Взривената въздушна кула

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА Петък, 15 юли – събота, 16 юли

СЪДИЯ ЙОРГЕН ИВЕРСЕН почука с писалката по ръба на масата, за да усмири шума в залата. После дълго време седя мълчалив, като явно не беше сигурен как да продължи нататък. Обърна се към прокурор Екстрьом.

– Имаш ли нещо да прибавиш към случилото се през изминалия час?

Ричард Екстрьом просто не знаеше какво да каже. Той се изправи, погледна Иверсен, после Тощен Едклинт, накрая изви глава и срещна безмилостния поглед на Лисбет Саландер. Разбра, че битката вече е загубена. Премести погледа си към Микаел Блумквист и с внезапен ужас осъзна, че самият той рискува да попадне в „Милениум“… Което щеше да е пълна катастрофа.

Екстрьом така и не разбра какво се бе случило. В началото на процеса смяташе, че знае кой кой е и кое какво е.

След многото сърдечни разговори, проведени с комисар Георг Нюстрьом, добре схващаше деликатния баланс, който изискваше сигурността на кралството. Нали бе получил уверения, че докладът за Саландер от 1991-ва е фалшифициран! Притежаваше цялата необходима му вътрешна информация. Бе поставял въпроси, стотици въпроси, и получил отговори на всички. Всичко е било блъф. А сега Нюстрьом бе арестуван, както твърдеше адвокат Джанини. Беше се доверил и на Петер Телебориан, който изглеждаше толкова… толкова компетентен и можещ. Толкова убедителен.

Боже Господи! Как попаднах в тази каша? – помисли си.

И после:

Как, по дяволите, ще изляза от тази каша?

Поглади брадичката си. Прокашля се. Бавно си свали очилата.

– Съжалявам, но ми се струва, че съм бил подведен по редица съществени точки в това разследване.

Запита се дали да не хвърли вината върху полицейските следователи, но внезапно пред себе си видя криминален инспектор Бублански. Бублански никога нямаше да го подкрепи. Ако Екстрьом стъпеше накриво, Бублански щеше да свика пресконференция. И да го съсипе.

Никакви компромиси.

Той все още можеше да я осъди за тежък побой в Сталархолмен. Вероятно можеше да я осъди и за опит за убийство на баща си в Госеберя. Това означаваше, че трябва да промени в крачка цялата си стратегия и да изостави всичко, което имаше нещо общо с Петер Телебориан. Така всички твърдения, че Саландер е психопатка, щяха да отпаднат. Означаваше още, че нейната версия щеше да се потвърди от станалото през 1991-ва. Щеше да отпадне поставянето ѝ под опека и с това…

А и проклетият филм, който…

И тогава го осени прозрението.

Боже Господи! Тя е невинна.

– Господин съдия… не знам какво се случи, но разбирам, че повече не мога да разчитам на документите в ръката ми.

– Ами не – каза сухо Иверсен.

– Мисля да поискам пауза или прекъсване на процеса, докато проверя точно какво се е случило.

– Госпожо Джанини? – каза Иверсен.

– Настоявам моята клиентка да бъде обявена за невинна по всички точки на обвинението и да бъде незабавно освободена. Настоявам също съдът да вземе отношение по въпроса за поставяне под опека на госпожица Саландер. Смятам, че тя трябва да бъде възмездена за униженията, които е преживяла.

Лисбет Саландер обърна поглед към съдия Иверсен.

Никакви компромиси.

Съдия Иверсен погледна автобиографията на Лисбет Саландер. После вдигна поглед към прокурор Екстрьом.

– Аз също смятам за добра идея да се провери случилото се. Но се страхувам, че не вие сте подходящият човек за такава проверка.

Позамисли се.

– През всичките ми години на юрист и съдия никога не съм срещал нещо, което дори да напомня за съдебната ситуация в това дело. Трябва да призная, че се чувствам притеснен. Не съм и подозирал, че главният свидетел на обвинението може да бъде арестуван пред заседаващ съд и най-убедителното доказателство да се окаже фалшификат. Честно казано, не знам дали остана някоя точка от обвинението на прокурора.

Холгер Палмгрен се прокашля.

– Да? – запита Иверсен.

