Зовът на костите

42

Влезе в стаята за разпити заедно с Ириарте. Като я видя, Берасатеги се усмихна. Беше виждала често по телевизията адвоката, който седеше до него. Той не стана, когато двамата с Ириарте влязоха, и внимателно опъна жилетката на скъпия си костюм, преди да заговори. Амая се питаше колко ли взима на час.

- Инспектор Саласар, моят клиент иска да ви благодари за всичко, което сте направили, за да го спасите. Без вас нещата е можело да се развият по съвсем друг начин.

Амая погледна към Ириарте и ако не беше толкова тъжна, щеше да й е почти забавно.

- Тази стратегия ли смятате да използвате? - запита Ириарте. - Ще се опитате да ни убедите, че той е чисто и просто жертва на обстоятелствата.

- Това не е стратегия - отвърна адвокатът. - Моят клиент е действал под заплахата на опасна душевноболна жена. Надявам се да ме извините - добави той, обръщайки се към Амая.

- Посещавал е Росарио в „Санта Мария де лас Ниевес“ с фалшиви документи, представяйки се за неин роднина - продължи Ириарте и сложи пред адвоката снимките от охранителните камери на клиниката.

- Да - съгласи се нахаканият адвокат. - Моят клиент може да бъде обвинен в прекалено голямо професионално усърдие. Случаят на Росарио силно го е привличал; сприятелил се с нея преди години, когато се запознали в друга болница, и много я е обичал. Позволени били само посещенията на близки роднини, затова клиентът ми се е представял за такъв без никакъв зъл умисъл.

- Използвал е фалшиви документи.

- Да, той не го отрича - каза помирително адвокатът, - убеден съм, че съдията ще забележи липсата на зъл умисъл. Най-много шест месеца.

- Не бързайте със сметките, господин адвокат, още не съм приключил - отбеляза Ириарте. - Връчил й е оръжие, което е внесъл в клиниката. - Адвокатът започна да клати глава в знак на отрицание. - Старинен скаплел, който е взел от сградата, където се криеше Антонио Гаридо.

Усмивката на Берасатеги претърпя леко късо съединение, преди отново да цъфне на лицето му.

- Не можете да го докажете.

- Искате да ме убедите, че тя го е принудила?

- Вие сте видели какво е причинила на санитаря, на доктор Франц и на клетата ви леля... -добави адвокатът, гледайки Амая.

- Антонио Гаридо е жив - намеси се тя за пръв път, пронизвайки доктора с очи.

Берасатеги се усмихна и също се обърна към нея.

- Е, това е временно явление - отвърна той, без да отделя поглед от нея. - Знаете какъв е животът, единственото, което знаем със сигурност, е, че ще умрем.

- Ще го накарате да се самоубие?

Берасатеги се усмихна търпеливо, сякаш отговорът бе повече от очевиден.

- Аз няма нищо да правя, той сам ще го направи; това е един много объркан човек, лекувах го известно време, потенциален самоубиец.

- Да, също като Киралте, Медина, Фернандес и Дуран. Всичките ваши пациенти, всичките мъртви. Всичките са убили жени от близкото си обкръжение, които били родени в Бастан, всичките са подписали престъпленията по един и същ начин - добави Амая, сочейки снимките, на които се виждаха стените на килиите - и от всички местопрестъпления някой си е отнесъл трофей, отрязан със старинен трион за ампутация, взет от Оспиталенеа, сградата, в която се криеше вашият покорен слуга Антонио Гаридо.

- Е, процентът на самоубийства сред такива агресивни индивиди е много висок и понеже съм невинен, съм сигурен, че имам алиби за всеки от въпросните случаи.

Ириарте отвори нова папка, извади от нея шест снимки и ги постави пред адвоката и неговия клиент.

- Всички крайници, ампутирани при тези убийства, бяха открити в „Ари Саар“ преди година, по някои от тях имаше следи от човешки зъби. Не знам дали сте в течение на новостите в съдебната одонтология, но с един отпечатък от устата ви лесно ще установим връзката.

- Ще ви разочаровам още веднъж, съжалявам. Като дете претърпях автомобилна катастрофа с тежка фрактура на челюстта и загуба на няколко зъба. Това са импланти - каза той и се усмихна прекалено широко, за да покаже цялото си чене, - импланти като хиляди други, достатъчно много, за да предизвикат основателни съмнения у всеки съдия.

Адвокатът му потвърди с глава поривисто.

- Да се върнем на вашия слуга.

