Взривената въздушна кула

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА Петък, 15 юли

СЪДИЯ ИВЕРСЕН УДАРИ с чукчето в 12,30 часа, с което обяви възобновяването на процеса. Не можа да не забележи, че до масата на Аника Джанини внезапно се бе появило трето лице – Холгер Палмгрен, инвалидна количка.

– Здрасти, Холгер – каза съдия Иверсен. – Не съм те виждал отдавна в съдебната зала.

– Добър ден, съдия Иверсен. Някои дела са толкова комплицирани, че младежите се нуждаят от малко помощ.

– Мислех, че вече не си действащ адвокат.

– Бях болен. Но адвокат Джанини ми се довери и ме взе за сътрудник в това дело.

– Разбирам.

Аника Джанини се прокашля.

– Всъщност Холгер Палмгрен много години е представлявал Лисбет Саландер.

– Няма да споря по въпроса – каза съдия Иверсен.

Той кимна на Аника Джанини да започва. Тя се изправи. Никога не бе харесвала шведския начин да се провеждат съдебни заседания с неофициален тон, все едно че всички са седнали на маса и вечерят. Почувства се много по-добре, когато започна да говори изправена.

– Струва ми се, че трябва да започнем със заключителните коментари от сутринта. Господин Телебориан, защо постоянно подценявате всички изявления на Лисбет Саландер?

– Защото са явно неверни – отвърна Петер Телебориан.

Той бе спокоен и отпуснат. Аника Джанини кимна и се обърна към съдия Иверсен.

– Господин съдия, Петер Телебориан твърди, че Лисбет Саландер лъже и фантазира. Сега защитата ще докаже, че всяка дума от автобиографията на Саландер е вярна. Ще покажем и документация за това. Графична, писмена и чрез свидетелски показания. Стигнахме до момента, в който прокурорът очерта главните линии на обвинението. Слушахме и сега знаем как точно изглеждат обвиненията срещу Лисбет Саландер.

Внезапно Аника Джанини усети, че устата ѝ пресъхва и ръката ѝ трепери. Пое дълбоко дъх и изпи глътка вода. После опря здраво ръце на гърба на стола, за да не издаде нервността си.

– От изложението на прокурора можем да направим заключение, че той разполага с доста мнения, но с ужасяващо малко доказателства. Той смята, че Лисбет Саландер е простреляла Карл-Магнус Лундин в Сталархолмен. Твърди, че тя е отишла в Госеберя, за да убие баща си. Предполага, че моята клиентка е параноидна шизофреничка и, отвсякъде погледнато, е психично болна. И гради предположението си на сведенията, получени от един-единствен източник, а именно доктор Петер Телебориан.

Тя направи пауза и си пое дъх. Наложи си да говори бавно.

– Така че сега нещата зависят изцяло от Петер Телебориан. Ако е прав, всичко ще е наред. Тогава за моята клиентка ще е добре да получи квалифицираната психиатрична помощ, която искат и той, и прокурорът.

Пауза.

– Но ако доктор Телебориан бърка, нещата отиват в съвсем друга посока. А ако съзнателно лъже, това означава, че моята клиентка е понесла грубо нарушение на човешките си права, нарушение, продължило много години.

Тя се обърна към Екстрьом.

– Това, което ще направим този следобед, е да покажем, че твоят свидетел бърка и че ти като прокурор си бил измамен и си купил фалшиви заключения.

Петер Телебориан, развеселен, се усмихна. Разпери ръце и подканващо кимна на Аника Джанини. Тя отново се обърна към Иверсен.

– Господин съдия. Ще докажа, че така наречената съдебнопсихиатрична експертиза на Петер Телебориан е блъф от начало до край. Ще докажа, че той съзнателно лъже за Лисбет Саландер. Ще докажа, че моята клиентка е жертва на грубо нарушение на човешките права. И ще докажа, че тя е умна и разумна като всеки тук в тази зала.

– Извинявай, но… – започна Екстрьом.

– Момент – тя вдигна пръст. – Позволих ти да говориш необезпокоявано два дни. Сега е мой ред.

Тя отново се обърна към съдия Иверсен.

– Не бих представила толкова тежко обвинение пред съда, ако нямах сериозни основания.

– Моля, продължавай – каза Иверсен. – Но не искам и да чувам за някакви сложни теории на конспирацията. Имай предвид, че може да бъдеш подведена под отговорност за обида с направени пред съда твърдения.

– Благодаря. Ще го запомня.

Обърна се към Телебориан. Той все още, изглежда, се забавляваше със ситуацията.

– Няколко пъти защитата е молила да ѝ бъде предоставен картонът на Лисбет Саландер от времето, когато на млади години е лежала заключена при теб в „Санкт Стефан“. Защо не го получихме?

– Защото един градски съд реши, че е засекретен. Това решение бе взето от грижа за Лисбет Саландер, но ако по-висшестоящ съд отмени решението, разбира се, че ще дам картона.

– Благодаря. През тези две години, прекарани в „Санкт Стефан“, колко нощи Лисбет Саландер е била с усмирителна риза?

– Не мога така направо да си спомня.

– Самата тя твърди, че става дума за 380 от общо 786 денонощия, прекарани в „Санкт Стефан“.

– Не мога да дам точна цифра, но това е фантастично преувеличение. Откъде имате тези цифри?

– От нейната автобиография.

– Искаш да кажеш, че днес тя си спомня точно всяка нощ, когато е била с усмирителна риза? Това е невъзможно.

– Нима? Ти колко нощи помниш?

– Лисбет Саландер беше много агресивна и склонна към насилие пациентка и безспорно трябваше да бъде поставена в обезопасена стая. Може би е добре да обясня каква е целта на такава стая…

– Благодаря, няма нужда. Теоретически това е стая, в която пациентът не трябва да има възприятия, будещи у него тревожност. Колко денонощия лежа 13-годишната Лисбет Саландер с усмирителна риза в такава стая?

– Става дума за… най-много трийсетина пъти по времето, когато лежа в болницата.

– Трийсет. Това е нищожна част от 380-те, споменати от нея.

– Безспорно.

– По-малко от десет процента от дадената от нея цифра.

– Да.

– Нейният картон би ли дал по-ясни сведения?

– Възможно е.

– Отлично – каза Аника Джанини и извади внушителна купчина книжа от чантата си. – Тогава ще предоставя на съда копие от болничния дневник на Лисбет Саландер от „Санкт Стефан“. Преброих колко пъти е отбелязано слагането ѝ в усмирителна риза и установих, че цифрата е 381, тоест с едно повече от съобщената от моята клиентка.

Очите на Петер Телебориан се разшириха.

– Спри… това е засекретена информация. Откъде го взе?

– Получих го от репортер във вестник „Милениум“. Така че не е толкова таен, щом се въргаля по редакциите. Може би трябва да кажа, че извадки от болничния дневник ще бъдат публикувани във вестник „Милениум“ днес. Така че този съд ще има възможност да ги види.