– Като представител на защитата не мога да не споделя чувствата ти. Понякога човек трябва да направи крачка назад и да остави мъдростта да надделее над формалностите. Искам да подчертая, че ти като съдия видя само началото на афера, която ще разклати властта в Швеция. Днес са арестувани десетима полицаи от Полицията за сигурност. Ще бъдат обвинени в убийство и толкова дълга редица престъпления, че ще отнеме значително време да се завърши следствието.

– Предполагам, че трябва да разреша пауза в този процес.

– Ако ме извиниш, намирам това решение за неподходящо.

– Слушам.

Палмгрен явно се затрудняваше да формулира думите. Но говореше бавно и не се запъваше.

– Лисбет Саландер е невинна. Фантасмагоричната ѝ автобиография, както господин Екстрьом презрително нарече разказа ѝ, фактически е истина. И това може да се докаже. Тя е била подложена на скандално нарушение на човешките права. Като съд сега ние можем да се придържаме към формалното и да продължим процеса, докато се стигне до освобождаването. Алтернативата е да оставим съвсем ново разследване да поеме всичко, касаещо Лисбет Саландер. Такова разследване върви вече като част от бъркотията, с която се е заел кралският главен прокурор.

– Разбирам какво имаш предвид.

– Като съдия сега можеш да направиш своя избор. Най-разумно в този случай би било да се отхвърли цялото предварително разследване на прокурора и той да бъде призован да си напише отново домашното.

Съдия Иверсен замислено погледна Екстрьом.

– Справедливо би било да се освободи клиентката ни незабавно. Впрочем тя заслужава и едно извинение, но това ще отнеме време и ще зависи от общото разследване.

– Разбирам възгледите ти, адвокат Палмгрен. Но преди да обявя клиентката ти за невинна, трябва да си изясня цялата история. Това ще отнеме известно време…

Той се поколеба и погледна Аника Джанини.

– Ако реша да отложим заседанията до понеделник и задоволя исканията ти, като постановя, че няма причини да държим арестувана твоята клиентка, което означава, че тя във всички случаи няма да бъде осъдена на затвор, можеш ли да гарантираш, че ще се яви на бъдещи заседания, когато бъде призована?

– Разбира се – каза бързо Холгер Палмгрен.

– Не – каза с остър тон Лисбет Саландер.

Всички погледи се насочиха към главното действащо лице на разигралата се драма.

– Какво искаш да кажеш? – запита съдия Иверсен.

– В мига, в който ме освободите, ще замина. Не смятам да прекарам и една минута от времето си повече в този съд.

Съдия Иверсен изумен погледна Лисбет Саландер.

– Ще откажеш да се явиш?

– Точно така. Ако искаш да отговарям на още въпроси, ще трябва да ме държиш в ареста. В мига, в който ме пуснеш, тази история ще е приключила за мен. И никога няма да бъда под ръка на теб, Екстрьом или на някакви си полицаи.

Съдия Иверсен въздъхна. Холгер Палмгрен изглеждаше шокиран.

– Съгласна съм с моята клиентка – каза Аника Джанини. – Държава и власти са се изгаврили с Лисбет Саландер, а не обратното. Тя заслужава да излезе през тази врата със заповед за освобождение в чантата и възможност да захвърли историята зад гърба си.

Никакви компромиси.

Съдия Иверсен погледна ръчния си часовник.

– Часът минава три. Това означава, че ме принуждаваш да задържа клиентката ти в ареста.

– Ако това е твоето решение, ние го приемаме. Като представител на Лисбет Саландер искам тя да бъде оневинена за престъпленията, в които прокурор Екстрьом я обвинява. Искам да освободиш моята клиентка без никакви рестрикции и това незабавно да влезе в сила. Искам още да бъде отменено по-раншното ѝ поставяне под попечителство и тя веднага да възстанови гражданските си права.

– Въпросът с попечителството изисква време. Трябва да имам заключение от психиатрична експертиза. Не мога да реша това с едно махване на ръката.

– Не – каза Аника Джанини. – Не приемаме това.

– Как така?

– Лисбет Саландер трябва да притежава граждански права като всички останали шведи. Тя е жертва на престъпление. Поставянето ѝ под попечителство е фалшификат. И това може да се докаже. Решението да бъде поставена под попечителство съответно е без юридически основания и трябва да бъде анулирано без всякакви условности. Няма никакви причини моята клиентка да се подлага на съдебнопсихиатрично изследване. Никой не би трябвало да има необходимостта да доказва, че не е луд, след като е жертва на престъпление.

