Йерусалимска загадка

21

Хенри Моулъм извади торбичката чай от тънката си бяла пластмасова чаша и я пусна в зацапаното пластмасово кошче за боклук. Работата в Службите за сигурност не бе толкова бляскава, колкото я изкарваха по филмите.

Той занесе следобедния си чай на бюрото. Трябваше да прочете доклад, отворен на един от двата му по-малки странични екрана. Докладът беше в защитен PDF формат — документ, който не можеше да се разпечатва или запазва и до който бе получил достъп чрез паролата си. Той можеше да се чете само върху екрана, а информацията за периода от време, в който стоеше отворен, и от кого се четеше, се записваше като част от метаданните на документа.

Докладът представяше последната оценка при евентуална война между Израел/САЩ и Иран/вероятно и Египет и някои други страни, в зависимост от това кои арабски правителства са били въвлечени с цел да докажат ислямската си вяра.

Съдържанието му беше недвусмислено.

Въздействието на подобен военен сблъсък върху хората и икономиката би било по-голямо в сравнение с всеки конфликт от Втората световна война насам. Иран сега беше регионална сила и имаше 545 000 редовни войници, както и резервна армия от 650 000 мъже. Това щеше да е най-голямата и най-напредналата военна сила, с която Израел някога се е сражавал. Израел имаше активна отбрана от 187 000 души и резерва от 565 000. Населението му беше 7.8 милиона, а на Иран — 78 милиона.

Предвижданията за жертвите се основаваха на редица възможни военни сценарии. Дори според най-оптимистичните от тях смъртността в региона би била неприемлива за която и да е от страните участнички, ако информацията някога излезеше на бял свят.

Втората половина на документа разглеждаше подробно степента на дългосрочно човешко унищожение в случай на размяна на ограничени ядрени атаки. Включваше също подробности от израелския ядрен арсенал и оценка на ограничените ирански ядрени възможности, с които понастоящем се смяташе, че разполагат.

На Хенри му бе позволено да види документа само защото новият протокол за наблюдение от разстояние му позволяваше да следи определени граждани на Обединеното кралство извън него, вместо да предаде следенето им на МИ6 — клонът на Британските служби за сигурност, занимаващ се с външни заплахи.

Ситуацията, свързана с доктор Сюзън Хънтър, която бе от британските граждани, които той следеше, и напрежението в Израел, където тя бе видяна за последно, му налагаше да е запознат с актуалните новини за тази страна. Ала това ставаше само в рамките на неговото ниво на разрешен достъп до секретна информация.

Сега трябваше само да направи оценка на сведенията и да реши как да се действа по отношение на ситуацията със Сюзън Хънтър.

Докладът, който бе прочел преди документа с военния сценарий, беше точката, по която щеше да му се наложи да вземе оперативно решение.

В доклада се твърдеше, че проследяването на данните за писмото от първия халиф на исляма по отношение на съдбата на Йерусалим е стигнало до едно изявление на Макс Кайзер. А археологът беше загинал предишната седмица, скоро след като бе дал интервю на журналист, работещ за египетски вестник.

Статията с интервюто бе излязла на арабски в Кайро едва преди ден. Също толкова време бе отнело на преводаческата фирма да го определи като приоритетно и да го преведе.

В този материал не се споменаваше за смъртта на Кайзер. Репортерът вероятно не си бе направил труда да го преработи, ако изобщо бе узнал за убийството на Макс.

Хенри трябваше да обмисли връзката между тази статия и смъртта на Кайзер. Но защо някакви ислямисти ще искат да го убият? Писмото беше в техен интерес.

И как всичко това се връзваше с доктор Хънтър?