– Това е незаконно…

– Не. Не е. Лисбет Саландер е дала разрешение да се публикуват извадките. Моята клиентка няма какво да крие.

– Твоята клиентка е сложена под попечителство и няма право да взема такива решения сама.

– Ще стигнем и до попечителството. Но най-напред да видим какво се е случило с нея в „Санкт Стефан“.

Съдия Иверсен смръщи вежди и пое дневника, който му подаде Аника Джанини.

– Не съм правила копие за прокурора. Той разполага с този нарушаващ човешкия интегритет документ от един месец.

– Как така? – запита Иверсен.

– Прокурор Екстрьом получи копие от засекретения дневник от Телебориан при среща в неговия кабинет в 17,00 часа на 4 юни тази година.

– Вярно ли е ? – запита Иверсен.

Първият импулс на прокурор Екстрьом бе да отрече. После схвана, че Аника Джанини сигурно има документи.

– Обещах да мълча, но да, поисках да прочета части от дневника – призна Екстрьом. – Трябваше да се убедя, че Саландер е преживяла онова, което твърди.

– Благодаря – каза Аника Джанини. – С други думи, получихме потвърждение, че доктор Телебориан не само говори неистини, но е и извършил закононарушение, като е предоставил на прокурора болничен дневник, който, както сам твърди, е засекретен.

– Ще отбележим това – каза Иверсен.

СЪДИЯ ИВЕРСЕН внезапно се пробуди. По много необичаен начин Аника Джанини току-що бе провела тежка атака срещу свидетел и разбила на пух и прах важна част от показанията му. И твърди, че може да документира онова, което казва. Иверсен оправи очилата си.

– Доктор Телебориан, като се има предвид този дневник, който сам си съставил, можеш ли да ми кажеш колко денонощия е прекарала Лисбет Саландер в усмирителна риза?

– Не си спомням да са били толкова много, но щом го пише в дневника, трябва да му вярвам.

– 381 денонощия. Това не е ли изключително много?

– Необичайно много е, да.

– Как би реагирал, ако ти беше на 13 години и някой те вържеше с каиши в легло със стоманени табли за повече от година? Не е ли това мъчение?

– Пациентката представляваше опасност за себе си и за другите…

– Окей. Опасна за себе си. Самонаранявала ли се е някога Лисбет Саландер?

– Имаше такава опасност…

– Повтарям въпроса: Лисбет Саландер самонаранявала ли се е някога? Да или не?

– Като психиатри сме длъжни да обхващаме цялостната картина. Що се отнася до Лисбет Саландер, можеш например да видиш по тялото ѝ много татуировки и пиърсинги, което също е вид самоунищожение и начин да нарани тялото си. Можем да тълкуваме подобно поведение като себеомраза.

Аника Джанини се обърна към Лисбет Саландер.

– Твоите татуировки израз на себеомраза ли са? – запита тя.

– Не – каза Лисбет Саландер.

Аника Джанини отново се обърна към Телебориан.

– Искаш да кажеш, че аз, като нося обици и също имам татуировка на много интимно място, съм опасна за себе си?

Холгер Палмгрен прихна, но веднага прикри смеха си зад кашлица.

– Не, не това… татуировките могат да бъдат и част от някакъв социален ритуал.

– Искаш да кажеш, че Лисбет Саландер не се вписва в подобен социален ритуал?

– Сама можеш да видиш, че нейните татуировки са гротескни и покриват значителни части от тялото ѝ. Това не е просто телесна декорация.

– Какъв процент?

– Моля?

– При какъв процент татуирана телесна повърхност татуировката престава да бъде декорация и преминава в психично заболяване?

– Изопачаваш думите ми.

– Нима? Как така според теб един социален ритуал е напълно приемлив за мен или за други младежи и се превръща в бреме за моята клиентка, когато трябва да се прецени психическото ѝ състояние?

– Както казах, като психиатър съм длъжен да обхващам цялостната картина. Татуировките са само маркировка, една от многото маркировки, на които обръщам внимание, когато давам оценка за състоянието ѝ.

Аника Джанини за няколко секунди замълча, фиксирайки с поглед Петер Телебориан. После бавно заговори.

– Но, доктор Телебориан, ти си започнал да връзваш клиентката ми, когато е била на 12 и е щяла да навърши 13 години. По онова време не е имала нито една татуировка, нали?

Петер Телебориан се колеба няколко секунди. Аника отново взе думата.

– Предполагам, че не си я завързвал, защото си предвидил, че някой ден в бъдеще ще започне да се татуира?

– Не, разбира се, че не. Татуировките ѝ нямат нищо общо със състоянието ѝ през 1991 година.

– Така се връщаме към първоначалния ми въпрос. Някога самонаранявала ли се е Лисбет Саландер по начин, който да те мотивира да я връзваш за леглото в продължение на година? Например рязала ли се е с нож или бръснач или нещо подобно?

Петер Телебориан за миг изглеждаше несигурен.

– Не, но имахме причини да вярваме, че представлява опасност за себе си.

– Причини да вярвате… Значи си я връзвал, защото си предполагал нещо…

– Така преценихме.

– Поставям ти един и същи въпрос от пет минути. Твърдиш, че самоунищожителното поведение на моята клиентка е било причината тя да бъде връзвана общо повече от една година време от онези две, през които е била под твоите грижи. Бъди така любезен и най-после ми дай няколко примера за самоунищожителното поведение, което е имала на 12 години.

– Ами например тя беше много изтощена, защото отказваше да се храни. Подозирахме анорексия. Наложи се принудително да я храним на няколко пъти.

– На какво се дължеше това?

– Естествено, на това, че отказваше да яде.

Аника Джанини се обърна към своята клиентка.

– Лисбет, вярно ли е, че си отказвала храна в „Санкт Стефан“

– Да.

– Защо?

– Защото този мръсник смесваше психотропни средства с храната ми.

– Така. Доктор Телебориан е искал да ти даде лекарства. Защо не си искала да ги вземаш?

– Не харесвах лекарствата, които получавах. От тях затъпявах. Не можех да мисля и бях като отнесена през голяма част от времето, когато бях будна. Беше неприятно. А мръсникът отказваше да каже какво съдържат.

– Значи отказваше да вземаш лекарства?

– Да. Тогава той започна да слага лайната в храната ми. Затова престанах да ям. Всеки път, когато слагаха нещо в храната ми, отказвах да се храня пет дни.

– Значи си гладувала?

– Невинаги. Някой от гледачите там тайно ми даваха сандвичи на няколко пъти. Особено един от тях ми даваше храна късно през нощта. Случи се на няколко пъти.

– Искаш да кажеш, че персоналът в „Санкт Стефан“ е разбирал, че си гладна, и че са ти давали храна, за да не гладуваш?

– Беше през периода, когато воювах с мръсника за психотропните лекарства.

– Значи е имало напълно основателна причина да отказваш храната?

– Да.

– Значи не е било, защото не си искала да се храниш?

– Не. Често бях гладна.

