябва да издържи до утрешните вечерни вестници. Версията значи е, че братята Николич са били заловени случайно, защото си ги разпознал.

Курт Свенсон огледа бъркотията. После кратко кимна.

МОНИКА ФИГЕРУЛА СИ ПРОБИ път през сбралите се полицаи на улицата и настани Микаел Блумквист и Ерика Бергер на задната седалка на колата си. Обърна се към командира на отряда и поговори тихо с него около трийсет секунди. Посочи колата, където седяха Микаел и Ерика. Командирът изглеждаше объркан, но накрая кимна. Тя подкара към Цинкенсдам, паркира и се обърна.

– Зле ли си?

– Получих няколко шамара. Зъбите са си на мястото. Но си нараних средния пръст.

– Отиваме в спешното на най-близката болница.

– Какво става? – запита Ерика Бергер. – Ти коя си?

– Извинявай – каза Микаел. – Ерика, това е Моника Фигерула. Работи в Сепо. Моника, това е Ерика Бергер.

– Разбрах – каза Моника Фигерула с неутрален тон. Не погледна Ерика Бергер.

– Моника и аз се запознахме по време на следствието. Тя е моят контакт със Сек.

– Разбирам – каза Ерика Бергер и със закъснение се разтрепери.

Моника Фигерула я погледна в упор.

– Какво стана? – запита Микаел.

– Зле сме разбрали целта на играта с кокаина – каза Моника Фигерула. – Смятахме, че ти устройват капан, за да те компрометират. Всъщност са мислели да те убият и да оставят полицията да открие кокаина при обиск в жилището ти.

– Какъв кокаин? – попита Ерика Бергер.

За миг Микаел затвори очи.

– Откарай ме в спешното – каза той.

АРЕСТУВАНИ? – ИЗБУХНА ФРЕДРИК Клинтон и в сърцето му сякаш запърха пеперуда.

– Спокойно – каза Георг Нюстрьом. – Смятаме, че е обикновено съвпадение.

– Съвпадение?

– Миро Николич бе издирван за стара история с побой. Ченге от улицата го е разпознало и арестувало, когато пристигнал в „Гърнето на Самир“. Николич се паникьосал и се опитал да се измъкне със стрелба.

– А Блумквист?

– Не е бил замесен. Дори не знаем дали е бил в „Гърнето на Самир“ при ареста.

– Дяволите да ме вземат, направо не мога да повярвам! – каза Фредрик Клинтон. – Какво знаят братята Николич?

– За нас? Нищо. Мислят, че и Бьорк, и Блумквист са задачи, свързани с трафика.

– Но са знаели, че мишената е Блумквист?

– Разбира се, но едва ли ще се разбъбрят, че са поели мокра поръчка. Ще си държат устата затворена до съда. Ще влязат за нелегално притежание на оръжие и, предполагам, за насилие над униформен служител.

– Проклети глупаци! – каза Клинтон.

– Да, изложиха се. Засега ще оставим Блумквист, но нищо чак толкова страшно не се е случило.

ЧАСЪТ БЕ ЕДИНАЙСЕТ вечерта, когато Сузан Линдер и двама юначаги от отдел „Лична охрана“ на „Милтън Секюрити“ взеха Микаел Блумквист и Ерика Бергер от Кунгсхолмен.

– Ама и ти добре си се разхождаш – каза Сузан Линдер на Ерика Бергер.

– Сори – мрачно каза Ерика.

Бе изпаднала в шок в колата, на път за спешното. Внезапно осъзна, че двамата с Микаел Блумквист за малко щяха да бъдат убити.

Микаел прекара в спешното около час, получи лепенки на лицето, рентгенова снимка и превръзка на левия среден пръст. Силно го болеше горната част на пръста и вероятно щеше да му падне нокътят. По ирония на съдбата най-сериозното си нараняване получи, когато Курт Свенсон се появи и изтръгна Миро Николич от хватката му. Тогава средният пръст на Микаел, който бе затиснат от спусъка на картечния пистолет, чисто и просто се счупи. Болеше адски, но едва ли застрашаваше живота му.

За Микаел шокът дойде чак два часа по-късно, когато пристигна в Отдела за защита на конституцията в РПС/Сек и даде показания пред криминален инспектор Ян Бублански и прокурор Ранхилд Густавсон. Внезапно се затресе от студ, усети силна умора и за малко да заспи насред въпросите. После се завърза разговор.

– Не знаем какво планират – каза Моника Фигерула. – Не знаем дали Блумквист е бил замислен като единствена жертва, или и Бергер е трябвало да умре. Не знаем дали ще опитат отново и дали и някой друг от „Милениум“ е застрашен… А и защо да не убият Саландер, която е действителната заплаха за Секцията?

– Вече позвъних и информирах сътрудниците в „Милениум“, докато оправяха Микаел в болницата – каза Ерика Бергер. – Всички ще се укрият, докато не излезе вестникът. Редакцията ще бъде пуста.

Първата реакция на Тощен Едклинт бе веднага да осигури охрана на Микаел Блумквист и Ерика Бергер. После и той, и Моника Фигерула осъзнаха, че едва ли бе много умно да привличат вниманието, като се свържат с отдел „Лична охрана“ на Полицията за сигурност.

