Зовът на костите

Ичусурия

Откри гроба, следвайки линията, очертана от капчука по земята под стрехите на къщата. Застана на колене, измъкна изпод дрехите си малка лопатка и мотичка и разкопа с тях коравата повърхност. Черната пръст се разпиля на влажни и порести бучки, от които се надигна чуден дъх на дърво и мъх.

Започна грижливо да отделя пластовете, сантиметър по сантиметър, докато сред пръстта се подадоха почернели парчета изгнил плат.

Захвана да дълбае с ръце, за да отдели находката, която още пазеше формата на бебешка завивка, но щом я докосна, тя се разпадна, а отдолу се показа навосъченият плат, в който бе увито телцето. Тук-там се виждаха части от повоя, който го бе придържал и бе оставил върху платното ясен отпечатък при пристягането. Отстрани останките от ширита, който се размаза като гнил плод между пръстите му, погали леко плата, търсейки края, и още преди да го види, го напипа няколко пласта по-надолу Заби пръсти във вързопчето и разкъса покрова, който се разтвори като разрязан с нож.

Бебето лежеше зарито с лицето надолу, като приспано на земята; костите, също като платното, изглеждаха добре запазени, макар и потъмнели от черната бастанска пръст. Протегна ръка и дланта му почти покри телцето, после притисна гръдния кош към земята и без никакво съпротивление изтръгна от корен дясната ръчичка, която, откъсвайки се от тялото, счупи дребната ключица с мек пукот, подобен на въздишка, сякаш проплакваше за кражбата от гроба. Той отстъпи назад, внезапно уплашен, стана, напъха костите в дрехите си и за последен път погледна гробчето, преди да избута с крака пръстта в ямата.

Ичусурия - Пояс на мълчанието –в древната култура на баските с това понятие се обозначавало свещеното за семейството пространство около дома, очертано от капчука. Там били погребвани починалите новородени деца, които още не били кръстени. –Б. пр.