– Вярно ли е, че между теб и доктор Телебориан е възникнал конфликт?

– Може да се каже.

– Попаднала си в „Санкт Стефан“, защото си хвърлила запалителна бомба по баща си.

– Да.

– Защо го направи?

– Защото биеше майка ми.

– Разказала ли си за това някому?

– Да.

– На кого?

– На полицаите, които ме разпитваха, на социалните служби, на детските служби, на лекари, на един свещеник и на мръсника.

– Под мръсника имаш предвид…

– Онзи там.

Тя посочи доктор Петер Телебориан.

– Защо го наричаш мръсник?

– Когато пристигнах в „Санкт Стефан“, се опитах да му обясня какво се е случило.

– И какво каза доктор Телебориан?

– Не искаше и да ме чуе. Твърдеше, че си измислям. И за наказание трябваше да бъда завързана с колан, докато престана да си фантазирам. И после се опита да ме тъпче с лекарства.

– Това са глупости – обади се Петер Телебориан.

– Затова ли не говориш с него?

– Не съм му казала и една дума от нощта, в която навърших 13 години. Тогава пак бях вързана. Беше подарък за рождения ми ден.

Аника Джанини отново се обърна към Телебориан.

– Доктор Телебориан, изглежда, че причината моята клиентка да отказва да се храни е, че не е приемала да ѝ се дават психотропни лекарства.

– Възможно е тя да го разбира така.

– А ти как го разбираш?

– Тя беше изключително трудна пациентка. Пак твърдя – поведението ѝ показваше, че е опасна за самата себе си, но вероятно това е въпрос на тълкуване. Във всеки случай беше буйна и се държеше като луда. Няма никакво съмнение, че бе опасна и за другите. Фактически дойде в „Санкт Стефан“, след като се опита да убие баща си.

– Ще стигнем и до това. Бил си отговорен за лечението ѝ цели две години. През 381 от тези денонощия си я държал в усмирителна риза. Възможно ли е да си го правил като наказание за това, че клиентката ми не е вършила онова, което искаш от нея?

– Това са чисти глупости.

– Нима? Ще отбележа, че според медицинския ѝ дневник абсолютното мнозинство от случаите на завързване са били през първата година – 320 от 381 случая. Защо си престанал да я връзваш?

– Пациентката се разви и стана по-хармонична.

– А не е ли заради това, че другите членове на персонала са сметнали твоите методи за ненужни и брутални?

– Какво искаш да кажеш?

– Не е ли заради това, че персоналът е изпратил оплакване, между другото и против принудителното хранене на Лисбет Саландер?

– Разбира се, винаги има някой с различно мнение. Не е нещо необичайно. Но беше истинско бреме да я караме да се храни, защото оказваше яростна съпротива…

– Защото е отказвала да поглъща лекарствата, които са я карали да се чувства тъпа и пасивна. Нямала е проблем с храненето, когато не е била дрогирана. Нямаше ли да е по-приемлив метод на лечение да се изчака с насилствените мерки?

– С твое разрешение, госпожо Джанини, аз съм лекар. И подозирам, че медицинската ми компетентност е по-голяма от твоята. Моя задача е да преценявам какви медицински мерки да се прилагат.

– Вярно, че не съм лекар, доктор Телебориан. Но затова пък не съм изцяло некомпетентна. Освен че съм адвокат, аз съм завършила и психология в Стокхолмския университет. Тези познания са необходими за моята професия.

В залата настъпи мъртва тишина. И Екстрьом, и Телебориан удивено се втренчиха в Аника Джанини. Тя продължи безмилостно.

– Не е ли вярно, че твоите методи на лечение, прилагани към моята клиентка, са довели до силни противоречия между теб и твоя шеф, тогавашния главен лекар Юханес Калдин?

– Не… не е вярно.

– Юханес Калдин е покойник от няколко години и не може да свидетелства днес. Но в съда има човек, който няколко пъти се е срещал с главния лекар Калдин. А именно моят помощник Холгер Палмгрен.

Тя се обърна към него.

– Можеш ли да разкажеш?

Холгер Палмгрен се прокашля. Той все още страдаше от последствията на получения кръвоизлив в мозъка и бе принуден да се концентрира, за да произнася думите си, без да се запъва.

– Бях определен за настойник на Лисбет, когато майка ѝ бе толкова тежко пребита от баща ѝ, че остана инвалид и повече не можеше да се грижи за дъщерята. Бе получила хронични наранявания на мозъка и няколко мозъчни кръвоизлива.

– Говориш за Александър Залаченко?

Прокурор Екстрьом се приведе с внимание напред.

– Точно така – каза Палмгрен.

Екстрьом се изкашля.

– Моля да се отбележи, че навлизаме в тема, която е строго засекретена.

– Едва ли може да е някаква тайна, че Александър Залаченко дълго време е малтретирал майката на Лисбет Саландер – каза Аника Джанини.

Петер Телебориан вдигна ръка.

– Нещата не са толкова ясни, колкото ги представя госпожа Джанини.

– Например?

– Няма съмнение, че Лисбет Саландер е била свидетел на една семейна трагедия, че през 1991-ва нещо е отключило тежкия побой. Но всъщност не съществува никаква документация, че това е продължавало години наред, както твърди госпожа Джанини. Може да са били единични случаи или кавги, излизащи извън контрол. В интерес на истината няма документация и за това, че наистина Залаченко е пребивал майката. Имаме данни, че тя е проституирала, така че е възможно друг да я е пребивал.

АНИКА ДЖАНИНИ ПОГЛЕДНА изумено Петер Телебориан. За кратко изглеждаше останала без думи. После погледът ѝ се фокусира.

– Можеш ли да развиеш тази мисъл?

– Имам предвид, че на практика имаме само твърденията на Лисбет Саландер.

– И?

– Първо, били са две сестри. Сестрата на Лисбет, Камила Саландер, никога не е правила подобни изявления. Тя дори отрече, че такова нещо се е случвало. Освен това, ако наистина е имало малтретиране в такъв размер, както твърди твоята клиентка, това, разбира се, щеше да бъде забелязано от социалните служби.

– Съществува ли някакъв разпит на Камила Саландер, достъпен за нас?

– Разпит?

– Имаш ли документирано, че Камила Саландер е била запитана за онова, което се случва в дома им?

Когато стана дума за сестра ѝ, Лисбет Саландер внезапно се размърда и погледна Аника Джанини.

– Предполагам, че социалните са направили разследване…

– Ти току-що твърдеше, че Камила Саландер никога не е заявявала, че Александър Залаченко е малтретирал тяхната майка, че напротив, отричала е това. Беше категорично изказване. Откъде имаш тези сведения?

Петер Телебориан внезапно замълча за няколко секунди. Погледът му се промени, когато разбра, че е направил грешка. Разбра накъде ще стреля Аника Джанини, но нямаше начин да избегне въпроса.

– Струва ми се, че беше в полицейския доклад – каза той накрая.