Иверсен претегли нещата за кратко.

– Госпожо Джанини – каза той. – Разбирам, че това е извънреден случай. Сега ще обявя пауза от петнайсет минути – да си протегнем краката и да се съвземем малко. Нямам никакво желание да държа клиентката ти в ареста, щом е невинна, но това означава, че това днешно съдебно заседание ще продължи, докато е необходимо.

– Звучи добре – каза Аника Джанини.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ЦЕЛУНА сестра си по бузата в паузата.

– Как мина?

– Микаел, бях блестяща срещу Телебориан. Напълно го унищожих.

– Нали ти казах, че ще бъдеш неотразима в този процес. Всъщност цялата тази история не е само за шпиони и държавни секти, а преди всичко за най-обикновено насилие над жените и срещу мъжете, направили това възможно. От малкото, което видях, ти си просто фантастична. Сигурно ще бъде освободена.

– Да. Вече няма никакво съмнение.

СЛЕД ПАУЗАТА СЪДИЯ Иверсен почука по масата.

– Бъди така добра и започни цялата история отначало, за да ми стане ясно какво всъщност се е случило.

– С удоволствие – каза Аника Джанини. – Да започнем с удивителния разказ за група полицаи от Полицията за сигурност, наричащи се Секцията, които се погрижили за един съветски беглец от средата на седемдесетте. Цялата история е публикувана в днешния брой на вестник „Милениум“. Вероятно това ще се превърне в новина номер едно и на всички новинарски емисии довечера.

КЪМ ШЕСТ ВЕЧЕРТА съдия Иверсен реши да освободи Лисбет Саландер и да прекрати поставянето ѝ под попечителство.

Решението бе взето обаче при едно условие. Съдия Йорген Иверсен поиска Лисбет да се подложи на разпит, в който формално да свидетелства по аферата „Залаченко“. Отначало Лисбет не се съгласи. Тя руга известно време, докато съдия Иверсен не повиши глас. Приведе се напред и впи поглед в нея.

– Госпожице Саландер, ако отменя попечителството ти, това означава, че притежаваш всички граждански права като останалите граждани. Но означава също, че имаш и съответните задължения. Затова твой проклет дълг е да се издържаш, да плащаш данъци, да се подчиняваш на законите и да подкрепяш полицията в разследването на тежки престъпления. Затова ще бъдеш извикана на разпит като всеки друг гражданин, който има информация в помощ на следствието.

Изглежда, логиката на аргумента срази Лисбет Саландер. Тя прехапа устни, изглеждаше недоволна, но престана да спори.

– Когато полицията получи показанията ти, ръководителят на следствието, в дадения случай кралският главен прокурор, ще прецени дали да бъдеш призована като свидетел в евентуален бъдещ процес. Като всички останали шведски граждани, и ти можеш да откажеш подобна призовка. Не ме интересува как ще действаш, но нямаш избор. Ако откажеш да се явиш, ще бъдеш осъдена като всички останали хора за неспазване на закона или за лъжесвидетелстване. Тук изключения няма.

Лисбет Саландер помрачня още повече.

– Е, какво ще правим? – попита съдия Иверсен.

След минута размисъл тя кимна.

Окей. Един малък компромис.

По време на вечерното изложение на аферата „Залаченко“ Аника Джанини твърдо нападна прокурор Екстрьом. После той призна, че е станало почти както Аника Джанини го бе описала. Бе получил помощ в предварителното следствие от комисар Георг Нюстрьом и приел информация от Петер Телебориан. В случая с Екстрьом конспирация нямаше. Той бе повярвал в работите на Секцията в качеството си на водещ следствието. Когато до него достигна истината за случилото се с цялата му сериозност, той реши да свали обвиненията срещу Лисбет Саландер. Решението означаваше спестяване на сума бюрократични формалности. Иверсен изглеждаше облекчен.

Холгер Палмгрен се чувстваше изтощен – от много години не бе участвал в съдебно дело. Наложи се да се завърне в леглото в рехабилитационния център в Ерща. Откара го униформен пазач от „Милтън Секюрити“. Преди да тръгне, Палмгрен сложи ръката си на рамото на Лисбет Саландер. Спогледаха се. След малко тя кимна и леко се усмихна.