Ерика Бергер разреши проблема, като се отказа от полицейска закрила. Тя вдигна слушалката и се обади на Драган Армански, обяснявайки му положението. Вследствие на което късно вечерта охраната ѝ бе възложена на Сузан Линдер.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ и Ерика Бергер бяха настанени на горния етаж на сигурно място, разположено малко след Дротнингхолм, на пътя към центъра на Екерьо. Беше голяма вила от трийсетте години, с изглед към морето, внушителна градина и прилежащи постройки и имоти. Принадлежеше на „Милтън Секюрити“, но се обитаваше от Мартина Шьогрен, шейсет и осем годишната вдовица на дългогодишния сътрудник Ханс Шьогрен, загинал при инцидент петнайсет години преди това, когато във връзка с изпълнение на служебна задача стъпил върху миниран под в пустееща къща край Сала. След погребението Драган Армански говори с Моника Шьогрен и я назначи като икономка да се грижи за имота. Тя живееше безплатно в пристройка на долния етаж и поддържаше горния за случаите, когато няколко пъти в годината от „Милтън Секюрити“ решаваха да скрият там някого, който по действителни или въображаеми причини се опасяваше за своята сигурност.

Моника Фигерула ги последва. Тя се отпусна на един стол в кухнята и остави Мартина Шьогрен да поднесе кафе, докато Ерика Бергер и Микаел Блумквист се настаниха на горния етаж, а Сузан Линдер проверяваше алармите и електронното охранително оборудване около сградата.

– В бюрото до банята има четки за зъби и хигиенни принадлежности – викна Мартина Шьогрен към стълбите.

Сузан Линдер и двамата охранители от „Милтън Секюрити“ се настаниха в стая на партера.

– На крак съм, откакто се събудих в четири сутринта – каза Сузан Линдер. – Можете да направите график, но ме оставете да поспя поне до пет сутринта.

– Може да спиш цяла нощ, ние ще се погрижим – каза единият от охранителите.

– Благодаря – каза Сузан Линдер и отиде да си легне.

Моника Фигерула разсеяно слушаше как двамата охранители свързват алармата за движение в градината и теглят клечка кой ще поеме първата смяна. Онзи, който загуби, си направи сандвич и седна в стая с телевизор до кухнята. Моника Фигерула разгледа шарените чаши за кафе. Тя също бе на крак от ранна утрин и се чувстваше замаяна от умора. Тъкмо мислеше дали да не си отиде у дома, когато Ерика Бергер слезе и си наля чаша кафе. Седна от другата страна на масата.

– Микаел заспа като пън веднага щом докосна леглото.

– Реакция след адреналина – каза Моника Фигерула.

– Какво ще стане сега?

– Ще трябва да стоите настрана няколко дни. След седмица всичко това ще свърши, както и да свърши. Как си?

– Горе-долу. Още малко ме тресе. Такова нещо не се случва всеки ден. Тъкмо звъннах и обясних на мъжа ми защо няма да се прибера тази вечер.

– Хм.

– Омъжена съм за...

– Знам за кого си омъжена.

Мълчание. Моника Фигерула потърка очите си и се прозя.

– Трябва да се прибера и да поспя – каза.

– За Бога! Стига мрънка, върви горе при Микаел – каза Ерика.

Моника Фигерула я погледна.

– Личи ли ми? – запита тя.

Ерика кимна.

– Микаел каза ли нещо…

– Нито дума. Той винаги е дискретен по отношение на познатите му дами. Но понякога е като отворена книга. А ти ставаш доста враждебна, щом само ме зърнеш. Опитвате се да скриете нещо.

– Заради моя шеф – каза Моника Фигерула.

– Шефът ти ли?

– Да. Едклинт ще побеснее, ако разбере, че аз и Микаел имаме…

– Разбирам.

Мълчание.

– Не знам какво става между теб и Микаел, но не съм твоя съперница – каза Ерика.

– Тъй ли?

– Микаел ми е любовник от време на време. Но не съм омъжена за него.

– Разбрах, че отношенията ви са специални. Разказа ми за вас двамата, когато бяхме в Сандхамн.

– Била си в Сандхамн с него? Тогава е сериозно.

– Я не се майтапи!

– Моника… Надявам се ти и Микаел… Ще опитам да се държа настрана.

– А ако не можеш?

Ерика Бергер вдигна рамене.

– Бившата му жена откачи, когато Микаел ѝ изневери с мен. И го изхвърли. Беше моя грешка. Докато Микаел е сам и достъпен, не смятам да изпитвам никакви угризения на съвестта. Но съм си обещала, че ако се обвърже сериозно с някого, ще се държа на разстояние.

– Не знам дали мога да разчитам на него.

– Микаел е специален. Влюбена ли си в него?

– Да, струва ми се.

– Е, добре тогава. Само не го отсвирвай без време. Върви сега да спиш.

Моника известно време мисли. После се качи на горния етаж, съблече се и се пъхна в леглото при Микаел. Той промърмори нещо и сложи ръка на кръста ѝ.

Ерика Бергер остана сама в кухнята и дълго размишлява. Внезапно се усети нещастна.