– Струва ти се… Самата аз с фенер търсих някакъв полицейски доклад за случилото се на Лундагатан, когато Александър Залаченко е бил силно обгорен. Единственото, до което се добрах, бяха оскъдните доклади, написани от полицаите на място.

– Възможно е…

– Така че бих искала да знам как така си чел полицейски доклад, който е недостъпен за защитата?

– Не мога да ти отговоря – каза Телебориан. – По време на разследването през 1991 г. направих съдебнопсихиатрична експертиза на Лисбет Саландер във връзка с опита ѝ да убие баща си.

– Прокурор Екстрьом участвал ли е в това разследване?

Екстрьом се размърда и поглади брадата си. Вече бе разбрал, че е подценявал Аника Джанини. Така че нямаше причина да лъже.

– Да, участвал съм.

– Защо защитата няма достъп до този материал?

– Прецених, че е безинтересен за процеса.

– Бъди така любезен и ми кажи как си взел участие в това разследване, след като, когато се обърнах към полицията, ми казаха, че такова разследване не съществува.

– Бе направено от Полицията за сигурност. И е секретно.

– Значи Сепо е разследвала тежко малтретиране на жена и е решила да засекрети доклада?

– Заради извършителя… Александър Залаченко. Беше политически бежанец.

– Кой направи доклада?

Мълчание.

– Нещо не чувам. Чие име седеше на първата страница?

– Бе направен от Гунар Бьорк от Отдела за чужденци в РПС/Сек.

– Благодаря. Това същият Гунар Бьорк ли е, за когото моята клиентка твърди, че е работил заедно с Петер Телебориан, за да подправят съдебнопсихиатричната ѝ експертиза през 1991-ва?

– Предполагам.

АНИКА ДЖАНИНИ ОТНОВО насочи вниманието си към Петер Телебориан.

– През 1991-ва градски съд взема решение Лисбет Саландер да бъде затворена в детска психиатрична клиника. Защо съдът е взел такова решение?

– Съдът извърши старателна преценка на действията и психическото състояние на твоята клиентка – все пак е опитала да убие баща си със запалителна бомба. Това не е занимание за обикновени тийнейджъри, независимо дали са татуирани, или не.

Петер Телебориан учтиво се усмихна.

– И на какво се основава решението на съда тогава? Ако правилно разбирам, те са имали само едно-единствено медицинско заключение. Било е написано от теб и полицай на име Гунар Бьорк.

– Тук става въпрос за теориите за конспирация на госпожица Саландер, госпожо Джанини. Аз трябва да…

– Извинете, но още не съм задала въпроса си – каза Аника Джанини и отново се обърна към Холгер Палмгрен. – Холгер, говорихме, че си се срещал с шефа на доктор Телебориан, главен лекар Калдин.

– Да. Нали бях определен за настойник на Лисбет Саландер. Тогава дори още не я бях срещнал, освен набързо. Като всички и аз бях с впечатлението, че е психично болна. Но след като такава бе задачата ми, се заинтересувах от общото ѝ здравословно състояние.

– И какво каза главен лекар Калдин?

– Понеже беше пациентка на доктор Телебориан, доктор Калдин не ѝ бе обърнал някакво специално внимание. Чак след повече от година започнах обсъждане за това как да бъде рехабилитирана и да се върне в обществото. Предложих приемно семейство. Не знам какво се е случвало вътре в „Санкт Стефан“, но известно време след като Лисбет бе лежала там около година, доктор Калдин се заинтересува от нея.

– В какво се изразяваше това?

– Разбрах, че преценката му се различава от тази на доктор Телебориан. Веднъж ми каза, че е решил да смени методите на лечението ѝ. Чак по-късно разбрах, че става дума за връзване с колан. Калдин чисто и просто реши да не бъде връзвана. Каза, че няма причини това да бъде правено.

– Значи е тръгнал срещу доктор Телебориан?

– Извинете, но това са слухове – намеси се Екстрьом.

– Не – каза Холгер Палмгрен. – Не са. Поисках експертно мнение за това как Лисбет Саландер да се върне в обществото. Доктор Калдин написа такова мнение. Запазил съм го.

Той подаде лист хартия на Аника Джанини.

– Би ли разказал какво пише тук?

– Това е писмо от доктор Калдин до мен. Носи дата октомври 1992 г., когато Лисбет се е намирала в „Санкт Стефан“ вече двайсет месеца. Тук доктор Калдин изрично пише, цитирам: „…моето решение пациентката да не бъде връзвана, нито насилствено хранена. Лечението даде ясен ефект и сега тя е спокойна. Няма нужда от психотропни лекарства. Въпреки това пациентката е крайно затворена и вглъбена в себе си, така че е необходимо лечението да продължи“. Край на цитата.

– Значи той изрично пише, че това е негово решение.

– Да. Лично доктор Калдин е взел също решението Лисбет да бъде включена отново в обществото чрез приемно семейство.

Лисбет кимна. Тя си спомняше доктор Калдин по същия начин, по който помнеше всяка подробност от пребиваването си в „Санкт Стефан“. Бе отказвала да говори с доктор Калдин, нали беше доктор на лудите, още един от редицата бели престилки, които искаха да бъркат в чувствата ѝ. Но той се оказа приятен и добронамерен. Тя бе седяла в стаята му и го бе слушала да обяснява виждането си за нея.

Изглеждаше разстроен, когато тя отказваше да говори с него. Накрая го бе погледнала в очите и обяснила решението си.

– Никога няма да говоря с теб или с някой друг доктор на лудите. Вие не чувате какво казвам. Може да ме държите затворена тук, докато умра. Това няма да промени нещата. Няма да говоря с вас.

Той я бе погледнал с изненада. После бе кимнал, сякаш нещо бе проумял.

– Доктор Телебориан… Установих, че ти си затворил Лисбет Саландер в детска психиатрична болница. Ти си предоставил на съда онзи доклад, който е представлявал единственото им основание. Така ли е?

– По принцип да. Но смятам, че…

– Ще имаш достатъчно време да обясняваш какво смяташ. Когато Лисбет Саландер е щяла да навърши 18 години, ти отново си се намесил в живота ѝ и си опитал пак да я вкараш в клиника.

– Този път не аз бях изготвил съдебнопсихиатричната експертиза…

– Не, била е направена от някой си доктор Йеспер Х. Льодерман. По една случайност по онова време той е бил твой докторант. Бил си негов ръководител. Така че твоите преценки са били решаващи за одобрението на експертизата.

– Няма нищо неетично или некоректно в тези доклади. Направени са по всички правила на изкуството.

– Сега Лисбет Саландер е на 27 години и за трети път се озоваваме в ситуация, в която се опитваш да внушиш на един съд, че тя е психично болна и трябва да бъде лекувана в закрита психиатрична болница.

ДОКТОР ПЕТЕР ТЕЛЕБОРИАН пое дълбоко дъх. Аника Джанини се бе подготвила добре. Бе го изненадала с редица коварни въпроси и успя да изопачи отговорите му. Не се хвана на неговия чар и напълно игнорира авторитета му. А той беше свикнал хората да кимат в съгласие, когато говори.