- Да се върнем - съгласи се самонадеяно Берасатеги за изумление на своя адвокат.

- Гаридо призна, че е извършил поредицата от осквернявания на църквата в Арискун.

- Не знам какво общо има това с... - възрази адвокатът.

- При тези осквернявания бе повредено църковно имущество, но освен това бяха използвани човешки останки, взети от семейно гробище.

Усмивката на Берасатеги беше така сияйна, че за миг успя да привлече вниманието на всички, дори на все по-объркания адвокат, но очите му бяха насочени само към Амая.

- Хареса ли ви това, госпожо инспектор?

Всички замълчаха, наблюдавайки усмивката на психиатъра и безучастното лице на испекторката, което изглеждаше измито от всякакво изражение.

- Начало и несъответствие - каза неочаквано тя.

Доктор Берасатеги се извърна леко към нея и й посвети цялото си внимание.

- Начало и несъответствие - повтори Амая.

Психиатърът погледна към Ириарте и към своя адвокат, свивайки рамене с ясен жест, че нищо не разбира.

- При разследване на убийство несъответствието сочи ключа, а началото сочи произхода, но всеки произход крие в основата си определена цел.

Докторът вдигна окованите си с белезници ръце в общоприетия жест за молба.

- Не ме ли разбирате, доктор Берасатеги, или трябва да кажа доктор Янес?

Усмивката на лицето му замръзна.

- Ето го началото, произхода: син на Естебан Янес и Маргарита Берасатеги. Естебан Янес, пенсионерът, който обработва градината около моята къща и открил пояса на мълчанието, ичусурия, на моето семейство. Той е връчил костите на Гаридо и в момента се намира в съседната стая. Заяви, че нямал представа, че ще оскверняват църква, а това с костите му се сторило подходяща зловеща шега, задето сме го притеснявали за земята, която смятал за своя. А Маргарита Берасатеги - жената, чието име сте взели в знак на почит, страдала, клетата, от депресия през целия си живот. Сигурно е било тежко за едно дете да расте в тъжен и мрачен дом, населен с мълчания и плачове, гробница за блестящ ум като вашия, непоносимо, нали? Тя много се стараела, къщата й била винаги чиста, дрехите - изгладени, яденето - сготвено. Но това не е достатъчно за едно дете; детето се нуждае от игри, от обич, от компания и ласки, а тя не ти е позволявала да я доближиш, нали така? Тя самата не е понечила нито веднъж да те прегърне, вероятно е предчувствала какво чудовище е родила, една майка винаги усеща тия неща. Вече била опитвала и друг път, гълтала купища успокоителни, които все не й били достатъчни, може би защото всъщност не искала да умре, а просто да живее другояче. Един ден, на връщане от училище, си я заварил почти в безсъзнание, с изсипано в скута й шишенце с хапчета и си довършил започнатото: поставил си пушката на баща си пред нея и най-вероятно използвайки собствената й ръка, си й пръснал мозъка. Никой не се усъмнил, защото всички знаели за състоянието й и защото неведнъж опитвала да свърши със себе си, при това в район, където самоубийствата достигат един от най-високите проценти в страната. Никой, с изключение на баща ти. Той най-вероятно е разбрал още щом е прекрачил прага и е видял мозъка й разпилян по стените и по тавана: дори да залитала от умора, Маргарита поддържала дома си лъснат като чаша за причастие; жените рядко се самоубиват по толкова мръсен начин, да не говорим за нея. Затова те извел от дома си и те пратил надалеч; затова още се бои от тебе и ти се подчинява. Ето го произхода: отрекъл си се от баща си, отказвайки се от неговата фамилия и взимайки името, но не на майка си, а на своята първа жертва.

Берасатеги стоеше неподвижен и слушаше внимателно, без да помръдва и мускул.

- Имате ли някакво доказателство за всичко, което казвате? - запита адвокатът.

- А сега идва и несъответствието - продължи тя, без да обръща внимание на адвоката и без да изпуска и най-дребната подробност от лицето на Берасатеги. - Всички убити жени са възрастни и произхождат от Бастан, техните убийци до един са ходели на терапия за контролиране на гнева, най-добрата среда, за да откриеш податлив на манипулация човек, когото да направляваш.

- Аз не съм манипулатор - прошепна той.

Адвокатът му се бе отдръпнал леко от масата, издигайки сякаш невидима преграда помежду им.

Амая се усмихна.