В СЕДЕМ ВЕЧЕРТА Аника Джанини позвъни на Микаел Блумквист и му съобщи, че Лисбет Саландер е обявена за невинна по всички точки на обвинението и че ще остане в полицията още няколко часа на разпит.

Съобщението дойде, когато всички сътрудници се бяха събрали в редакцията на „Милениум“. Телефоните звъняха непрекъснато, след като около обяд първите екземпляри бяха разпространени с куриери по другите вестникарски редакции в Стокхолм. Следобед телевизията излезе с първите ексклузивни предавания за Залаченко и Секцията. Беше нещо като медийна Коледа.

Микаел застана в средата на стаята, сложи пръсти в устата си и късо изсвири.

– Току-що ми съобщиха, че Лисбет е оневинена по всички точки.

Избухнаха спонтанни аплодисменти. После всички заговориха, всеки на своя телефон, сякаш нищо не се бе случило.

Микаел вдигна поглед и загледа включения телевизор по средата на редакционното помещение. Тъкмо даваха новините по ТВ 4. Анонсът бе кратък откъс от филма, показващ как Юнас Сандберг слага кокаин в жилището на Белмансгатан.

– Тук виждате ченге от Полицията за сигурност да слага кокаин в дома на журналиста Микаел Блумквист от вестник „Милениум“.

После започнаха новините.

– Десетина служители на Полицията за сигурност днес бяха арестувани по обвинения в тежки престъпления, включващи и убийство. Подробностите в удължената ни новинарска емисия.

Микаел изключи звука, когато ТЯ от ТВ 4 се появи в кадър, а той видя себе си в студийно кресло. Вече знаеше какво бе казал. Премести погледа си върху бюрото, на което работеше, преди време заемано от Даг Свенсон. Следите от репортажа на Свенсон за трафика на хора бяха изчезнали и бюрото отново бе място за трупане на вестници и несортирани купища книжа, до които никой не искаше да се докосне.

За Микаел на това бюро започна аферата „Залаченко“. Той внезапно пожела Даг Свенсон да бе доживял края ѝ. Няколко екземпляра от новоиздадената му книга за трафика бяха подредени на бюрото до книгата за Секцията.

Това щеше да ти хареса.

Чу, че телефонът в неговата стая звъни, но нямаше сили да приеме разговора. Отвори вратата, влезе при Ерика Бергер и се отпусна в удобния фотьойл до малката масичка край прозореца. Ерика говореше по телефона. Микаел се огледа. Бе минал месец, откакто тя се върна, но още не бе успяла да подреди стаята с личните си вещи, които бе разчистила, когато напусна през април. Лавиците за книги още стояха празни и по стените още нямаше окачени картини.

– Как е? – запита, щом остави слушалката.

– Струва ми се, че съм щастлив – отвърна той.

Тя се засмя.

– „Секцията“ ще е бестселър. По редакциите са полудели. Искаш ли в девет да участваш в „Актуално“?

– Не.

– Така си и мислех.

– Ще говорим за това месеци наред. Няма защо да се бърза.

Тя кимна.

– Какво ще правиш тази вечер?

– Не знам.

Той прехапа долната си устна.

– Ерика… аз…

– Фигерула – каза Ерика Бергер и се усмихна.

Той кимна.

– Толкова ли е сериозно?

– Не знам.

– Тя е адски влюбена в теб.

– И аз мисля, че съм влюбен в нея.

– Ще стоя настрана, докато се убедиш.

Той кимна.

– Може би – каза тя.

В ОСЕМ НА ВРАТАТА на редакцията почукаха Драган Армански и Сузан Линдер. Те смятаха, че случаят изисква шампанско, и носеха кашон с бутилки. Ерика Бергер прегърна Сузан Линдер и я разведе из редакцията, а Армански се настани в стаята на Микаел.

Пиха. Никой не каза нищо доста време. Армански наруши тишината.

– Знаеш ли какво, Блумквист? Когато се срещнахме най-напред във връзка с онази история в Хедещад, никак не те харесах.

– Ами!

– Дойдохте да подпишете договор и ти възложи на Лисбет да проучва.

– Помня.

– Мисля, че тогава ти завидях. Познаваше я само от няколко часа. А тя се смееше заедно с теб. Няколко години се опитвах да се сприятеля с Лисбет, но така и никога не я накарах да си помръдне устата.