Какво още знае?

Погледна прокурор Екстрьом, но видя, че не може да очаква помощ оттам. Сам трябваше да яхне бурята.

Напомни си, че въпреки всичко авторитетът му е безспорен.

Няма значение какво казва тя. Тук важи моята преценка.

Аника Джанини вдигна неговото съдебнопсихиатрично изследване от масата.

– Да погледнем по-отблизо последния ти доклад. Вложил си много енергия да анализираш душевния живот на Лисбет Саландер. Дал си твоето тълкуване на нейната личност, поведение и сексуални навици.

– Опитал съм се в този доклад да дам цялостна картина.

– Хубаво. И от цялостната картина излиза, че Лисбет Саландер страда от параноична шизофрения.

– Не искам да се обвързвам с конкретна диагноза.

– Но заключението ти не произлиза от разговори с Лисбет Саландер, нали?

– Много добре знаеш, че твоята клиентка отказва да отговаря на въпроси, поставяни от мен или от друг служител. Самото това поведение е достатъчно красноречиво. Това може да се тълкува по следния начин: параноичната нагласа на пациентката е толкова силна, че тя буквално не е в състояние да проведе нормален разговор със специалист. Тя смята, че всички искат да я наранят, и се чувства толкова застрашена, че се затваря в непроницаема черупка и буквално онемява.

– Отбелязвам, че се изразяваш много внимателно. Казваш, че това може да се тълкува…

– Да, така е. Изразявам се внимателно. Психиатрията не е точна наука и трябва да се внимава със заключенията. Същевременно това не означава, че ние, психиатрите, правим голи предположения.

– Много те бива да се пазиш. В действителност не си разменил и една дума с клиентката ми от нощта, когато е навършила 13 години, защото последователно е отказвала да говори с теб.

– Не само с мен. Тя не може да проведе разговор с психиатър.

– Тук пишеш, че изводите ти се градят на опит и наблюдения над клиентката ми.

– Така е.

– И какво може да научи човек, наблюдавайки момиче, което седи със скръстени ръце на един стол и отказва да говори?

Петер Телебориан въздъхна, сякаш се бе уморил да обяснява онова, което беше ясно от само себе си. Усмихна се.

– От пациент, който седи и мълчи като пън, може да научиш, че е пациент, който умее да мълчи като пън. Впрочем мълчанието също е признак за отклонения в поведението, но моите заключения не се базират само на това.

– Следобед ще призова друг психиатър. Казва се Сванте Бранден и е главен лекар в Съдебна медицина и специалист по съдебна психиатрия. Познаваш ли го?

Петер Телебориан отново се почувства уверен в себе си. Усмихна се. Бе предвидил, че Джанини ще извади друг психиатър, за да се опита да обори неговите собствени заключения. За тази ситуация беше добре подготвен и без проблем щеше да посрещне всяко възражение. По-лесно щеше да се справи с академичен колега в приятелски словесен дуел, отколкото с адвокат Джанини, която нямаше задръжки и щеше да се гаври с думите му.

– Да. Той е признат съдебен психиатър. Но нали разбираш, госпожо Джанини, да се прави изследване от този вид е процес от академично и научно естество. Може да не си съгласна с моите изводи, може друг психиатър по друг начин да тълкува дадено действие или събитие. Тогава ще става дума за различни гледни точки или чисто и просто за степента, в която лекарят познава пациента си. Може би колегата ще стигне до съвсем друго заключение относно Лисбет Саландер. Това не е нещо необичайно в психиатрията.

– Не затова го призовавам. Той не се е срещал, нито е изследвал Лисбет Саландер и изобщо няма да прави никакви изводи за психическото ѝ състояние.

– Нима…

– Помолих го да прочете доклада ти и цялата документация, която си събрал за Лисбет Саландер, и да прегледа медицинския ѝ дневник от годините, когато е лежала в „Санкт Стефан“. Помолих го за оценка – не за здравословното състояние на клиентката ми, а дали от чисто научна гледна точка има покритие между твоите заключения и предоставения от теб материал.

Петер Телебориан сви рамене.

– Моето уважение… смятам, че знам повече за Лисбет Саландер от всеки друг психиатър в тази страна. Следя развитието ѝ от 12-годишната ѝ възраст и за съжаление изводите ми през цялото време са се потвърждавали от поведението ѝ.

– Много добре – каза Аника Джанини. – Тогава да видим какви са твоите изводи. В доклада пишеш, че лечението било прекъснато, когато тя била на 15 години. Тогава отишла в приемно семейство.

– Правилно. Беше сериозна грешка. Ако бяхме завършили лечението ѝ, може би днес нямаше да сме тук.

– Искаш да кажеш, ако имаше възможност да я държиш в усмирителна риза още една година, тя щеше да стане по-сговорчива?

– Това е доста евтин коментар.

– Моля за извинение. Ти цитираш обстоятелствено изследването, което твоят докторант Йеспер Х. Льодерман е направил, когато Лисбет Саландер е щяла да навърши 18 години. Пишеш, че „нейното самоунищожително и антисоциално поведение се потвърждава от злоупотребата и промискуитета“, които е демонстрирала след пускането ѝ от „Санкт Стефан“. Какво искаш да кажеш с това?

Петер Телебориан мълча няколко секунди.

– Да… тук трябва да се върна малко назад. След като бе пусната от „Санкт Стефан“, Лисбет Саландер започна, както бях предвидил, да злоупотребява с алкохол и дрога. Беше арестувана от полицията няколко пъти. В едно социално изследване също така се твърдеше, че има неконтролируеми сексуални връзки с по-възрастни мъже и че вероятно се е отдала на проституция.

– Дай сега да се разберем по това. Казваш, че злоупотребявала с алкохол. Колко често се напиваше?

– Моля?

– Беше ли пияна всеки ден след пускането ѝ, докато навърши 18 години? Или се напиваше един път седмично?

– Разбира се, не мога да отговоря на това.

– Но ти твърдиш, че е злоупотребявала с алкохол?

– Беше непълнолетна и няколко пъти бе арестувана от полицията за пиянство.

– За втори път повтаряш, че е била задържана няколко пъти. Колко пъти? Един път в месеца или един път всяка седмица?

– Не, не може да става дума за толкова чести случаи…

– Лисбет Саландер е била арестувана два пъти за пиянство – когато е била на 16 и съответно на 17 години. При един от тези случаи е била толкова зле, че я изпратили в болница. Това са онези „няколко пъти“, за които говориш. Била ли е пияна освен в тези два случая?

– Не знам, но можехме да се опасяваме, че поведението ѝ е…

– Извинявай, правилно ли чух? Значи не знаеш дали се е напивала повече от два пъти в тийнейджърските си години, но се опасяваш, че е било така. И твърдиш, че Лисбет Саландер е злоупотребявала с алкохол и наркотици?

