Взривената въздушна кула

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШEСТА Петък, 15 юли

ДОКТОР ПЕТЕР ТЕЛЕБОРИАН, седнал на свидетелската скамейка в съда в петък сутринта, определено внушаваше доверие. Разпитван от прокурор Екстрьом в продължение на около деветдесет минути, психиатърът отговаряше на всички въпроси спокойно и авторитетно. Изглеждаше ту разтревожен, ту развеселен.

– Нека обобщим – каза Екстрьом и прелисти бележките си. – Като дългогодишен психиатър преценяваш, че Лисбет Саландер страда от параноична шизофрения. Така ли е?

– През цялото време казвах, че е крайно трудно да се направи точна оценка на състоянието ѝ. Както е известно, спрямо лекари и оторизирани лица пациентката се държи повече като аутист. Смятам, че страда от тежка психична болест, но в момента не мога да дам точна диагноза. Не мога и да реша в каква фаза на психоза се намира, без да се направят значително по-обширни проучвания.

– Но във всеки случай не смяташ, че е психично здрава.

– Цялата ѝ история е явно доказателство, че не е.

– Ти имаше възможност да се запознаеш с така наречената автобиография, която Лисбет Саландер е предоставила на съда като обяснение. Как би я коментирал?

Петер Телебориан разпери ръце и вдигна рамене.

– Но как преценяваш достоверността на разказаното?

– Няма достоверност. Има редица твърдения за разни хора, кое от кое по-фантасмагорични. Изобщо тъкмо писменото ѝ обяснение навежда на мисълта, че страда от параноична шизофрения.

– Някакъв пример?

– Най-явният е описанието на така наричаното от нея изнасилване, за което твърди, че е виновен нейният попечител Бюрман.

– Би ли обяснил?

– Описанието изобилства от подробности. Класически пример за определен тип гротескни фантазии, които се срещат най-вече у децата. Има много подобни случаи, в които родители са обвинени в кръвосмешение, детето дава описания, поразяващи със своята нелогичност, а технически улики изцяло липсват. Това са еротични фантазии, на които се отдават дори деца в ранна възраст… Все едно гледат филм на ужасите по телевизията.

– Но Лисбет Саландер вече не е дете, а пораснала жена – каза Екстрьом.

– Да, и затова остава да се реши точно на какво психическо ниво се намира. Но по същество имаш право. Тя е пораснала и вероятно си вярва на дадените от нея описания.

– Искаш да кажеш, че са лъжа.

– Не. Ако вярва в това, което казва, не са лъжа. Тя просто не може да различи фантазията от реалността.

– Значи не е била изнасилена от адвокат Бюрман?

– Не. Това може да се смята за напълно невероятно. Тя има нужда от квалифицирано лечение.

– Самият ти се появяваш в нейния разказ…

– Да, наистина пикантно. Но отново става дума за нейна фантазия. Ако повярваме на бедното момиче, ще излезе, че съм едва ли не педофил…

Той се усмихна и продължи:

– От автобиографията на Саландер научаваме, че тя е била малтретирана, като в клиниката „Санкт Стефан“ е държана почти непрекъснато завързана за леглото с колан, както и че съм влизал нощем в стаята ѝ. Това е почти класически случай. Тя е неспособна да тълкува правилно действителността, или по-точно казано, тя така гледа на действителността.

– Благодаря. Обръщам се към защитата. Дали госпожица Джанини има въпроси?

След като през първите два дни на процеса Аника Джанини почти нямаше въпроси, нито възражения, всички очакваха, че тя отново ще зададе няколко служебни въпроса и с това ще приключи разпита. Много лошо участие на защитата – помисли Екстрьом.

– Да. Имам – каза Аника Джанини. – Имам доста въпроси и вероятно това ще отнеме известно време. Часът е единайсет и половина. Предлагам да излезем в почивка за обяд, за да мога да проведа разпита на свидетеля без прекъсване следобед.