– Е… и аз не съм имал кой знае какъв напредък.

Седяха мълчаливи известно време.

– Хубаво, че всичко свърши.

– Амин – каза Микаел.

КРИМИНАЛНИТЕ ИНСПЕКТОРИ Соня Мудиг и Ян Бублански проведоха официалния свидетелски разпит на Лисбет Саландер. Двамата тъкмо се бяха прибрали всеки в своето семейство, но се наложи почти веднага да се върнат в полицията.

Саландер бе асистирана от Аника Джанини, която обаче нямаше причини да се намесва. Лисбет Саландер отговаряше точно на всички въпроси, задавани от Бублански и Мудиг.

Излъга по две точки. В описанието на случилото се в Сталархолмен упорито твърдеше, че Сони Ниеминен погрешка е прострелял Карл-Магнус Лундин в крака в мига, в който тя го заковала с електрошоковата си палка. Откъде я имала? Конфискувала я от Маге Лундин, обясни тя.

И Бублански, и Мудиг се съмняваха. Но нямаше никакво доказателство и никакви свидетели, които да оборят твърдението ѝ. Вероятно Сони Ниеминен би могъл да протестира, но той отказваше да говори за инцидента. Истината бе, че нямаше никаква представа какво се бе случило в секундите след шока от електрическия пистолет.

Що се отнася до пътуването на Лисбет в Госеберя, тя обясни, че целта ѝ била да се изправи срещу баща си и да го убеди да се предаде в полицията.

Лисбет Саландер се правеше на наивна.

Но никой не би могъл да реши дали говори истината, или не. Аника Джанини нямаше мнение по въпроса.

Единственият, който със сигурност знаеше, че Лисбет Саландер е отишла в Госеберя, за да се разплати с баща си веднъж завинаги, бе Микаел Блумквист. Но той бе изведен от съда малко след подновяването на заседанието. Никой не знаеше, че той и Лисбет Саландер са водили дълги нощни разговори в мрежата по времето, когато тя лежеше в изолация в Салгренската болница.

МЕДИИТЕ ИЗЦЯЛО ПРОПУСНАХА освобождаването. Ако часът бе известен, доста по-голяма журналистическа тълпа щеше да обсади полицията. Но репортерите бяха изтощени от избухналия през деня хаос, когато излезе „Милениум“ и когато някои ченгета бяха арестувани от други ченгета.

ТЯ в ТВ 4 бе единственият журналист, който точно знаеше за какво става дума в цялата история. Едночасовото ѝ предаване се превърна в класика, удостоена след няколко месеца с награда за най-добър репортаж в телевизионните новини.

Соня Мудиг придружи Лисбет Саландер на излизане от полицията, като чисто и просто отведе нея и Аника Джанини в гаража и ги откара в адвокатската кантора на Шюркоплан на Кунгсхолмен. Там двете се прехвърлиха в колата на Аника Джанини. Аника изчака Соня Мудиг да си тръгне, преди да запали мотора. Подкара към Сьодермалм. Когато минаваха покрай кметството, тя наруши мълчанието.

– Накъде? – запита.

Лисбет помисли няколко секунди.

– Може да ме оставиш някъде на Лундагатан.

– Мириам Ву не е там.

Лисбет погледна Аника Джанини.

– Замина за Франция малко след като излезе от болницата. Живее при родителите си, ако искаш да се свържеш с нея.

– Защо не ми каза?

– Не си ме питала.

– Хм.

– Трябваше да се махне. Тези ми ги даде Микаел сутринта и каза, че вероятно ще си ги поискаш.

Подаде ѝ връзка ключове. Лисбет мълчаливо ги пое.

– Благодаря. Тогава би ли ме оставила някъде на Фолккунгагатан?

– Дори на мен ли няма да кажеш къде ще живееш?

– По-късно. Сега искам да бъда оставена на мира.

– Окей.

Мобилният на Аника, който тя бе включила, когато напуснаха полицията след разпита, започна да пиука, докато минаваха шлюза. Тя погледна дисплея.

– Микаел е. Последните часове звънеше буквално всеки десет минути.

– Не искам да говоря с него.

– Окей. Но може ли да ти задам един личен въпрос?

– Да?

– Какво ти е направил всъщност Микаел, та толкова го мразиш? Искам да кажа, ако не беше той, вероятно щеше още тази вечер да бъдеш затворена в лудницата.