– Това са сведения на социалните служби. Не мои. Ставаше дума за цялостната ситуация, в която се намираше Лисбет Саландер. След прекъсването на лечението прогнозата за нея беше очаквано мрачна и животът ѝ наистина протичаше под знака на алкохола, арестите и неконтролирания промискуитет.

– Използваш израза „неконтролиран промискуитет“.

– Да… това е термин, който означава, че тя няма контрол над живота си. Имала е сексуални връзки с по-възрастни мъже.

– Това не е закононарушение.

– Не, но е ненормално поведение за 16-годишно момиче. Отделен въпрос е дали е участвала в тези връзки доброволно, или насила.

– Но ти твърдеше, че е проституирала?

– Това беше може би естествена последица от липсата ѝ на образование, от неспособността ѝ да се справя с учението, поради което така и не си намери работа. Възможно е също да е отъждествявала възрастните мъже с образа на бащата и едно икономическо възнаграждение за сексуални услуги да е било само бонус. Какъвто и да е случаят, за мен това е невротично поведение.

– Искаш да кажеш, че едно 16-годишно момиче, което прави секс, е невротично?

– Изопачаваш думите ми.

– Но не знаеш дали е получавала икономическо възнаграждение за сексуални услуги?

– Никога не е била арестувана за проституция.

– И едва ли би могла, след като това не е нарушение на закона.

– Е, да. В нейния случай обаче става дума за принудително невротично поведение.

– И от този хилав материал ти без колебание си направил извода, че Лисбет Саландер е луда. Когато бях на 16, се напивах до безсъзнание от половинка водка, която крадях от баща ми. Според тебе това означава ли, че съм луда?

– Не, разбира се, че не.

– А не е ли вярно, че когато ти си бил на 17, си бил на купон, където така си се напил, че сте тръгнали из града и сте чупили витрини на площада в Упсала? Полицията те е арестувала, оставила те е да изтрезнееш и после си изтърпял наказанието си.

Петер Телебориан изглеждаше удивен.

– Вярно ли е?

– Да… много хора правят глупости на 17. Но…

– Но това не те кара да смяташ, че страдаш от сериозна психична болест?

ПЕТЕР ТЕЛЕБОРИАН беше раздразнен. Проклетата… адвокатка през цялото време усукваше думите му и се залавяше за подробностите. Отказваше да види цялостната картина. Вмъкваше разсъждения, които нямаха нищо общо със случая, като това, че той самият се е напивал… но как, мамка му, се е добрала до това?

Той се прокашля и повиши глас.

– Докладите на социалните служби категорично потвърдиха, че Лисбет Саландер е водила живот, въртящ се около алкохол, дрога и промискуитет. Социалните служби също така установиха, че Лисбет Саландер е била проститутка.

– Не. Социалните служби никога не са твърдели, че е била проститутка.

– Била е арестувана, когато…

– Не. Не е била арестувана. Била в Тантолунден, когато навършила 17, и се намирала в компанията на значително по-възрастен от нея мъж. Същата година я задържали за пиянство. Отново в компанията на значително по-възрастен мъж. Социалните служби се опасявали, че се е отдала на проституция. Но доказателства за това подозрение така и не се намерили.

– Имала е доста буен сексуален живот с голям брой хора – и момчета, и момичета.

– В твоя доклад, цитирам от четвърта страница, се спираш на сексуалните навици на Лисбет Саландер. Твърдиш, че нейните отношения с приятелката ѝ Мириам Ву потвърждават предположението за сексуална психопатия. Как го потвърждават?

Петер Телебориан внезапно замълча.

– Надявам се, не смяташ да твърдиш, че хомосексуалността е психично заболяване. Защото подобно твърдение е наказуемо.

– Не, естествено, че не. В случая имам предвид сексуален садизъм.

– Искаш да кажеш, че тя е садист?

– Аз…

– Имаме показанията на Мириам Ву от полицията. В техните отношения е нямало насилие.

– Отдавали са се на садо-мазо секс и…

– Сега, честно казано, вече мисля, че четеш прекалено много жълта преса. Лисбет Саландер и нейната приятелка Мириам Ву няколко пъти са се отдавали на сексуални игри, състоящи се в това, че Мириам Ву връзвала моята клиентка и сексуално я задоволявала. Това нито е особено необичайно, нито забранено. За такова нещо ли искаш да затвориш клиентката ми?

Петер Телебориан замаха с ръка.

– Нека кажа нещо лично. Когато бях на 16, се напивах безпаметно. Това ми се случи на няколко пъти в гимназията. Опитвала съм наркотици. Пушила съм марихуана и дори съм смъркала кокаин преди около двайсет години. Сексуалният ми дебют бе с мой съученик, когато бях на 15, и съм имала връзка с момче, което връзваше ръцете ми за таблата на леглото, когато бях на 20. А на 22 имах няколкомесечна връзка с 47-годишен мъж. Според теб психично болна ли съм?

– Госпожо Джанини… ти се подиграваш с това, но твоите сексуални похождения в случая са неподходящ пример.

– Защо? Когато чета твоя така наречен съдебнопсихиатричен анализ на Лисбет Саландер, намирам точка по точка неща, които съвпадат с моята биография. Защо аз съм здрава и с ума си, а Лисбет Саландер е някакъв садист?

– Не тези подробности са решаващи. Не си опитвала на два пъти да убиеш баща си…

– Доктор Телебориан, истината е тази, че изобщо не те засяга с кого Лисбет Саландер желае да прави секс. И не те засяга от какъв пол е нейният партньор или какви са формите на сексуалното им общуване. Но въпреки това изравяш детайли от живота ѝ и ги използваш като доказателство, че е болна.

– Целият живот на Лисбет Саландер от основното училище нататък е отразен в дневника със забележки за немотивирани гневни избухвания срещу учители и съученици.

– Един момент…

Гласът на Аника Джанини внезапно се превърна в ледено острие.

– Погледнете клиентката ми.

Всички впериха погледи в Лисбет Саландер.

– Тя е израснала в ужасяваща семейна среда, с баща, който години наред жестоко е малтретирал майка ѝ.

– Това е…

– Нека довърша. Майката на Лисбет Саландер се е страхувала до смърт от Александър Залаченко. Не е смеела да протестира. Не е смеела да отиде на лекар. Накрая била пребита толкова тежко, че получила хронични мозъчни наранявания. Човекът, който трябвало да поеме отговорността, единственият човек, който опитал да поеме отговорността за семейството, преди дори да е достигнала тийнейджърска възраст, била Лисбет Саландер. Тази отговорност поела сама, защото шпионинът Александър Залаченко бил по-важен от майка ѝ.

– Не бих могъл…

– Резултатът е ситуация, в която обществото е изоставило майката на Лисбет и децата. Изненадан ли си тогава, че Лисбет е имала проблеми в училище? Погледни я. Тя е малка и крехка. Винаги е била най-малката в класа. Била затворена и странна и нямала приятели. Знаеш ли как се отнасят децата към онези свои съученици, които са по-различни от тях?

Петер Телебориан въздъхна.

