Йерусалимска загадка

Епилог

Доктор Бересфорд-Елис ми се обади няколко дена след като се видяхме със Сюзън. Вече се бяхме договорили да продължа да ползвам отпуската си, която ми се бе натрупала през последните няколко години.

Той бе изненадващо любезен по време на разговора ни. Попита ме дали когато се почувствам по-добре, бих му помогнал в един нов проект, който някой от старите му колеги поръчал на института и който се отнасял до някаква банка.

Името ми изрично изскочило във връзка с проекта.

Попитах го за името на банката. Докато говореше, проверих в мрежата. Веднага проявих интерес.

Съгласих се да ръководя проекта. Дори логото на банката, което бях видял, да бе съвпадение, щеше да е добре да мога да посветя времето си на нещо различно. Но сега трябваше да изясня нещо друго.

Когато затворих телефона, Изабел се появи на вратата на кухнята. Мисля, че бе слушала разговора ми.

— Поемаш нов проект ли? — попита тя.

Седна срещу мен до бялата кухненска маса.

— Не мога да се мотая из къщи завинаги. Ще ти писне от мен.

— Няма. — Тя се усмихна.

Станах, а после коленичих да взема нещо от земята. Докато бях там, погледнах към нея и протегнах ръка.

— От няколко дни събирам смелост да направя това — заявих.

— Кое? — Тя ме погледна странно.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попитах.

Думите излязоха естествено от устата ми сега, когато бе настъпил моментът. Не можех да ги спра. Но нямах представа какъв ще бъде отговорът й.

А тя се усмихна, сякаш през цялото време е знаела какво ще се случи и само ме е чакала да го направя.

И щом тази секунда се изтърколи, се изпариха и последните следи от призраците на миналото ми.