Йерусалимска загадка

52

Хенри Моулъм беше още на бюрото си. Дежуреше вече дванадесет часа. Ако останеше дежурен петнадесет часа, присъствието му щеше да бъде сигнализирано до ръководителя на дежурствата.

Не му пукаше.

Събитията в Йерусалим оправдаваха оставането му до късно, да не споменаваме и факта, че операцията по намирането на Сюзън Хънтър и Изабел Шарп беше в критичната си точка. Знаеше го от опит.

Ситуацията с израелската борса, която трябваше да отвори в неделя сутринта, бе достатъчна, за да го накара да остане следобеда. Ала спасяването на двете жени от злочестата съдба на Макс Кайзер сега беше на преден план в съзнанието му.

Ако все още бяха живи, следващият ход на похитителя им, който и да бе той, щеше да е да ги убие по онзи ужасен начин. Беше го виждал преди. Когато една мисия изглежда пред провал, престъпниците обикновено бързат да се избавят от похитените и съучастниците, които биха могли да ги издадат.

Тази мисъл отказа Хенри от желанието му да се прибере вкъщи. Той бе нужен тук.

Съдействието от израелците беше първокласно. Те осигуряваха на Марк Хедсел достъп до ежесекундните данни от мобилните телефони, както и разрешение на най-високо ниво да участва в операциите заедно с техните Служби за сигурност. А това означаваше, че издирването на Сюзън и Изабел протичаше възможно най-бързо.

И точно заради тяхното съдействие сега разполагаха с нова следа.

Нарастващото напрежение, бомбардировките, размяната на военни удари и медийното безумие в Египет заради онова писмо на халифа, както и съобщенията за мръсни номера от „Мосад“ с цел да скрият писмото и неговия преводач, бяха нежелано отвличане на внимание.

Още по-нежелана щеше да бъде една война между Египет и Израел. Война предизвикана от грешките на двете страни и от политическите преструвки. Сега тя изглеждаше крайно възможна, при условие че само преди седмица беше малко вероятна.

Ситуацията толкова внезапно се бе придвижила нагоре в международния дневен ред, че за следващата сутрин в Ню Йорк бе свикано съвещание на Съвета за сигурност на ООН. Точно след дванадесет часа.

Но това, за което се тревожеха мнозина, бе какво можеше да се случи през тези дванадесет часа.

Израелски военни части бяха разгърнати на фронтови позиции и египтяните наскоро бяха отвърнали. При излитания бяха станали два инцидента с израелските изтребители F-16I, наречени „Суфа“ на иврит. Бяха проследили целта и бяха започнали преследвания.

Само трябваше някой изнервен пилот да се отклони в някоя военна зона, да бъдат изстреляни ракети за отмъщение — и плъзгането към войната щеше да се ускори главоломно…

Новините от Йерусалим само влошаваха ситуацията. Вече бе отекнало гневно международно осъждане на масовото убийство на свещениците и значителните щети на най-святото място за християнството. Коментаторите спекулираха, че гробът на Христос е бил унищожен в пожара. Други медийни канали, между които и туитър, бяха пуснали информация, че са открити следи, сочещи към участието на палестинска терористична групировка.

Американските новинарски мрежи излъчваха интервюта с християнски проповедници, които говореха за знаци за Второто пришествие, за Армагедон.

Във входящата му кутия пристигна имейл. Той го прегледа.

Съобщението представляваше автоматично генериран доклад за лорд Бидонър и бе пристигнало в защитен ПДФ формат.

Докладът показваше съдържанието на имейл, който лорд Бидонър бе изпратил до частна щатска охранителна фирма. Съобщението, което бе заловено от Британския център за правителствени връзки, беше молба за глобално търсене във „всички архиви“ за всякакви настоящи или минали връзки към символ, чиято снимка бе прикачена.

Като отвори снимката, той се изненада да види символа с квадрата и стрелката, който присъстваше в ръкописа, с чийто превод се занимаваше Сюзън Хънтър.

Хенри обхвана главата си с ръце. Беше уморен. Наближаваше един часът след полунощ.

Дали бе разкрил връзка между лорд Бидонър и ставащото в Израел?

И защо добрият лорд наемаше глобална охранителна фирма да предприеме скъпо търсене, което би включвало интернет, академични библиотеки, музейни библиотеки и стотици други хранилища на данни извън интернет?

И защо молбата му за това конкретно предлагаше международно търсене на гробища, мавзолеи и гробници?

Какво ставаше, по дяволите?

Дали беше време пак да се обади на сержант Финч? Той се пресегна към телефона на бюрото си.

После ръката му се поколеба…