– Мога да се позова на училищните дневници и да разгледам един по един случаите, в които Лисбет е проявявала агресивност – каза Аника Джанини. – Всеки път е била провокирана. Толкова добре познавам принципите на отритването! И знаеш ли какво?

– Какво?

– Възхищавам се на Лисбет Саландер. Тя е по-силна от мен. Ако аз бях връзвана в усмирителна риза цяла година на 13-годишна възраст, сигурно щях напълно да рухна. Тя е отвръщала с единственото оръжие, което е имала на разположение. А именно – презрението си към теб. Отказвала е да говори с теб.

АНИКА ДЖАНИНИ ИЗВЕДНЪЖ повиши глас. Нервността отдавна я бе напуснала. Чувстваше, че държи положението под контрол.

– В предишните си показания ти говореше за фантазии, твърдеше например, че описанието ѝ на изнасилването от адвокат Бюрман било измислица.

– Така е.

– На какво се основава това ти заключение?

– На опита ми. Познавам фантазиите ѝ.

– Фантазиите ѝ… Но как решаваш кога си измисля? Когато казва, че е лежала в усмирителна риза 380 денонощия, ти заяви, че си измисля, а собственият ти медицински журнал доказва, че случаят е точно такъв.

– Това е друго. Няма никакви признаци и технически доказателства, че Бюрман е насилвал Лисбет Саландер. Искам да кажа, ако е имало пробиване на зърната на гърдите и друго тежко насилие, тя без съмнение е трябвало да бъде отведена с линейка в болница… А това, разбира се, никога не се е случило.

Аника Джанини се обърна към съдия Иверсен.

– Помолих за прожекционен апарат.

– Имаш го – каза Иверсен.

– Тогава да спуснем завесите.

Аника Джанини отвори своя „Пауърбук“ и го включи към прожекционния апарат. Обърна се към своята клиентка.

– Лисбет, сега ще видим един филм. Готова ли си за това?

Лисбет Саландер кимна. През цялото време фиксираше с поглед Петер Телебориан.

– Вече съм го преживяла – каза тя сухо.

– И имам твоето съгласие да го покажа?

Лисбет Саландер кимна.

– Ще кажеш ли кога е направен филмът?

– На 7 март 2003 година.

– Кой го засне?

– Аз. Използвах скрита камера от стандартното оборудване на „Милтън Секюрити“.

– Един момент – извика прокурор Екстрьом. – Това вече започва да прилича на цирк.

– Какво ще гледаме? – запита съдия Иверсен и в гласа му прозвучаха остри нотки.

– Петер Телебориан твърди, че разказът на Лисбет Саландер е измислица. Ще докажа обратното. Филмът е дълъг деветдесет минути, но смятам да покажа само някои откъси. Предупреждавам, че съдържа неприятни сцени.

– Това някакъв трик ли е? – попита Екстрьом.

– Лесно можем да разберем това – каза Аника Джанини и стартира диска в компютъра.

„Нима не познаваш часовника?“ – поздрави адвокат Бюрман заядливо. Камерата се въртеше в неговия апартамент.

След девет минути съдия Иверсен удари с чукчето в момента, в който адвокат Нилс Бюрман насилствено пъхаше дилдо в аналното отверстие на Лисбет Саландер. Аника Джанини бе усилила звука. Полузадавените викове на Лисбет през лепенката, покриваща устата ѝ, се чуха в цялата съдебна зала.

– Спрете филма! – каза Иверсен с висок и решителен глас.

Аника Джанини натисна „стоп“. Запалиха осветлението на тавана. Съдия Иверсен се бе зачервил. Прокурор Екстрьом седеше като вкаменен. Петер Телебориан бе блед като мъртвец.

– Адвокат Джанини, колко каза, че е дълъг филмът? – каза съдия Иверсен.

– Деветдесет минути. Самото изнасилване е било на етапи общо от пет-шест часа, но моята клиентка има само слаби възприятия от насилието в последните часове.

Аника Джанини се обърна към Телебориан.

– Има сцена, в която Бюрман пробива с игла зърното на гръдта на моята клиентка, което доктор Телебориан твърди, че е израз на развинтената ѝ фантазия. Това става на седемдесет и втората минута и аз съм готова да покажа епизода сега и тук.

– Благодаря, няма нужда – каза Иверсен. – Госпожице Саландер…

Той спря за секунда, не знаейки как да продължи.

– Госпожице Саландер, защо сте заснели този филм?

– Бюрман вече ме бе изнасилил веднъж и искаше още. На първото изнасилване бях принудена да смуча члена на старчето. Мислех, че ще се повтори, и затова се подготвих добре. Исках да документирам това, което прави, за да мога да го принудя да ме остави на мира. Бях го преценила погрешно.

– Но защо не си заявила в полицията за тежко изнасилване, когато имаш толкова… убедителна документация?

– Не разговарям с полицаи – каза с равен глас Лисбет Саландер.

СЪВСЕМ ВНЕЗАПНО ХОЛГЕР Палмгрен стана от инвалидната количка. Подпря се на ръба на масата. Гласът му бе много ясен.

– По принцип нашата клиентка не разговаря с полицаи или с други представители на властта, най-малко пък с психиатри. Причината е проста. От детството си многократно е опитвала да говори с полицаи, попечители и власти, за да обясни, че майка ѝ е малтретирана от Александър Залаченко. Всеки път наказанието понасяла тя, защото държавни служители решавали, че Александър Залаченко е по-важен от Саландер.

Той се изкашля и продължи:

– И когато най-сетне разбрала, че никой не иска да я чуе, единственият ѝ изход бил да опита да спаси майка си, като убие Залаченко. И тогава това говедо, наричащо себе си „доктор“ – той посочи Телебориан, – изработва фалшива съдебнопсихиатрична диагноза, с която я обявява за луда и получава възможност да я държи в усмирителна риза в „Санкт Стефан“ 380 денонощия. Мамка му!

Палмгрен си седна. Иверсен изглеждаше изненадан от изблика на Палмгрен. Обърна се към Лисбет Саландер.

– Може би искаш пауза…

– Защо? – попита Лисбет.

– Е, тогава продължаваме. Адвокат Джанини, видеофилмът ще бъде прегледан. Ще поискам техническа оценка дали е автентичен. Но сега да продължим със съдебното заседание.

– С удоволствие. Кадрите наистина бяха много неприятни. Но истината е, че клиентката ми е била подложена на физическо, психическо и правно насилие. И човекът, който е най-много виновен за това, е Петер Телебориан. Той е нарушил лекарската си клетва и е предал своята пациентка. Заедно с Гунар Бьорк, сътрудник на нелегална групировка в Полицията за сигурност, е изработил съдебнопсихиатрична експертиза, с която да затвори в клиника неудобната свидетелка. Мисля, че този случай е уникален в шведската правна история.

– Това са нечувани обвинения – каза Петер Телебориан. – Опитал съм се по най-добрия начин да помогна на Лисбет Саландер. Тя се опита да убие баща си. Беше ясно, че нещо с нея не е наред…

Аника Джанини го прекъсна.

