Йерусалимска загадка

3

На пет минути пеш от битпазара „Ватерлоплейн“ в Амстердам има една странична уличка, завършваща с тухлена стена. Сградата от червени тухли в края на улицата от дълго време беше свърталище на незаконни квартиранти. Наскоро бе преобразена в блок от малки апартаменти, по-скоро стаи, които се даваха срещу седмичен наем.

Двамата младежи, които преди десетина дни бяха наели стаята на последния етаж, имаха вид на скитници. Когато пристигнаха, бяха брадясали и облечени с мръсни джинси, тениски и тънки якета, въпреки че слънцето през февруари в Амстердам не топлеше особено.

Фактът, че те не се показаха от стаята си цяла седмица, не привлече ничие внимание. Чак когато управителката на сградата, едра жена с посивяла коса, почука на вратата им, всичко излезе наяве. А тя ги потърси заради острата смрад, която изпълваше миниатюрното пространство между вратата и разнебитените стълби. Когато никой не й отвори, тя отключи със собствения си ключ и се натъкна на гледка, каквато не бе виждала никога през всичките си шестдесет и шест години. А жената беше виждала какво ли не, особено навремето в квартала на червените фенери.

И двамата младежи бяха завързани за рамката на леглото. Дюшекът бе изваден, а желязната рамка — преобърната. И двамата бяха голи. Но не това я разстрои.

Кожата им беше черна и сбръчкана до такава степен, че те приличаха повече на изгорели дървени статуи, отколкото на човешки същества. Прозорецът зад тях беше отворен и стаята бе леденостудена.

Амстердамската медицинска служба по-късно щеше да установи, че преди да бъдат открити, телата им, и най-вече лицата им, дни наред са осигурявали храна на местните гълъби. Причината за смъртта беше очевидна. И двамата бяха претърпели сто процента изгаряния. Но не бяха изгорели отведнъж.

Бяха пържени с горелка или друг подобен уред по всяка част на тялото, без да са нанесени щети на стаята, с изключение на следите от обгаряне по рамката на леглото. Парцалите, които бяха натъпкани в устите им, за да заглушат виковете им, сигурно се бяха подпалили, тъй като и в двата случая от тях беше останало само нещо като черна слама.

Следователят потвърди, че единият от мъжете е умрял преди пет дни, а другият — преди четири. Изглеждаше вероятно единия да са го измъчвали, за да накарат другия да говори. Дали той бе проговорил или не, беше трудно да се разбере. Но със сигурност не му бе помогнало.

Щяха да минат още двадесет и четири часа, преди Националната база данни за криминални престъпления във Великобритания да уведоми властите кои са били тези мъже и в какво са били забъркани.