КУРТ СВЕНСОН БЕ ПРИДРУЖЕН от двама униформени полицаи, когато точно в 12,00 стовари огромния си юмрук на рамото на комисар Георг Нюстрьом пред ресторант „Майстор Андеш“ на Хантверкаргатан. Нюстрьом стреснато погледна нагоре към Курт Свенсон, който пъхна полицейската си карта под носа му.

– Добър ден. Арестуван си за съучастничество в убийство и опит за убийство. Точките на обвинението ще ти бъдат съобщени от кралския главен прокурор днес следобед. Предлагам да ни последваш доброволно – каза Курт Свенсон.

Георг Нюстрьом изглеждаше така, сякаш не разбира на какъв език му говорят. Но бързо видя, че Курт Свенсон е човек, когото трябва да последваш, без да протестираш.

КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР ЯН БУБЛАНСКИ бе придружен от Соня Мудиг и седем униформени полицаи, когато точно в 12,00 сътрудникът на Отдела за защита на конституцията Стефан Блад ги пусна да влязат в Полицията за сигурност в Кунгсхолмен. Вървяха по коридорите, докато Стефан не спря и не посочи една стая. Секретарят на шефа на канцеларията бе напълно ошашавен, когато Бублански показа полицейската си карта.

– Бъди така любезен и не мърдай. Това е полицейска акция.

Той пристъпи към вътрешната врата и прекъсна шефа на канцеларията Алберт Шенке по средата на телефонен разговор.

– Какво става? – запита Шенке.

– Аз съм криминален инспектор Ян Бублански. Арестуван си за престъпление срещу шведските закони. Ще ти бъдат предявени редица обвинения днес следобед.

– Това е нечувано! – каза Шенке.

– Разбира се, че е нечувано – потвърди Бублански.

След което нареди да запечатат кабинета на Шенке и постави двама униформени пред вратата с предупреждение да не пускат никого да прекрачи прага. Имаха разрешение да ползват палки и дори да извадят служебните си оръжия, ако някой насила се опиташе да проникне вътре.

Процесията продължи по коридора, докато Стефан не посочи още една врата. Там повториха процедурата с шефа на бюджета Гюстаф Атербум.

ЙЕРКЕР ХОЛМБЕРГ БЕ придружен от полицейски отряд от Сьодермалм, когато точно в 12,00 потропа на вратата на временно наето за офис помещение, на третия етаж от другата страна на Йотгатан, срещу редакцията на „Милениум“.

След като никой не реагира, Йеркер Холмберг нареди полицията от Сьодермалм да отвори вратата, но някой я открехна още преди шперцовете да влязат в работа.

– Полиция – каза Йеркер Холмберг. – Излизай и вдигни ръце да ги виждам.

– Аз съм полицай – каза полицейски инспектор Йоран Мортенсон.

– Знам. И имаш разрешително за адски много огнестрелни оръжия.

– Да, но аз съм полицай със служебна задача.

– Много важно, по дяволите! – каза Йеркер Холмберг.

Помогнаха му да облегне Мортенсон на стената и да му отнеме служебното оръжие.

– Арестуван си за незаконно подслушване, груба злоупотреба със служебно положение, многократно влизане с взлом у журналиста Микаел Блумквист на Белмансгатан. Вероятно ще бъдеш обвинен по още точки. Сложете му белезници.

Йеркер Холмберг направи бърз оглед на помещението и установи, че е оборудвано с електроника, достатъчна за цяло звукозаписно студио. Отдели един полицай да пази стаята с инструкции да седи мирно на стол и да не оставя отпечатъци.

Когато извеждаха Мортенсон през портата на сградата, Хенри Кортез вдигна цифровия си „Никон“ и направи серия от двайсет и две снимки. Не беше професионален фотограф и снимките не бяха с нужното качество. Но ролката още на другия ден бе продадена на един вечерен вестник за, честно казано, безсрамна сума.