– Искам да привлека вниманието на съда към втория съдебнопсихиатричен доклад на доктор Телебориан. Докладът, който днес бе представен в съда. Твърдя, че всичко в него е лъжа, точно както във фалшификата от 1991-ва.

– Но това вече е…

– Съдия Иверсен, би ли наредил на свидетеля да престане да ме прекъсва?

– Господин Телебориан…

– Ще мълча. Но това са нечувани обвинения. Не е чудно, че съм възмутен…

– Господин Телебориан, ще мълчиш, докато не ти се зададе въпрос. Продължавай, адвокат Джанини.

– Съдебнопсихиатричният доклад, представен от доктор Телебориан на съда, се основава на така наричани от автора му наблюдения на клиентката ми, които трябва да са били извършени, след като е била преместена в ареста на Крунуберг на 6 юни, като изследването е приключило на 5 юли.

– Да, така разбрах и аз – каза съдия Иверсен.

– Доктор Телебориан, вярно ли е, че не си имал възможност да правиш тестове или прегледи на клиентката ми преди 6 юни? Преди това, както е известно, тя е лежала в изолация в Салгренската болница.

– Да – каза Телебориан.

– На два пъти си се опитал да получиш достъп до моята клиентка в болницата. И двата пъти ти е било отказано. Така ли е?

– Да.

Аника Джанини отвори чантата си и измъкна някакъв документ. Заобиколи масата и го даде на съдия Иверсен.

– Така – каза Иверсен. – Това е копие от доклада на доктор Телебориан. Какво трябва да докаже?

– Искам да призова двама свидетели, които чакат пред вратата на съда.

– Кои са тези свидетели?

– Микаел Блумквист от списание „Милениум“ и комисар Тощен Едклинт, шеф на Отдела за защита на конституцията в Полицията за сигурност.

– И те чакат отвън?

– Да.

– Поканете ги – каза съдия Иверсен.

– Това е извън правилата – каза прокурор Екстрьом, който дълго време бе мълчал.

ШОКИРАНИЯТ ЕКСТРЬОМ РАЗБРА, че Аника Джанини ще направи на пух и прах ключовия му свидетел. Филмът бе унищожителен. Иверсен не обърна внимание на Екстрьом и махна на пазача да отвори вратата. Микаел Блумквист и Тощен Едклинт влязоха в залата.

– Най-напред призовавам Микаел Блумквист.

– Тогава ще помоля Петер Телебориан малко да се отдалечи.

– Свършихте ли с мен? – попита Телебориан.

– Далеч не – каза Аника Джанини.

Микаел Блумквист зае мястото на Телебориан на скамейката на свидетелите и подканен от съдия Иверсен, даде клетва да говори истината.

Аника Джанини отиде при Иверсен и помоли да си вземе обратно копието от съдебнопсихиатричния доклад, което току-що му бе оставила. След което го даде на Микаел.

– Виждал ли си този документ преди?

– Да, виждал съм го. Притежавам три копия. Първото получих около 12 май, второто на 19 май и третото, ето това, на 3 юни.

– Би ли разказал как се сдоби с тях?

– Получих ги в качеството си на журналист от източник, който няма да назова.

Лисбет Саландер фиксираше Петер Телебориан с поглед. Той внезапно пребледня като смъртник.

– Какво направи с доклада?

– Дадох го на Тощен Едклинт от Отдела за защита на конституцията.

– Благодаря, Микаел. Сега призовавам Тощен Едклинт – каза Аника Джанини, взе си обратно доклада и го връчи на Иверсен, който замислен го разтвори.

Процедурата с полагането на клетва се повтори.

– Комисар Едклинт, вярно ли е, че си получил съдебнопсихиатричния доклад за Лисбет Саландер от Микаел Блумквист?

– Да.

– Кога?

– Заведен е в РПС/Сек на 4 юни.

– И това е същият доклад, който току-що предадох на съдия Иверсен?

– Ако моят подпис е на гърба на доклада, то той е същият.

Иверсен обърна документа и видя, че подписът на Тощен Едклинт е там.

– Комисар Едклинт, би ли ми обяснил как така попада в ръцете ти едно съдебнопсихиатрично изследване за личност, която все още лежи изолирана в Салгренската болница?

– Съдебнопсихиатричната експертиза на Петер Телебориан е фалшификат, който той е съставил заедно с човек на име Юнас Сандберг, точно както през 1991 година е изработил подобно менте заедно с Гунар Бьорк.

– Това е лъжа – слабо се обади Телебориан.

– Лъжа ли е? – запита Аника Джанини.

– Не, съвсем не. Може би трябва да спомена, че Юнас Сандберг е един от десетимата, задържани днес по заповед на кралския главен прокурор. Задържан е за съучастие в убийството на Гунар Бьорк. Той е член на нелегална група, действала в Полицията за сигурност и взела под закрила Александър Залаченко през седемдесетте години. Това е същата група, която взема решение Лисбет Саландер да бъде затворена през 1991-ва. Имаме достатъчно доказателства, както и признанието на шефа на тази група.

В съдебната зала настъпи мъртвешка тишина.

– Иска ли Петер Телебориан да коментира казаното? – попита съдия Иверсен.

Телебориан поклати глава.

– В такъв случай заявявам, че може да бъдеш подведен за лъжесвидетелство и евентуално по други точки на обвинението – каза съдия Иверсен.

– Ако ме извините… – каза Микаел Блумквист.

– Да? – попита съдия Иверсен.

– Петер Телебориан има по-големи проблеми от това. Пред вратата чакат двама полицаи, които искат да го отведат на разпит.

– Да ги поканя ли да влязат? – каза Иверсен.

– Добра идея.

Иверсен махна на пазача, който пусна криминален инспектор Соня Мудиг и една жена, която прокурор Екстрьом мигновено позна. Името ѝ беше Лиса Колшьо, криминален инспектор от Отдела за специални задачи, онази единица в Кралското полицейско управление, която между другото се занимаваше и със сексуално насилие срещу деца и детска порнография.

– И по каква работа сте тук? – запита съдия Иверсен.

– Тук сме да арестуваме Петер Телебориан при удобен случай, без да пречим на съдебното заседание.

Иверсен погледна Аника Джанини.

– Не съм съвсем готова с него, но давайте.

– Заповядайте – каза Иверсен.

Лиса Колшьо пристъпи към Петер Телебориан.

– Арестуван си за тежко нарушение на закона за детската порнография.

Петер Телебориан седеше бездиханен. Аника Джанини видя, че в очите му бе угаснала всякаква светлина.

– И по-точно за притежание на около 8000 детски порнографски снимки, намерени в твоя компютър.

Тя се приведе и вдигна компютърната му чанта, която носеше със себе си.

– Това ти се отнема – каза тя.

Докато отвеждаха Петер Телебориан през вратата на съда, погледът на Лисбет Саландер изгаряше като огън гърба му.