- Не, разбира се, как можах да допусна тази грешка. Вие, подбудителите, се гордеете с това. Вие не манипулирате, вашите жертви сами искат да направят това, което правят, това е разликата, нали? Те копнеят да ти услужат и вършат това, което трябва да свършат, а то по

случайност е същото, което ти очакваш от тях.

Той се усмихна.

- И сред целия този строг ред и съгласуваност едно несъответствие на име Йоана Маркес. Знам, че си пробвал с баща й, но той е бил от вида чудовища, които не се поддават на твоето влияние, обаче не си устоял на чувството, което Йоана е събудила у теб, на желанието да я погубиш, на копнежа по меката и стегната плът под съвършената й кожа, която онзи изрод баща й е щял да оскверни рано или късно. - Амая забеляза как Берасатеги отваря леко устни и прокарва език по ъгълчето на устата си. - Дебнел си я като изгладнял вълк и си чакал момента, за който си бил сигурен, че ще дойде. Апетитът ти е победил и не си успял да се удържиш. Нали така? Впил си зъби в Йоана Маркес в онази колиба, когато си получил своя трофей. Възможно е при зъбни протези да възникне основателно съмнение, само че си оставил слюнката си върху малкото бленувано парче месо, прибрано между другите като ястие, което хем искаш да запазиш, хем не можеш да му устоиш - довърши тя, използвайки думите на Йонан.

Берасатеги я погледна разстроено.

- Йоана - промълви той, клатейки невярващо глава.

От два дни не валеше, слънцето бе излязло от облаците и вече всичко изглеждаше по-блестящо и реално.

Рано сутринта бе отишла в Института по съдебна медицина на Навара. Настоя да влезе сама, макар че Джеймс и сестрите й чакаха в колата.

Сан Мартин тръгна насреща й и когато застана пред нея, я прегърна бързо и я попита.

- Как сте?

- Добре - отвърна тя спокойно, след като с облекчение се освободи от обятията му.

Лекарят я придружи до официалния си кабинет, претъпкан с бронзови скулптури, които никога не използваше, защото предпочиташе претрупаната маса в долното помещение.

- Формалности, госпожо инспектор - каза той, връчвайки й цял куп документи. -Подпишете ги и ще ви предам останките.

Тя се подписа с бързи драскулки и почти избяга от любезното внимание на Сан Мартин.

С това бе приключила лесната част. Сега, с топлото слънце зад гърба и зеещия гроб пред краката й, почти съжаляваше, че не вали. Слънцето не би трябвало да грее при погребения, прави ги по-живи, по-блестящи и по-непоносими; топлите му лъчи само подчертават ужаса с цялата жестокост на отворена рана.

Амая коленичи на още мократа от поройните дъждове земя и усети прекрасния й минерален аромат. Пусна внимателно малките костици в ямата и ги зари, заглаждайки земята с пръсти. После се обърна да погледне сестрите си, Джеймс с Ибай на ръце и несломимата Енграси, която кокетно бе нахлупила шапка върху превръзката, покриваща половината й глава.

Речник

Кагот: едно от най-древните имена, с които били наричани аготите и от което навярно произлиза думата „агот“

Ингума: дух, обикновено злосторник по природа, който краде дъха на хората, докато спят, увисвайки върху гърдите им и впивайки своята паст в устните и ноздрите на спящия.

Кайшо: здравей, здрасти.

Майтия: скъпи, миличък.

Трикито: дете.

Сорионак, айта: честито, тате.

Благодарности

Благодаря за съдействието на всички, които поставиха отново таланта и познанията си в моя услуга, за да превърна тази измислена история в осезаемата действителност, която сега държим в ръцете си. Поемам изцяло отговорност за многото грешки или пропуски, които със сигурност съм допуснала.

Благодаря на доктор Лео Сегин от университета „Сан Луис“.

На Палома Гомес Бореро.

На Окръжната полиция на Навара и най-вече на поделението в Елисондо - АУРЕРА. Милескер.

На Марио Сунсарен Ангос, главен комисар от Окръжната полиция в Памплона.

На капитана от звеното експерти криминолози при жандармерията в Памплона.

На Хуан Мари Ондикол и Беатрис Руис де Ларинага от Елисондо, предложили туристическите турове по местата, където се развиват събитията от трилогията за Бастан.

На отряда пожарникари от Оронос-Мугайри в лицето на Хулиан Балданта.

На състезателя по пелота Оскар Ласа, Ласа Ш, защото понякога от един разговор изскачат много неща.

На Исабел Медина, за приказната история на Бастан, която ми разказа.

На Мари, в името на справедливостта.