Зовът на костите

10

Пролетта на 1980

Хуан наблюдаваше мазната маса, която се въртеше, влачена от механичната лопата на тестомесачката. Бяха купили тази машина само преди два месеца и както Росарио бе предрекла, производството се бе увеличило дотолкова, че да им позволи да приемат нови клиенти, които преди не успяваваха да снабдяват. Хуан мислеше за други времена. За времето, когато съпругата му забременя първо с Флора, после с Росаура и как той в невежеството си мечтаеше за син, вероятно с надеждата да увековечи името Саласар; в края на краищата имаше само сестра си Енграси и ако не се сдобиеше с момче, фамилията Саласар щеше да изчезне. При раждането на Флора не се бе разтревожил особено, но при появата на Росаура бе изпитал разочарование, което, разбира се, бе скрил от Росарио. Да има син - глупост, която все пак бе помрачила духа му дотам, че собствената му майка го предупреди:

- По-добре смени физиономията, сине, ако не искаш жена ти да си вземе момичетата и да се върне в Сан Себастиан. Вместо да се мръщиш, по-добре бъди благодарен; една жена струва колкото всеки мъж, а понякога и повече.

Още пазеше в едно чекмедже в пекарната списъка с имена на момичета и момчета, който двамата с Росарио бяха съставили при предишните бременности и от който тя бе избрала имената на дъщерите им. Погледна към тестото, което продължаваше да се върти, и се приближи до чекмеджето. Извади списъка и го постави на масата. На листа ясно личаха четирите прегъвки, на които е бил слепнат през годините, а сега и гънките, както и откъснато ъгълче, получени, след като съпругата му го бе смачкала на топка миг преди да му го хвърли в лицето и да избяга от работилницата.

Голям глупак беше, то е ясно. Защо му трябваше да настоява толкова за някакво си име?

- Трябва да измислим име на бебето.

- Рано е още - бе отвърнала тя и бе заговорила за друго. - Приготви ли поръчката за семейство Аскуне?

- Не е рано, та ти си в петия месец! Бебето сигурно е вече колкото ръката ми, време е да мислим за имена. Хайде, Росарио, ще те оставя сама да избереш, погледни списъка и ми кажи кое ти харесва - бе настоял той, разтваряйки списъка пред лицето й.

Тя се бе обърнала и бе изтръгнала листа от ръката му, при което той се бе вцепенил от изненада. Беше навела лице, сякаш четеше, след което, гледайки го изпод вежди, без да вдига чело, изсъска:

- Име, та име. Знаеш ли какво е това?

Той не можа да отговори.

- Списък на мъртъвци.

- Росарио...

- Списък на мъртъвци, но мъртъвците нямат нужда от име, мъртъвците нямат нужда от нищо - мърмореше тя полугласно, гледайки го през кичурите коса, измъкнали се от кока й.

- Росарио... Какви ги говориш? Плашиш ме.

- Не се плаши - каза тя вече с нормалния си глас и вдигна глава, - това е просто игра.

Той я наблюдаваше, опитвайки се да преглътне бучката страх, която бе заседнала в гърлото му и така киселееше...

Росарио смачка листа на топка и го хвърли в лицето му, преди да излезе от пекарната.

- Прибери го, където си беше - добави, - има и мъжки имена. И дано е момче, защото, ако пак е малка мръсница, няма да й трябва име, помни ми думата...