– Не мразя Микаел. Нищо не ми е направил. Просто не искам да го срещам точно сега.

Аника Джанини погледна клиентката си.

– Не искам да се бъркам в отношенията ви, но ти си падаш по него, нали?

Лисбет погледна през прозореца, без да отговори.

– Брат ми е напълно безотговорен, що се отнася до връзките. Минава през живота и чука, без много да му мисли, като изобщо не разбира колко много ги боли онези жени, които гледат на него като на нещо повече от случаен сваляч.

Лисбет срещна погледа ѝ.

– Не искам да обсъждам Микаел с теб.

– Окей – каза Аника.

Паркира до тротоара малко преди Ерщагатан.

– Тук добре ли е?

– Да.

Седяха мълчаливи известно време. Лисбет не направи опит да отвори вратата. След малко Аника изключи мотора.

– Какво ще стане сега? – попита накрая Лисбет.

– Вече не си под попечителство. Можеш да правиш каквото си искаш. Макар да приключихме днес в съда, остават още доста бюрократични формалности. Ще има проучвания от Комисията за пълнолетни, ще става дума за компенсации и други такива. И криминалното разследване ще продължи.

– Не искам никакви компенсации. Искам да ме оставят на мира.

– Разбирам. Но какво искаш сега, няма особено значение. Този процес е извън теб. Предлагам да си вземеш адвокат, който да те представлява.

– Не искаш ли да продължиш да бъдеш мой адвокат?

Аника потърка очи. След днешното натоварване се чувстваше съвсем изпразнена. Искаше да се прибере, да вземе душ и да накара мъжа си да ѝ масажира гърба.

– Не знам. Ти не ми се доверяваш. И аз не ти вярвам. Нямам никакво желание да бъда въвлечена в дълъг процес, където ще ме посрещне единствено леденото ти мълчание, когато правя предложения или се опитвам да обсъждам нещо.

Лисбет мълча дълго.

– Аз… мен хич ме няма във взаимоотношенията. Но фактически аз ти вярвам.

Прозвуча почти като извинение.

– Възможно е. Но не е мой проблем, че те няма в отношенията. Ще стане мой проблем, ако те представлявам.

Мълчание.

– Искаш ли да продължа да бъда твой адвокат?

Лисбет кимна. Аника въздъхна.

– Живея на Фискаргатан 9. Над площад Мусебаке. Ще ме закараш ли дотам?

Аника погледна клиентката си. Запали мотора. Остави Лисбет да я води до адреса. Спряха малко преди къщата.

– Окей – каза Аника. – Ще опитаме. Ето условията ми. Ще те представлявам, но когато искам да те намеря, трябва да си налице. Когато те попитам нещо, искам ясни отговори. Аз ще бъда тази, която ще преценява дали е необходимо да се видиш с някой полицай, прокурор или друго лице, свързано с криминалното разследване. Ако е необходимо, ще искам да се явиш на уговореното място в точното време, без да го увърташ. Ще се справиш ли?

– Окей.

– А ако започнеш да ми създаваш неприятности, повече няма да съм твой адвокат. Разбра ли?

Лисбет кимна.

– Още нещо. Не искам да попадам в някаква драма между теб и брат ми. Ако имаш проблеми с него, ще трябва сама да се оправяш. Но той не е твой враг.

– Знам. Ще се оправя. Но ми трябва време.

– Какво смяташ да правиш сега?

– Не знам. Можеш да се свържеш с мен по имейла. Обещавам да отговарям колкото мога по-бързо, но може и да не проверявам всеки ден…

– Не си закрепостена само защото имаш адвокат. Засега ще се задоволим с това. Сега вън от колата ми. Смъртно съм уморена, искам да се прибера у дома и да спя.

Лисбет отвори вратата и стъпи на тротоара. Поколеба се, когато затваряше вратата. Изглежда, сякаш се опитваше да каже нещо, но не намираше думите. За един миг на Аника ѝ се стори, че е почти наранима.

– Всичко е окей – каза Аника. – Върви и си легни. И не се забърквай в нищо в близките дни.

Лисбет Саландер постоя на тротоара, загледана след Аника Джанини, докато задните светлини не изчезнаха зад ъгъла.

– Благодаря – каза накрая.