МОНИКА ФИГЕРУЛА бе единственият полицай от участващите в едновременно провежданите акции, която бе застигната от инцидент извън планираното. Точно в 12,00, придружена от отряд от Нормалм и трима колеги от РПС/Сек, Моника влезе през вратата на сградата на Артилеригатан и тръгна по стълбите към жилището на най-горния етаж, притежание на фотографа Белона.

Операцията бе планирана набързо. Щом всички се събраха пред вратата на апартамента, Моника даде знак. Двама яки униформени от отряда от Нормалм вдигнаха четирийсеткилограмов стоманен таран и отвориха вратата с два добре премерени удара. След форсирането на вратата участниците в отряда, добре въоръжени и снабдени със защитни жилетки, окупираха апартамента за около десет секунди.

Според проведеното от ранни зори разузнаване пет души, идентифицирани като сътрудници в Секцията, бяха минали през вратата от сутринта. И петимата за няколко секунди бяха заловени и оковани в белезници.

Моника Фигерула носеше бронежилетка. Тя мина през жилището, което бе главна квартира на Секцията още от шейсетте години, отваряйки врата след врата. Видя, че ще ѝ трябва истински археолог, който да помогне да се сортират огромните купчини документи, изпълващи стаите.

Само няколко секунди след като влезе в апартамента, Моника отвори вратата към по-малко помещение, навътре в жилището, и забеляза, че е стая за нощувка. Тук внезапно се озова очи в очи с Юнас Сандберг, който не бе предвиден при сутрешното разпределение на задачите.

Предишната вечер човекът, определен да следи Сандберг, го бе изгубил. Колата му бе паркирана на Кунгсхолмен, а той не се върна в жилището си през нощта. Така че сутринта не се знаеше как да бъде намерен и арестуван.

Сега стана ясно, че по причини, свързани със сигурността, членовете на Секцията са давали нощни дежурства в апартамента. И Сандберг е спял след своето.

Юнас Сандберг беше само по гащи и изглеждаше сънен. Протегна се за служебното си оръжие на нощната масичка. Моника Фигерула се наведе и избута оръжието на пода, далеч от леглото.

– Юнас Сандберг, задържан си за съучастие в убийствата на Гунар Бьорк и Александър Залаченко, както и за опит за убийство на Микаел Блумквист и Ерика Бергер. Обуй си панталоните.

Юнас Сандберг се опита да нанесе юмручен удар на Моника Фигерула. Тя парира и каза:

– Шегуваш ли се?

Сграбчи ръката му и толкова силно му изви китката, че Сандберг се принуди да отстъпи и да коленичи. Моника го натисна към пода и сложи коляно върху гръбнака му. Окова го лично. Всъщност за първи път, откакто бе постъпила в РПС/Сек, използва белезниците по служба.

Предаде Сандберг на един униформен и продължи. Накрая отвори последната врата в апартамента. Според скиците, получени от кантората за градско строителство, това трябваше да е малък тайник, водещ към двора. Застана на прага и срещна погледа на най-изтощеното плашило, което някога бе виждала. Че стоеше пред смъртно болен човек, не се усъмни и за секунда.

– Фредрик Клинтон, арестуван си за съучастие в убийство, опит за убийство и редица други престъпления – каза тя. – Лежи си мирно в леглото. Извикали сме линейка, за да те закара на Кунгсхолмен.

КРИСТЕР МАЛМ се бе пласирал точно пред входа на Артилеригатан. За разлика от Хенри Кортез, той добре се справяше с дигиталния си „Никон“. Използва къс телеобектив и снимките бяха абсолютно професионални.

Те показваха как членовете на Секцията един по един биват извеждани през портата и настанявани в полицейски коли и как накрая линейка откарва Фредрик Клинтон. Очите му срещнаха обектива на камерата точно в мига, в който Кристер щракна. Изглеждаше неспокоен и объркан.

По-късно снимката спечели наградата „Снимка на годината“.